Манол Васев

печат

Манол Васев Николов – Тракиеца, всъщност Йордан Сотиров Барлака, според спомените на стария анархист Ангел Вълчанов е роден в гр. Кюстендил през 1898 г. Разполагаме с единствения документ за самоличност, издаден на името на Манол Васев Николов, личен паспорт АБ 016838 от 20 март 1953 г. от Окр. упр. на МВР в Хасково. Според него е роден на 15 септември 1897 г. в с. Таханджик, без да е вписано къде се намира това село.

Още като младеж Йордан Сотиров се включва в борбите на тютюневите работници в Кюстендил. Рано повлиян от прогресивните движения, твърде скоро се изявява като утвърден, смел и напорист водач на младото анархистко движение в района. С великолепния си дар слово се изявява и като неустрашим и търсен трибун на работническата класа в нейните борби и стачки за повече човешко щастие.

Първият жалон в неговата революционна дейност е участието му и откриването, заедно с дядо Никола Огнянов на 7.1.1923 г., на V анархистки конгрес в Ямбол.

Само месец след това, по време на тютюневите стачки, Йордан издига трибуна в центъра на Кюстендил и с пламенни думи призовава работниците на смела борба срещу монархията и надигащия се фашизъм. В този момент митингът бива обграден от армия и полиция. Комендантът на града Шарланджиев, хасковски зет, заедно с група войници се устремява към трибуната, за да свали необуздания оратор на революцията. Околните бързо се групират около него, вдигат го на ръце, за да продължи сладкодумната си реч. Барлака, силно възбуден, виждайки готовите за стрелба срещу народа войници, с изпреварващ изстрел ранява коменданта. Настъпва паника сред армията и полицията. За щастие Йордан, плътно защитен от народа, успява да избяга. За известно време се укрива в близките гори при един толстоист.

Властите веднага започват арести. Задържани са над 30 души анархисти, от които 5 жени, в това число и съпругата му – Маруша. Арестуваните са откарани в Държавна безопасност – София за следствие, издирване на беглеца и съд. След като не го открива, съдът издава срещу Йордан тежка задочна присъда – 16 години тъмничен затвор.

Само след месец, през април същата година, с помощ­та на другари Йордан е доведен в Хасково от известния анархист, поет и общественик Делчо Василев Демирев. За известно време го подслонява в дома си. В Хасково Йордан заживява с новото име Манол Васев Николов-Тракиеца. Регистрирането му в хасковската община под новото име се извършва с помощта на известния тогава тракийски деятел Сотю Попето, член на анархистката организация, работещ в регистратурата на общината.

В Хасково Манол Васев заработва като тютюнев работник в складовете на Аладар и Никотеа и веднага се включва в работническите борби. Той е един от членовете и организатор на единнофронтовската организация за борба срещу монархизма и кървавия режим на Александър Цанков. Още през 1923-1924 г. е деен участник като инициатор и организатор на политическата чета „Христо Ботев”. Идеята се възприема и от комунисти, и от земеделци. Първата група на четата излиза през април 1924 г., но поради липса на средства вливането на група анархисти в четата се забавя. През август 1924 г. в гората излизат анархистите Манол Васев, Делчо Братанов, Иван Василев, Пенчо Мазнев и Тенчо Георгиев със задача да организират групи по селата и да се присъединят към четата. Пътищата им с четата се разминават, поради което след една седмица се прибират.

В началото на 1932 г., пред театъра се свиква общограждански митинг с искане за пълна и безусловна амнистия на политическите затворници. Вдъхновен оратор е пак Манол Васев. Митингът е разтурен от полицията и пожарната с водни струи. Задържани са 11 другари анархисти, а двама от тях – Манол Васев и Стефан Георгиев – са пратени в затвор за един месец. Плановете са били да убият злодея полицай с прозвище „Фазла-чауш”, но той не се е явил.

Манол Васев винаги е бил активен организатор на митинги, събрания и стачки. Така в началото на тридесетте години, по време на големите вълнения и стачки за борба срещу въвежданата тогава нова манипулация на тютюните „тонга”, Манол Васев е в центъра на тази борба. На масов митинг в театъра изнася пламенна реч срещу тонгата. Издава се в голям тираж брошурата му „На борба срещу тонгата”. С речите си и брошурата смело обосновава последиците, до които ще доведе въвеждането на тонгата – масова безработица за повече от 7000-те тогава тютюноработници в Хасково, пък и за цялата страна като верижна реакция и за други браншове. Стачното движение се разгаря масово в страната, което довежда до отлагане на прилагането на тонгата с няколкото години.

През периода 1932-1934 г. Манол Васев е активен участник в организирането на Власовденското движение, което по своя характер е безвластническа синдикалистка земеделска организация, прераснала във федерация и конфедерация на дружества от над 20 села от хасковска околия и други места в страната. „Власовден” е отворена за земеделски стопани с различни идейни възгледи: земеделци, анархисти, комунисти и социалисти. Федерацията съществува до 1935 г. с официално утвърден устав, съставен от анархиста Георги Сарафов и Христо Геренкювлиев, пръв председател за хасковския район, както и със свой печатен орган – в. „Власовден” под редакцията на Панайот Михайлов. Виден член на конфедерацията е и известният писател Йордан Ковачев от Пловдив. Манол Васев, заедно със свои другари, учредява първата земеделска кооперация на Власовденски принципи върху 80 декара земя, предоставена от анархиста Ангел Вълчанов, ведно с необходимия инвентар и работен добитък. За съжаление тя просъществува едва две години поради небивалата суша. Правени са опити за възстановяване на федерацията и след 9 септември 1944 г., но тя е забранена от болшевишката власт.

Революционната личност на Манол Васев се проявява особено силно, когато началникът на гарнизона, полковник Маринов, на 12 септември 1944 г. организира масов погром срещу народа при побратимяването на народ и армия в двора на Втори артилерийски полк. Народът, заедно с партизаните от отряд „Асен Златаров” и от Борисовградския (Първомайския) отряд, масово навлиза в двора на казармите. Разнася се картечен откос от прозорците на втория етаж на една от сградите. Но Манол Васев, придружен от комуниста Васил Боев, вече е предприел действия по обезвреждане на евентуално подготвяна провокация. Обезвредени са картечни гнезда и обезоръжени готови за разплата офицери-фашисти. Манол раздава на хората наличното в сградата оръжие, разбива вратите на оръжейния склад и народът масово се въоръжава.

За съжаление митингът е окървавен. Убити са трима граждани, между тях и нелегалният от няколко години Дойчо Дойчев. Заслужено намират смъртта си и злодеят полковник Маринов, и един фелдфебел-фашист.

На погребението на загиналите граждани Манол Васев произнася пламенна реч в защита на революцията и възпламенява масите към революционна непримиримост и борба за свободен живот. Слово произнася и партизанинът Янчо Костов.

Твърде скоро обаче народът вместо народна свобода получава „народна власт”. Ограничава се дейността на анархистките организации: закриват се клубове, правят се опити за спиране на вестник „Работническа мисъл”, мнозина са арестуваните. Това промени сериозно отношението ни към болшевишката власт и наложи свикването на две последователни национални конференции – в края на октомври 1944 г. и на 10 март 1945 г. – втората се превърна в редовен конгрес на ФАКБ. Делегат на нашата организация е Манол Васев. Тогава се извърши и първият голям погром на болшевишката власт над анархисткото движение, като всичките 86 делегати са арестувани в конгресната зала в Дома на инвалидите – Княжево, отведени са в Дома на слепите и впоследствие са изпратени в ТВО край гр. Дупница.

После се заредиха много месеци и години по концентрационни лагери: Росица, Куциян, Белене, по затворите в Шумен, Стара Загора и Сливен. Тегнеха над плещите му смехотворно монтирани обвинения и шантажи: саботаж срещу образуването на ТКЗС, действия срещу народната власт, укриване на оръжие, подготовка за бягство зад граница и т. н.

Саботаж срещу ТКЗС? Може би с това, че през 1933-35 по свое свободно решение се включи в кооперация, основана на Власовденски принципи. Естествено, че нямаше как да приеме насилственото учредяване на каквито и да било „свободни” заробващи земеделския стопанин формирования.

Действия срещу властта? Да, той единствен под заплаха от смъртно наказание в лагера Куциян е посмял да излезе пред международната комисия, посетила лагера, и да разкрие истината, че това е лагер за опозиционери – земеделци, социалисти, анархисти; за непоносимите условия в лагера. Да, на последния процес в последната си дума посмя да каже, че не той е сключвал международни договори с нацистка Германия и че не той е целувал полата и ръката на английската кралица, а болшевишките „народни” вождове.

Паметни остават речите на Манол Васев, изнесени в театралните салони на Хасково, Кърджали, Момчилград през 1945 и 1946 г., когато (както и при всички предходни случаи) застъпва основните принципи на собствените си убеждения и принципите на анархизма.

Още е жив споменът. По време на сказката му в началото на 1946 г. в Кърджали, когато виден адвокат му опонира, че анархизмът е терористична и насилническа организация, той спокойно и твърдо доказва, че „ексовете” от началния период са отдавна отживели и отречени, продължава с думите: „Да, случва се и овчицата да нагази в локва и да изкаля копитцата си, но след това заобикаля локвата, а не като свинята да се рови в нея, да я задълбочава и да пръска тиня и смрад”. Препълнената зала затихва за минута-две и след това избухва във френетични ръкопляскания и одобрителни възгласи. Или в Момчилград, в деня на голям християнски празник, когато в края на речта казва: „Е, изморихте ли се? Сигурно в домовете ви вече се готвят празничните гозби, баници ви чакат…” От залата се разнася глас: „Давай, давай – от тази баница по-сладка няма!”

Навсякъде въздействието на неговите речи беше такова.

Това беше Манол Васев – Йордан Сотиров Барлака.

Такъв си остана и до последния си ден, 12 март 1958 г., когато в Сливенския затвор, само няколко дни преди изтичане на присъдата му, склопи завинаги очи… Отровен, а според официалната диагноза „вследствие на хранително отравяне”. •

Васил Генов

По материали из „История на анархистичното движение в хасковския край” от Ангел Вълчанов Тодоров

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *