МЪРТВЕШКИ ДАНС

печат

Продължим ли да жертваме свобода за сигурност, накрая ще изгубим и двете

Без много шум тройната коалиция прогласува закона за създаване на Държавна Агенция за Национална Сигурност (или съкратено ДАНС). По същество „новата” Агенция е продължение на функциите на старата Държавна сигурност (ДС) в новите условия на пазарна демокрация и променен международен и геостратегически контекст.

Тази формулировка се нуждае от известни пояснения, особено за тези, които избързаха със „затварянето на страницата на новата и най-нова българска история” или я забравиха, както и за младите поколения, които не проявяват особен интерес към нея, макар че за тях „бие камбаната”.

„ЩИТ и МЕЧ” на диктатурата

„Бившата” ДС беше сборище от шпиони, гавази, инквизитори и палачи. Или, както с гордост назоваваха себе си нейните копои, „Щит и Меч” на диктатурата на номенклатурата на БКП, установена и утвърдена „с решаващата помощ” на червената армия. ДС трябваше да смазва всяка организирана или индивидуална съпротива срещу сталинския режим и назначената от Кремъл колониална администрация в т. нар. Народна република България (НРБ). Тя осъществяваше тази си главна функция посредством въздигнатите в система тотално шпиониране, доносничество, неограничен произвол и насилие. Целта ґ беше физическото или морално унищожение на противниците на „народната власт” вътре в страната и вън от нея. Концентрирайки в ръцете си огромна власт, ДС беше екзекутор на репресивната политика на върхушката на компартията: генерален секретар, политбюро и централен комитет. Те определяха целите, мащабите, вида и средствата на репресиите.

Планираният геноцид

Илюстрация на последните твърдения е издаденият на 27 октомври 1973 г. УКАЗ № 2379 на Държавния съвет на НРБ, който публикуваме отделно на страница 3. Той е „Строго секретен от особена важност”, „не подлежи на обнародване в Държавен вестник” и е „подпечатан с държавния печат”. Указът е подписан от Т. Живков, който нарежда на своите копои от МВР, в чиято система ДС заема доминиращо положение „да обезпечат сигурността на страната при непосредствена опасност от нападение срещу НРБ или останалите членки на Варшавския пакт, като бъдат задържани социалноопасните лица, класирани в шестнадесет категории. „Задържаните да се изпращат и настаняват в съществуващите затвори за през целия период на войната”. Изчисляването на техния брой, както и на необходимата „жилплощ” в затворите не е нерешима задача, но точният отговор се съдържа в изготвените от дс оперативни списъци, които продължават да са „класифицирана информация”. Дори един бегъл поглед върху категориите обаче доказва, че социалноопасните лица са стотици хиляди и може би над милион души. И понеже в затворите на НРБ пряко сили имаше около 50 000 места, то за останалите 950 000 по всяка вероятност е щяло да бъде разпоредено на мирчоспасовци, гоговци и газдовци да ги „настанят” на Магареца, Щурчето и Предела* или да бъдат предоставени за угояване на свинете от бившето ДЗС „Сталин”. Очевидно тук става дума за подготвян геноцид. Нито главен прокурор, нито съд повдигнаха обвинение срещу „председателя на Държавния съвет и на Държавния комитет на отбраната на НРБ” – Тодор Христов Живков, който вместо да бъде обесен с главата надолу като Мусолини или осъдените от Нюрнбергския съд, умря в леглото си, обграден от топлите грижи на семейството, реабилитиран от партийните си другари и обсипан с вниманието на „нашата окаяна журналистика”…

обратният преход

От това време изтече много вода под мостовете на… Перловската река. Днес диктатурата е заменена с демокрация, тоест с властта на бюрокрацията. Държавният капитализъм или одържавената икономика претърпя обратен преход към частен капитализъм, за да се върне в изходната точка от която беше наченала новата 45-годишна история на България, обхващаща периода 1944-1989 г. Обратният преход, през годините на най-новата българска история, започваща от 10.11.1989 г., има една особеност в сравнение с първия преход (от частен към държавен капитализъм). Докато одържавяването превърна в пролетарии бившите буржоа, занаятчии и селяни, присъединявайки ги към сравнително малочислената класа наемни работници, повторният преход в обратна посока (към частна собственост) съхрани господстващото положение на старите експлоататори от партийната, административна и военнополицейска бюрокрация, които се отказаха от „строителството на социализЪма”, наречен от последния диктатор… „недоносче”.

Така от колективен собственик чрез властта държавнокапиталистическата класа се превърна в днешната червена буржоазия от индивидуални или групови собственици. С помощта и на т. нар. опозиция тази трансформация или мутация се извърши „мирно и безкръвно”. Днешните български капиталисти или „бизнесмени” са предимно бившите номенклатурчици или наследилите ги деца и внучки. Сред тях „почетно място” заемат редица висшестоящи копои на ДС и отличили се нейни доносници (със или без партиен билет). Червените буржоа са обединени от класовия си интерес и минало. Разделя ги конкуренцията в грабежа и разяждащата сила на парите. Техните „танцови стъпки напред-назад” в „преходите” на новата и най-нова история струваха и ще продължат да струват на българския народ неимоверна мизерия, страдания и жертви. Насилствената смърт чрез разстрели, затвори и концлагери по време на диктатурата отстъпи място на „безкръвната” в резултат на глад, стрес и болести в условията на наследилата я „представителна демокрация”. Виновниците за тези най-тежки престъпления срещу народа могат лесно да бъдат идентифицирани, независимо от смяната на поколенията, партийните цветове или разместванията в политическите, икономически и социални пластове на господстващата класа.

Мутантите на ДС

Подобен „мирен преход” от диктатура към демокрация със съхраняване на приемствеността се извърши и в репресивния апарат. Първоначално управленията на „бившата” ДС бяха преименувани, разчленени и укрити под различни шапки. Например прословутото VI у-ние на ДС или политическата полиция на диктатурата в тесния смисъл на думата беше обявено за „закрито”. В действителност, част от кадрите му бяха обединени с тези на Второ Главно Управление на ДС (контраразузнаването) прекръстено по германски образец НСЗК (Национална служба за защита на конституцията). Малко по-късно последната беше повторно прекръстена на НСС – Национална служба „Сигурност”, която остана в МВР под командата на вътрешния министър. ПГУ или Първо главно у-ние (шпионажа) стана НРС – Национална разузнавателна служба и премина под разпорежданията на президента на републиката. Независимо от всички избори, сменяващи се президенти, парламенти и правителства и въпреки налагащите се хамелеонщини в сферата на „сигурността”, старите-нови „спецслужби” под претекст за „професионализъм” съхраниха старите си кадри от инквизитори и палачи. Тези служби и днес до една се оглавяват от бивши офицери на „бившата” ДС. (Поставям бивша в кавички, защото копоите на ДС и нейните доносници са навсякъде, във всички „елити”. Като започнем с върхушките на политическите партии, президентството, парламента, правителството и дипломацията, преминавайки през банките, холдингите, вносно-износните централи и всевъзможните други образувания на финансовия, индустриален и търговски капитал и стигнем до медиите, културата и науката, без да говорим за клира на българската православна църква и останалия „духовен елит”, те „пак са тук” защото никога не са си отивали…)

поражението на СССР в студената война

„Мирни промени” настъпиха и в интернационалното статукво. След поражението на бившия СССР в студената война „Империята на Злото” се разпадна и освободеният от нея вакуум бе зает от Глобалната Империя на Транснационалния Капитал. Този „мирен преход” се извърши сега с „решителната помощ” на империализма. „Цивилизовано” и безкръвно, довчерашните лакеи на Москва приеха да слугуват и се подчиняват безпрекословно на новите си глобални господари.

От ДС до… ДАНС

В такъв вътрешен и международен контекст бе гласуван законът за създаване на ДАНС. Той събира отново парчетата на „бившата” ДС под една „шапка” – тази на нейния агент „Гоце”. Предишният неуспял опит в тази посока бе извършен от бившия цар и министър председател. Той беше предложил възстановяването на единоначалието в репресивните служби да се извърши посредством назначаването на видния „разведчик” от ДС Бригадир Аспарухов за техен „главен координатор”. Начинанието пропадна най-вече поради възраженията на господарите-съюзници от Вашингтон и Брюксел. Сегашното обединение на спецслужбите обаче не срещна съпротива – нито вътре в страната, нито отвън. Многозначително американският посланик в София „посъветва” законодателите да назначат за ръководители на „новата” Агенция само „професионалисти”, като да не знаеше кои са и от къде идват последните. Така с неговата благословия се затвори цикълът с реабилитация на престъпниците и заедно с тях и на престъпленията им. ДАНС ще изпълнява лоялно и стриктно заповедите и ангажиментите си в потушаването на всяко евентуално надигане на гладните, недоволните и нежелаещите да живеят в отредената им от властта кочина. Подобни репресивни операции също ще минат под знака на „борбата срещу международния тероризъм”, както става с българската армия в Афганистан, Ирак и навсякъде където я насочват глобалните интереси на капитала. Във вътрешен план ръцете на копоите са развързани и най-вероятно ДАНС ще се превърне в мъртвешки танц (danse macabre)** върху повалената снага на българския народ, ако той продължава да стои на колене. •

Георги Константинов

БЕЛЕЖКИ

* Магареца, Щурчето и Предела са дунавски острови-гробища на най-големия концлагер и затвор в НРБ – Белене.

** Мъртвешкият танц или danse macabre на френски идва от края на средновековието. Този ДАНС (танец) е често срещана тема в литературата и живописта. Запазени са картини от големи майстори като Холбайн и поеми от велики поети като Франсоа Вийон. В мъртвешкия танц са изобразени хора от всички възрасти и с всякакво социално положение: крале, кардинали, императори и папи, а „хоровод” е Смъртта. Обикновено „танцуващите” са въвлечени мимо волята си в едно фатално хоро, влачени от безжалостни скелети.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *