Михаил Бакунин за революцията

печат
» » » продължава от брой 198

„Социалистите… биха се опитали да наложат комунизма или колективизацията на селяните,… за да потушат селския бунт, биха били принудени да прибегнат към огромна въоръжена сила, добре организирана и дисциплинирана. С помощта на тази солидна държавна машина скоро биха се сдобили и с държавен машинист – диктатор или император.“
Михаил Бакунин, 1870 г.

В. Без да обръщате внимание на това, че селяните са невежи, суеверни, набожни, поддават се на попското влияние, консервативни са и се явяват страстни защитници на частната собственост, вие твърдите, че е напълно необходимо обединението им в една организация с работниците. Защо? Нима от селяните зависи социалната революция?

Бакунин: „Няма защо да заставаме срещу селяните и да ги презираме, нужно е установяването на революционна поведенческа линия, която да заобикаля трудностите и която да не тласка селяните към реакцията, а напротив – да ги присъедини към революцията. Приятели, запомнете нещо и си го повтаряйте колкото може по-често, ако трябва по десетки пъти дневно – от тази поведенческа линия зависи изходът на революцията: нейното падение или тържество. …Градският тероризъм е срещу селата. Това е превъзходно средство, използвано и обгрижвано от нашите другари, работниците от големите центрове във Франция, което те не забелязват, а даже и не подозират, че са заимствали това оръжие на революцията (за малко да кажа „на реакцията”) от арсенала на революционното якобинство. Ако имат нещастието да използват това оръжие, ще се погубят, нещо повече, ще погубят самата революция. Защото неизбежното последствие на подобни действия е, че цялото население на селата, 10 милиона селяни ще се хвърлят точно в обратната посока и със своята огромна и непобедима маса ще усилят реакционния лагер.В това отношение, а и в много други, смятам за щастие за Франция и за световната социална революция нахлуването на прусите. Ако не беше то и ако революцията беше протекла без него, френските социалисти щяха да се опитат още веднъж, този път само за себе си, да извършат държавен преврат. Това щеше да бъде напълно нелогично, фатална крачка за социализма, но естествено, че това щяха да се опитат да направят – до такава степен са пропити от якобинските принципи. Следователно, измежду всички мерки за спасение на обществото, те биха се опитали да наложат комунизма или колективизацията на селяните. Биха въоръжили срещу себе си цялата селска маса и за да потушат селския бунт щяха да бъдат принудени да прибегнат към огромна въоръжена сила, добре организирана и дисциплинирана. Биха дали армия на реакцията и биха образовали военните реакционери, честолюбиви генерали в своята собствена среда. С помощта на тази солидна държавна машина скоро биха се сдобили и с държавен машинист – диктатор или император. Всичко това неизбежно ще се случи с тях, към това ни навежда логиката – не капризното въображение на някой-си, а материалната логика, а тя никога не бърка.” (Т. 4, с.178-180, „Писма до французина”)

В. Какво трябва да се направи, за да застанат селяните на страната на революцията, а не на реакцията?

Бакунин: „Има само един начин – да се революционаризират селата точно така, както и градовете. А как може да се направи? Единствената класа, която наистина носи в недрата си революцията е класата на градските работници. Но как работниците ще се заемат с революционаризирането на селата?” (Т. 2, с. 48, „Кнуто-Германская Империя и Социальная Революция”)
„Необходимо е в селата да бъдат изпратени независими отряди, в ролята на пропагандатори… Пропагандаторите трябва да бъдат най-революционно развълнуваните и организирани. Те трябва да носят революцията в сърцата си, за да бъдат в състояние да я подбудят около себе си. Затова те трябва да си намерят система и поведение, в съответствие със своята цел. Каква им е целта? Не да налагат революцията, а да я мотивират. Революция, която е наложена от официални декрети или въоръжена тъка, престава да бъде революция и неизбежно подтиква към реакция.
В същото време независимите отряди трябва да се покажат пред селата като внушителна сила, подтикваща към уважение, разбира се, не за да упражнява насилие над селяните, а за да премахне у тях всеки подтик да им се подиграват или да не им обръщат внимание, което би се случило с индивидуални пропагандатори, които не внушават респект. Селяните са донякъде груби, а грубите хора с лекота могат да бъдат увлечени от престижа и проявата на сила, но след това могат и да се разбунтуват, ако тази сила им налага условия, далечни от техните инстинкти и интереси.” (Т.2, с.49-50, „Кнуто-Германская Империя и Социальная Революция”)

В. От вашите думи става ясно, че революцията, при определени условия, може да престане да бъде революция?

Бакунин: Да. „Революцията престава да бъде революция, когато вместо да мотивира свободните проявления на масите, възбужда реакцията в недрата им. Средството и условието, ако не главна цел на революцията, е унищожението на принципите на властта във всичките й прояви: пълно унищожение на политическата и юридическата държава, защото държавата, младата сестра на църквата, както прекрасно я нарича Прудон, е историческо освещаване на всичко деспотично и всички привилегии, политическо основание за всяко икономическо и социално робство, самият център и същност на реакцията. Когато в името на революцията някои искат да създаде държава, била тя и временна, те създават реакционерството и работят в полза на деспотизма, за установяването на привилегиите и против равенството. Това е ясно като бял ден.” (Т. 2, с. 56, „Кнуто-Германская Империя и Социальная Революция”)

В. Кога и как могат да се удовлетворят страстите на социалната революция?

Бакунин: „Ще бъде удовлетворена тогава, когато се премахне държавното насилие, последната крепост на буржоазните интереси. Никоя власт, в каквато и да е демократична форма, била тя и най-красивата политическа република, народна единствено в лъжата, известна като „народно представителство”, с невъзможност да даде на народа това, от което той има нужда, тъй като всяка държава, даже най-демократичната, даже мнимонародната държава, измислена от Маркс, в своята същност не е нищо друго освен управление на масите отгоре-надолу, като че ли управляващите са по-наясно от самия народ за неговите интереси.”(Т. 1, с. 83-84, „Държава и Анархия”)

В. Може ли социалната революция да се удовлетвори само с едното разрушение? Някой анархисти се уповават на вашия лозунг „Духът на разрушение е творчески дух” – смятат, че тяхното дело е дело на разрушение, а създаването оставят на следващото поколение. Смятате ли, че са прави или не?

Бакунин: „Тази единствено отрицаваща страст далеч не е достатъчна, за достигането на висотата на революционното дело. Но без нея е немислимо и невъзможно, тъй като не може да има революция без широко и страстно разрушение, спасително и плодотворно разрушение, защото именно от него и единствено след него се зараждат и възникват нови светове.”(Т. 1, с. 90, „Държава и Анархия”)

В. На мен все пак не ми е ясен вашият отговор. Искам да знам, може ли анархистът да се базира на разрушението, без да се тревожи какво ще бъде създадено на мястото на разрушеното, с една дума, може ли да се стремиш към разрушение, без да имате план за построяването на нов обществен строй?

Бакунин: „Никой не може да се стреми към разрушение, без да има даже някаква далечна идея, правилна или лъжовна, за новия строй, който ще се появи след това и колкото по-ясно си представя картината на бъдещия живот, толкова по-голяма е разрушителната сила, и колкото по-близка до истината е неговата представа за бъдещето (т.е. колкото повече съответства на необходимото развитие на съвременния социален свят), толкова по-спасителни и полезни са резултатите на неговите разрушителни действия. Разрушението винаги е обусловено, не само в същността си и в степента на интензивност, а и в способите, пътищата, средствата и положителния идеал, който съставя неговата душа и му дава първия тласък.” (Т. 5, с. 36, „Протестът на Алианса”)

В. След като социалната революция е неизбежна, то интересно ми е да знам мнението ви – в коя страна тя ще протича с най-отчаяна съпротива?

Бакунин: „В Англия социалната революция е много по-близо, отколкото си мислят. Никъде тя няма да бъде толкова страшна, тъй като няма място, където да срещне толкова отчаяна и така добре организирана съпротива, каквато оказва самата тя.” (Т. 1, с. 88, „Държава и Анархия”)

В. Ако тази страшна революция носи със себе си освен свобода и смърт, и разрушение, то как да я смятаме за метод, който е нравствен и да останем нейни привърженици?

Бакунин: „Опитайте се да превърнете в социалист дворянина, стремящ се към богатство, буржоата, искащ да стане дворянин, или даже работникът, който с всички сили на душата си иска да стане буржоа. Да промените мисленето на аристократа, учения, полу-учения, четвърт-учения и т. н., тези, които понеже са прочели няколко книги, са пълни с високомерие и гледат с презрение на неграмотните маси и си въобразяват, че са призвани да бъдат част от новата държава, т. е. експлоататорската каста.
Никакви разсъждения, никаква пропаганда никога няма да бъде в състояние да промени мисленето на тези хора. За да бъдат убедени, съществува само едно средство: унищожението дори на самата възможност за съществуване на привилегии, всякакъв вид господство на човек над човека и експлоатация. Това е социалната революция, която, помитайки всичко, което е част от световната несправедливост, ще направи тези хора нравствени и ще ги принуди да търсят щастието в равенството и солидарността.” (Т. 4, с. 10, 11, 15, „Политиката на Интернационала”).
Както виждате, от наша гледна точка социалната революция е нравствена, тя е велик акт на справедливостта, необходим за основаването на рационална и равноправна организация на обществото. (Т. 1, с. 60-61, 98, 88, „Държава и Анархия”) •
„Интервюто” е съставено от книгите на Михаил Бакунин

Подобни публикации

Остави коментар

  • “Свободата има стойност само когато всички се ползват еднакво от нея.“  БАКУНИН

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *