Медиите манипулират за Гърция

печат
Бях там: в Гърция, в Атина, на площад Синтагма, на 13 февруари 2012 година. Международните средства за масова информация отразиха събитието: сто хиляди протестиращи, нощ на безредици, насилие, пожари… Хаос.

Бях там. Двестахилядно множество препълваше площада, поне двойно повече бяха опитващите се да стигнат до него, въпреки полицейските блокади по улиците и на изходите от метрото.

Да допуснем, че неточността в цифрите е обяснима: репортерите не са разполагали със средства за преброяване, техен източник са били официалните данни. Следващите „неточности“ обаче не могат да бъдат оправдани с подобни „технически причини“.

Никъде не беше дори бегло споменато, че порицаваното насилие беше провокирано от полицията: още в началото (в седемнадесет часа!) срещу събиращите се на площада хора беше употребяван сълзотворен газ. Репортерите снимаха, но на другия ден почти всички световни медии (и българските – бел. на преводача) премълчаваха този факт. Писаха обаче, че била подпалена Националната библиотека. Отново „малка неточност“: библиотеката не е горяла! Да, в близост до нея пламваха огньове – в строшените витрини и преддверия на банки, луксозни заведения и магазини, свързани с мултинационалните финансови групировки, довели страната и хората в нея до безизходица.

Твърде лесно е описанието на протеста да се сведе до „младежки групи, обявяващи се против системата“. Никъде не се споменават възрастните мъже и жени, които носеха противогази на по-младите и силни демонстранти от „предната линия“ и ги окуражаваха. Часове наред тези граждани от различни възрасти свиреха, крещяха, удряха по металните огради на банките и многонационалните предприятия. Буря от викове и ръкопляскания се надигна заедно с пламъците в Алфабанк и Евробанк.

Основният коментар в медиите – че насилието не ще реши проблемите на Гърция – напълно премълчава всички други форми на съпротива чрез обединяване, възникващи постоянно на различни места – например междукварталните общи събрания в Университета Пантиос; окупацията на Университета на Номики, обявила го за място за обмяна на идеи и дебати между различните движения; свободните общи трапези; общите пазари за обмяна, които се реализират всяка седмица в кварталите…

Бях и в Солун.

Влязохме в работнически квартал. Малката ни група се стегна, издигна своите лозунги. По прозорците и балконите се показаха хора, вдигаха юмруци; заизлизаха от домовете си, заставаха до нас, възрастни жени насърчаваха възрастните си мъже… По дяволите! Старците запяха, пееха стари химни! Това не сте виждали, не можете да си го представите, медиите няма да ви го покажат! Старите работници пеят: ние съществуваме и го заявяваме!

Ние знаем, че не сме сами. Цяла Европа има същите проблеми. Но това, което ние не знаем, е: какво правят хората в Европа? Дали те въобще правят нещо? На медиите не вярваме, няма да го разберем от тях.

Ние виждаме не само днешното положение на Гърция, ние виждаме нашето бъдеще. •

Атина, 15.02.2012 г.

Педро Санос

Превод от есперанто: Александър Наков

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *