Манифест на анархо-феминизма

печат
Анархо-феминисткият манифест е създаден в Норвегия и се явява конспект на феминистката политическа програма, единодушно приета на третия конгрес на Анархистката федерация в Норвегия на 1-7 юни 1982 г. За първи път манифестът е отпечатан в норвежкото анархистко списание Folkebladet (букв. Списание Хората).
Руският превод е от френската версия на манифеста и се публикува в анархо-феминисткия бюлетин Мать Порядка.
Настоящия текст е базиран на руското издание и на българския му превод, който за първи път е разгласен от сайта Хляб и Свобода (http://www.savanne.ch)

Болшинството жени, по целия свят, нямат възможността да вземат решения, свързани с най-важните въпроси, касаещи живота им. Освен от общия социален гнет, жените са подложени и на дискриминация заради пола – сексизъм.

Петте основни форми на потисничество на Системата над жените са:

1) Идеологическо – промиване на мозъците посредством културните традиции, религиите, рекламата и пропагандата. Манипулация с понятията и игра с женските чувства и уязвими места. Тук се отнасят също така и широко разпространените патриархални и авторитарни отношения и повсеместния капиталистически манталитет.

2) Държавният гнет, йерархичната форма на организация със заповеди отгоре надолу в по-голяма част от междуличностните отношения и в така наречения „личен живот“.

3) Икономическата експлоатация и репресии, както като работнички и потребители в домакинството, така и на ниско платените работни места.

4) Насилието – както косвеното при съдействието на обществото и в „частната сфера“, в случай на принуда поради отсъствие на алтернативи, така и прякото физическо насилие.

5) Недостатъчната организация и структурната тирания, която разводнява отговорността и култивира слабост и пасивност.

Всички тези форми на натиск действат заедно и едновременно, поддържайки се една друга в порочния кръг на Господството.
Анархо-феминизмът се бори с тези форми на потисничество, тъй като:

Анархо-феминизъм означава независимост и свобода на жените наравно с мъжете. Той означава такова общество, в което няма „висши“ и „низши“, където вместо принципа на подчинението, действа принципа на координацията, включително и в отношенията между половете. Този принцип трябва да действа на всички нива на обществения живот, включително и в „частната сфера“. Анархо-феминизмът предполага, че жените сами решават и се грижат за своите дела и интереси: индивидуално в личните въпроси и съвместно с другите жени при общо касаещи ги проблеми. Жените трябва сами да се разпореждат със своето тяло и напълно да контролират въпросите за контрацепцията и раждаемостта.
Срещу мъжкото доминиране, монополното използване и контрол над жените, срещу репресивните закони, за женска икономическа и обществена автономия, и независимост трябва да се борим както на индивидуално, така и на колективно ниво.
Традиционното патриархално семейство трябва да бъде заменено със свободни асоциации между мъже и жени, базиращи се на равни и за двата пола права при вземането на решения, на хармонично съотношение между индивидуалната и групова автономия.
Трябва да се унищожат половите стереотипи в системата на образованието, средствата за масова информация и на работните места.
Ние считаме, че „женската власт“ и „жените в правителството“ няма да доведат жените до техните цели и няма да ги освободят от потисничеството. Марксисткия и буржоазния феминизъм вкарват в заблуждение жените, борещи се за своето освобождение.

Освобождението на жените е недостижимо без анархизма. С други думи, анархо-феминизмът се бори против „женската власт“ и „жените-управници“, той е за организация на хората без власт, без правителство и без всякакви форми на господство и йерархия.

Двойното угнетяване на жените изисква от нас да водим двойна борба, за което е необходимо да се организираме в двойна структура: от една страна във феминистки федерации, от друга – в анархистични групи. Нашата социална и революционна дейност трябва да се води с помощта на тези две организации.
Истинският анархизъм трябва да бъде също и феминизъм, в противен случай – това е анархизъм само за патриархалната половина, а не истински и пълен анархизъм за всички. Задачата на анархо-феминизма е да обезпечи присъствието и влиянието на феминизма в практиката и теорията на анархизма.
Анархизмът и безвластието са просто невъзможни без разбиране на особеното положение на жените в патриархалната капиталистическа система, т.е. без феминизма.

Съществен пункт в анархо-феминизма се явява това, че необходимите изменения трябва да започнат още днес, а не утре или след революцията. Чувствайки експлоатацията и дискриминацията всеки ден, за да можем да разкъсаме техния порочен кръг, ние трябва да започнем борбата за женско освобождение още сега. При това ние трябва да действаме самостоятелно, автономно, без да делегираме правата си на лидери, които да решават вместо нас какво искаме и какво да правим: в личните си работи ние трябва вземаме решенията сами, в чисто женските – заедно с другите жени, а в общите – наравно с мъжете.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *