„Майските дни“ в Барселона

печат
През цялото време на своето управление – от септември 1936 г. до май 1937 г. – Ларго Кабалеро, който е премиер и министър на войната, служи вярно на контрареволюцията. Както отбелязва Пейрац, той спасява принципа на властта, създавайки престиж на правителството. В този процес, той се ангажира дълбоко със сталинистите и техния руски господар. Изглежда Кабалеро няма илюзии относно лоялността на сталинистите, но се лъже по отношение на възможностите си да контролира и да ръководи политиката на правителството; той счита себе си за „испанския Ленин“, който с личността си е в състояние да поддържа равновесието между революционните и реакционните сили, представени в неговия кабинет. Той не иска нито работническите въоръжени милиции, нито редовната армия, не е нито за стария ред, нито за революционния. Обещава на комунистите въвеждане на задължителна военна служба и създаване на солидна отбрана, а на анархистите – революционна война – и всичко това под личното му ръководство. Той не прави нищо и управлението му се характеризира с военни поражения и с консолидация било на държавните институции, било на контрареволюционната власт.

„Испанският Ленин“ постига целите си, що се отнася до сталинистите. Неговата суетност и инат му пречат да стане инструмент на компартията и през месец март 1937 г. той е почти напълно изолиран, дори от UGT, от който зависи властта и авторитетът му като шеф на синдиката. Моментът да бъде заместен от по-удобен за руските директиви политик изглежда е настъпил. Нещо повече, сталинистите и техните реакционни съюзници се чувстват вече достатъчно силни с подкрепата на реконструираните в тила военни сили и на специалните служби на правителството на Кабалеро, за да елиминират най-после мощното влияние на революционните организации. Първата им мишена става антисталинската каталонска работническа марксистка партия POUM, след което възнамеряват да проведат концентрирана атака срещу CNT-FAI. В началото на 1937 г. те започват изпълнението на проектите си с помощта на провокации и изолирани маневри (в Молинс де Лобрегат, Фатарела, Пуигсерда). В същото време каталонското правителство издава 58 декрета, с които цели да задуши Социалната революция чрез засилване на правителствения контрол върху колективизираните предприятия и налагане на нови такси върху производството.

През месец март с един декрет се разпускат патрулите за охрана на вътрешния ред и се прокламира, че контролираните от правителството въоръжени сили в тила са „департизирани“ и „десиндикализирани“. В същото време е изработен план за „разоръжаване на работниците в тила“. Който притежава оръжие без официално разрешително, се обезоръжава и дава под съд. Не може да има никакво съмнение относно скритите намерения на авторите на тези маневри.

В случая реакциите на редовите бойци са такива, че техните „представители“ в каталонското правителство се оказват принудени да се обявят против декретите, което предизвиква нова правителствена криза. Декларациите на регионалния Комитет на CNT-FAI в Барселона са ясни и макар да спазват сътрудничеството с партиите, те демонстрират много по-голяма решителност, отколкото в предишните случаи. Личната намеса на президента Компанис на 26 април 1937 г. води до създаването на временно управление на Барселона с представители на CNT, UGT и каталонските автономисти. Това обаче не може да спре реалната криза, по време на която правителството, инспирирано от сталинистите, ще се сблъска с революционерите в Барселона. Симптом за царуващата атмосфера в Каталония е отказът на сталинистите да участват в честването на 1-ви май, както и действията на полицията по улиците на града, опитваща се да предизвика хаос. Органът на CNT Solidaridad Obrera (от 2 май) отговаря ясно на провокациите: „Въоръжените работници са единствени гаранти на Революцията. Опитите да бъдат разоръжени означават преминаване от другата страна на барикадата. Никой комисар или съветник не може да заповядва на работници, които се бият с повече жертвоготовност и героизъм срещу фашизма от всички тилови политикани взети заедно, чиято непоследователност и безсилие са всеизвестни. Работници, не се оставяйте да бъдете разоръжени, под какъвто и да е претекст!“

На следващия ден – 3-ти май, в 3 часа – правителството предприема своята първа организирана атака, като провокира улични боеве в Барселона, които продължават няколко дни и струват живота на най-малко 500 работници. Над 1000 са ранените, а затворите за пореден път са напълнени с революционни бойци.

Тук ние не възнамеряваме да разглеждаме подробно „Майските дни“, защото е говорено много за кървавата борба в Барселона и цяла Каталония. Литературата е в изобилие и читателят може да прочете разказите на многобройни очевидци, както и официалните версии на партии и организации, взели участие в борбата. (Препоръчваме на читателя: „Трагичните дни на май“, Барселона, 1937 г. от Агустин Суши. Това е официалната версия на CNT-FAI, публикувана на много езици. Тя съдържа ежедневни доклади за борбата в Барселона, без събитията в провинцията. На 2 юни 1937 г. в Лондон е публикувано и едно допълнение „Испания и Света“. Също в „Свободна Каталония“ от Джордж Оруел, Лондон 1938 и една просталинска версия от Франк Елинек за „Гражданската война в Испания“, Лондон 1938 г., с всички обичайни фалшиви интерпретации.)

Ние ще анализираме само политическите аспекти на борбата. •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *