Министре, изцери се сам

От мизерията в казармата съм запомнил един любим лаф на фатмаците, на които все нещо им липсваше в склада и все не намираха време за елементарните нужди на войската. „Проблемът със сапуна е решен – казваха те – сапун няма да има“ или „проблемът с банята е решен – на баня няма да се ходи“ и прочее.

И да не го бях запомнил, любимото ми правителство се грижи да ми го припомня – последно с епохалното решение на проблемите в българското здравеопазване – „проблемът с болниците е решен – болници няма да има“. Ще рече човек – сакън, – че държавата се управ­лява от някой фат­мак – концентриран израз на човешкия мързел.

Дебилизмът на решението за закриването на 80 болници тази година е стъписващ. Предполагам, че взелият го министерски мозък си хвърля колата в дерето всеки път, когато спука гума и няма в джоба пари за нова, след което чака да удари от тотото, за да си купи нов автомобил. Ясно защо ги возят само на държавни мерцедеси тия малоум­ници. Очак­вам скоро да ги возят по четирима министри в един ролс ройс за по-малко масраф по същата логика.

Този случай е един от редките обаче, в които нито един от аргументите на „държавните мъже“ (да не се бъркат с истинските) не може да бъде определен по друг начин, освен като идиотски. Повечето пъти доводите им имат някакво рационално зърно. Този път обаче проблемът с логиката също е решен.

Първият довод е, че имало криза и затова нямало пари за болници. Хубаво, но нали догодина обещавате да няма криза? Тогава наново ли ще ги отваряме и пълним с доктори, легла и спринцовки? И как така, рожбо, няма пари, че ти не четеш ли билбордовете на банките, за които сигурно са отишли пари за стотина линейки – „едно птиченце ми каза, че имаш нужда от пари“ (ДСК), „имате нужда от парични средства  за покриване на текущи нужди?“ (Райфайзен), „осигурете средства за Вашите проекти и нужди“ (Уникредит)? Или банките имат пари за мен, индивидуалния кредитополучател, а за държавата нямат. Чини ми се, че когато индивидуалният кредитополучател е станал по-надежден платец от държавата, е време да закрием една държава, пък да си оставим 70-80 болници, за които ще плащаме със „средствата за нашите проекти и нужди“.

Вторият зашеметяващ извод на фатмаците от правителството е, че част от болниците били „фалирали“. Как ще фалира един доктор? Един магазин ще фалира, ако в него не влизат купувачи или ако влизат, купуват дреболии. Ако при един доктор не влизат болни или влизат само да им премери кръвното, това е най-великият доктор на света, защото явно знае как да си пази хората здрави. Вместо да прати другите да се учат от него, нашият фелдфебел, положил по погрешка хипократова вместо военна клетва, го праща да сади лук. За него явно докторът си върши работата, когато поддържа постоянен поток от превиващи се клетници. По логиката на държавата и капитала е така – докторът е просто продавач на хапчета и ако не продава достатъчно – „фалира“. За нормалните (не „държавните“) хора обаче не е така – богатството на един доктор е обратно пропорционално на броя на бол­ните му подопечни.

Третата класика на кретенизма е, че в някои градове имало твърде малко хора – например 3 хиляди души в Кула нямали нужда от болница. Същият този корифей при първата бъбречна криза, която получи (с удоволствие ще му я уредим), трябва да бъде пратен на опашка от 50 души пред кабинета и на всеки влизащ преди него да повтаря през зъби „опашка от 50 души е по-лошо от опашка от 2 души“.

Дори в държави, пред които изобщо не се прехласвам, но явно имат по-малко старшини-министри, качеството на здравеопазването се оценява именно по тези неща – колко лекари са осигурени на еди колко си пациенти, колко скенера, колко болнични легла, колко близо е най-близкият лекар, за колко време колко пациенти може да обходи, от всички възрастни хора, за които отговаря, колко имат високо кръвно, колко често постъпват с оплаквания – логични неща. В най-фатмашките страни обаче качеството на здравеопазването е онова, което винаги се повишава по думите на простака министър след поредното му изсмукано от пръстите оправдание да не си раздвижи дебелия задник да намери средства и начин да свърши работата, за която уж твърди, че е пратен. А поредните простотии на простаците министри явно са станали много, щом сме я докарали до „фалирали“ болници и „преформатиране на системата“.

Във вълшебната приказка за държавата това била нейната функция – данъците да стигат за всичко необходимо, а когато няма за нещо, да заеме от други държави (или банки) – външен дълг – или от бъдните поколения – вътрешен дълг. Щом хората си решат необходимостта, ще работят повече и по-добре и ще покрият „дълга“. Вълшебната приказка обаче свърши, Сънчо мина, идва информационната емисия: водеща новина – държавата е дебил, който на две магарета сено не може да раздели, ако не му платиш един сеновал под формата на консултантски услуги и после не си разделиш сеното сам.

Дано след цялото закриване си оставят един психодиспансер, защото там ще ги пратим министрите, че имат неотложна нужда от специализирана помощ.

А. Ванчев