Между редовете

печат
От криминалната хроника ни „шокираха“ с вест за кръвожадна баба, поръчала убийство на роднини, за да докопа милионно наследство от Америка – направо като сценарий на евтин филм.

Навярно има люде, „шокирани“ от „предотвратената жестока разправа“.

Ние не сме. Напълно в реда на нещата е в свят, в който парите са издигнати в абсолютна ценност. Потвърждава мнението ни, че огромна част от престъпленията имат за основен мотив парите, човешкият разсъдък се поврежда от миазмите на „златната треска“ и е готов да затрие всяка конкуренция.

Има мотив – има проблем. Няма мотив – изпарява се и проблемът. Мотивът лежи в отчаянието от бедността и системното разрушаване на човешкото у нас.

В историята с алчната пенсионерка от китно Пловдивско селце красноречива подробност е начинът за „успеха на полицията“. Мераклийката за милионите от Америка преговаряла с „лица от сенчести среди“, търсела наемен убиец… и явно попаднала на полицейски доносник. Така е със самодейците. Професионалната мафия не пипа непредпазливо. По-точно – полицията не ѝ се меси, само наблюдава. Властта прекрасно знае кой кой е и къде е „в престъпния свят“, а този „свят“ отдавна е неин подконтролен „контингент“.

Сърдечно благодарим на медиите, че ни осветлиха публичната тайна за това какво подтиква хората към лудост и колко гъста е мрежата полицейски осведомители. Забавно ще е да видим как след тази фукня МВР ще мънка колко му е трудно да разкрива други далавери, в които очевидно има капиталов дял. Поучително ще е да послушаме апологетиката на тема „хората са си лоши“, след като за пореден от безброя пъти проблесна като пролетно слънце уликата КАКВО именно прави хората „лоши“.

Електричеството щяло да поевтинее, понеже най-сетне ни заля вълната на поевтинелия природен газ?

Дълбоко се съмняваме. Регулаторът ОБЕЩА поевтиняване – при ПЪТИ поевтинял газ, едва 2-4% по-тънки сметки за ток, докато „метеорологията“ играе и кара хората да навъртат повече киловатчасове на електромерите си. Работодателите се НАДЯВАТ на намаление на цените. Толкоз.

Държавата и бизнесът всякога са щедри на обещания. Раздават ги според потребностите – за всички има. И дотук.

Двама железничари от „БДЖ Товарни превози“ сядат уморени във влака – смяната свършила, пътуват към дома, на 100 км от местоработата си. Обичайно за днешните времена. Единият е на 50, но мяза на над шейсетгодишен. Другият е с осакатена при стара „трудова злополука“ ръка. Споделят си, че им раздали най-после купоните за храна… от март месец МИНАЛАТА година.

Неделикатен пътник не издържа и изразява недоумение – ама как така от МИНАЛАТА?

Двамата железничари го гледат с тъжен присмех. Подхвърлят: ами да. Началството се грижи да не надебелеем. Нали знаеш какви ужасни здравословни проблеми причинява наднорменото тегло?!

Засраменият пътник притихва.

Железничарите продължават да си говорят за честите 16-часови смени, с които вече са свикнали, нали са ЖЕЛЕЗНИ хора, па макар и не от Перник родом!

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *