„Маршът“ отвътре

печат

Репортаж за „Свободна мисъл“ от участник в People’s Climate March

В последните две години стана ясно за всеки че предупрежденията на учените са реални. Също така и че въпросът не търпи отлагане. Сега вече петролните корпорации не могат да „удавят“ въпроса в съмнения и всички вече вярват на учените. А те доказват че колкото повече се отлага този въпрос, разходите за възстановяването на климата ще растат експоненциално. И ако нищо не се направи до 2024 г промените ще станат невъзвратими. Стана също ясно на всички че при настоящата система на управление, правителствата са движени от интересите на корпорациите и мерките срещу влошаване на климата са фиктивни. Изтънчените маневри на корпорациите за маскиране на проблема са вече ясни на всички. Например пренасянето на проблема на места по света където той няма да се забележи, или пък манипулация на цифрите като намаляване на употребата на въглища. В момента истината е че под общественият натиск употребата на въглища в САЩ и в развитите страни намалява но експорта се увеличава. Кракинга започна да показва тежки за здравето резултати които просто не могат да се прикрият.
Платформата на този марш сега почива на сентенция изказана от нея преди сто години: „Пред проблема за промяната на климата всички партийни различия бледнеят“. И още един социален активист Ноам Чомски вижда два проблема за решаване незабавно които стоят над всички партийни интереси: Климата и Атомното оръжие.
climate2Беше страхотно преживяване но и много уморително. Потеглих в събота в 9 вечерта, пристигнах в 8 сутринта, паркирах при мои приятели и отидох на марша с градският транспорт. Във вторник щеше да се проведе конференцията на обединените нации за климата та затова този марш го направиха в неделя. Понеже от няколко години насам за публиката ставаха кристално ясни няколко неща: че правителствата са назначавани и служат само на „1%“ от народа; че мерките, които се вземат, са беззъби или имащи смисъл, но не се изпълняват; че волята на народа се пренебрегва напълно. Та масово се стигна до заключението, че за да има промяна на горното трябва да се промени системата. Идеята за промяна на системата и за околната среда достига до всеки човек и организация, затова се създаде една уникална платформа, която включваше всички „99%“ от народа – религиозни, вегетарианци, гейове, профсъюзи, зелени, червени (комунисти), черни (анархисти), малцинства всякакви, като най-важна роля от малцинствата имаха индианците, с една дума всеки от „99%“. В събота очакванията на организаторите бяха „десетки хиляди“, най-смелото предвиждане, плахо изказано, беше сто хиляди. Когато отидох в Сентрал Парк (от там потеглихме) видях едно безкрайно море от хора. Това бе най-голямата демонстрация в историята. Маршът траеше около 4 часа. Завихме по Шесто авеню и вървяхме по него чак до руините на кулите близнаци. Имаше доста надежда за промяна. Много известни хора присъстваха. Стинг-с група от малцинствата, Боби Кенеди-синът на Джон, Сенаторът на Вермонт-социалист и зелен, Леонардо ди Каприо-зелен активист-произнесе реч на събранието на ОН, Нил Янг написа песен за марша… Не могат да се изброят всички.
Чуха се крилати фрази като: „Ние сме първото поколение да изпита промените на климата и сме последното което може да направи нещо за това“. Имаше и доста „солени“ лозунги като „Don’t frack with us!“ или масовки като пред сградата на ФОКС нюз – „Real news, not your views!“.
Понеже се счита че Уолстрийт с алчноста си е в основата на всички днешни проблеми, идеята ми беше в понеделник да отида на второто организирано събитие – окупирането на Уолстрийт. Но бях така капнал, че едвам местех единият крак пред другият, та се отказах. Като научих какво е правила полицията, съжалих, че не съм там, но знам че ми беше физически невъзможно. Хората бяха пръскани със сълзотворен газ и бяха арестувани стотина души. Кмета на Ню Йорк е зелен и пледира за освобождаването на хората с думите – „Духът на конституцията е с предимство пред нарушение за пречене на трафика!“.
Надеждите за събирането на държавните глави във Вторник беше голямо. Затова разочарованието беше още по-голямо. Събраха се над 130 президенти. Но освен лъскави фрази и чисти лъжи нищо повече не се чу. Например Британският премиер Камерон каза че са приключили с фракинга и че Британия е на път да заеме първо място по чисто енергии. Лъжи! Днес всички знаят че Британия е много по-назад от водещите и че Камерон лично инвестира тежко във фракинга.
Това показва колко далеко сме все още от възможноста за реални промени и колко силни се чувстват управляващите.
Очевидно положителна промяна на климата ще се случи когато народите променят системата. Идва ми наум една мисъл на Ема Голдман: „Промяната ще дойде отдолу. Никой, който държи четири аса, няма да иска да променя играта!“.
Все пак нещо се случи. Такава неочаквана масовост стресна този 1% който е в основата на системата. Рокфелер обяви че ще изтегли инвестициите си от петролодобива, ще инвестира в зелена екергия и ще дарява за зелена изследователска работа. Най-богатите от този 1% създадоха финансова група за пренасочване на капитал от петролната промишленост. Аз виждам нещата така: Господарите се пренасочват стреснати от невероятната масовост. Но кучетата (правителствата) все още лаят по старому защото още не са получили ясни инструкции от господарите. Ясно е обаче че ако осезаема промяна в курса не излезе наяве скоро ще има отново демонстрация и окупиране и то с по сериозни последици. Както се казва в Less Miserable: „утрешният ден ще настъпи когато сърцата започнат да бият в такт с барабаните“.

Повече за марша очаквайте в ноемврийския брой на вестника.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *