Мисли покрай стачката

печат

Винаги съм изпитвал уважение към моите учители още от първо отделение и никога не съм си и помислял да се усъмня в тяхната правота. Не съм се и осмелявал да протестирам, даже ако съм мислел, че не са постъпили добре. Не се обидих, когато децата от второ или трето отделение пеехме песничката: „Боряно, Борянке…”, а учителят Иванчо ни свиреше с цигулката си и отвреме навреме тактуваше с лъка, като ме удряше леко по главата. Очите ми се бяха напълнили със сълзи, но продължавах да пея и да си мисля, че в момента той не е осъзнавал какво се случва. Не му се разсърдих и когато ми се закани с пръст, а после ми изтегли ухото, като видя, че в желанието си да приличам на възрастните бях направил цигара от царевична свила и се опитвах да пуша. Не се сърдех и на учителката ми Стоянка, когато за някоя дребна беля ме наказваше да стоя на колене в ъгъла на стаята.

Не се сърдех и на даскал Трайчо, който заради една лъжа на мой съученик, че съм го бил напсувал, ми нашари дланите по ръцете с пръчката, от което те се подуха и почти цяла седмица ме боляха. (За сведение, до 80-годишната ми възраст още никой не ме е видял да запаля цигара, нито пък ме е чул да псувам).

Не се обидих и на г-жа Мария Старирадева, която, когато връщаше свободните ни съчинения по литература (4-ти клас на 4-та мъжка гимназия в София), ме погледна над очилата си и ми каза: „Абе, момче, защо не си си седяло на село да си пасеш овцете, ами си дошъл тука да ми създаваш ядове?” Мога, обаче, да заявя, че не забравих думите ґ и макар и късно, от около 30 години насам, не съм спрял да се занимавам с овце или кози. И откровено казано, никак не се чувствам зле. А с козите се разбирам много по-добре, отколкото с хората.

Така че и днес продължавам да вярвам, че това е съсловието (учителското), което заслужава най-голямо уважение. И разбира се, съответното възнаграждение. И откъде-накъде служителите на финансовото министерство трябва да получават два пъти повече от тези на просветното?

Затова подкрепям искането на учителите за справедливо отношение към техния труд. Та къде сме без образование? Нали всички служители са получили нужните им знания за каквато и да е дейност от училищата.

Към учителите имам само няколко кратки въпроса:

Имат ли нещо общо с увеличаването на неграмотните сред населението?

Защо всяка година хиляди деца напускат училищата?

Защо всяка година все по-неподготвени се явяват студентите? (А злите езици казват, че за частни уроци се давали около един милиард лева!)

Защо сред учениците масово се разпространяват пушенето, пиенето, наркоманията? И каква е тяхната вина – понеже те, освен да дават знания на учениците, участват и в оформянето и изграждането на характера на всеки индивид – за ежедневните катастрофи, при които повечето жертви са млади хора?

А иначе за мен те са хората, заслужаващи най-голямо уважение!

Г. Божилов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *