Мода на гадостта

печат
Всички любители на заблудата „нормална държавност“ нежно обичаха Германия, олицетворена от почти ангелоподобната госпожа канцлерин Меркел. Сакън да не обели някой дума за тържеството на формализма там! Сакън да не напомни за комсомолското минало на обожаемата Ангела! Жив ще го изядат с парцалите и без подправки.

После Германия радушно покани бежанци от Близкия Изток и Северна Африка, където падаха бомби или вършееха съветниците на суперразбойническите банди Международен валутен фонд, Световна банка и Световна търговска организация. При това не е напълно ясно къде разрушенията са повече – от бомбите или от съветите, задължителни за спазване.

И всички предишни поклонници на фрау канцлерин скоропостижно разлюбиха и нея, и Германията – люто и гръмко. Сакън да не рече човек, че тъкмо европейски компании активно съучастват в разоряването на страните, откъдето хората бягат презглава! Сакън да не продума, че европейските правителства, уж равноправни с Чичо Сам в НАТО, не възразяват срещу цивилизоване на „варварите“ със собствен огън и чрез въоръжаване на местни главорези, следователно най-малкото изкупление е приемане на бежанци, хайде, нека са „икономически мигранти“. Такъв нахалник го проклинат до девето коляно, наричат го толераст, левичар, ислямска подлога, мурзилка русофилска, соросоид и какво ли още не. А междувременно тъкмо десни партии канят „нашественици“, тъкмо германските работодатели искат още и още евтина работна ръка.

Причината е проста: днес в Меркелланд на всеки 1 пенсионер се падат 4 работещи. За работещи минават обаче и добре платените паразити от администрацията и управлението, от репресивните органи и всевъзможните частни консултанти, които смучат бозките на бюджета. Освен този самотен пенсионер съществуват инвалиди, безработни, малолетни. Така че точното съотношение между производителите на благата и хората на тяхна фактическа издръжка е по-плачевно. При това Бундесбанк настоява за вдигане на минималната възраст за пенсиониране до 69 години.

След четвърт век прогнозите, отново лежерно пресметнати, са: на всеки немски пенсионер ще се падат едва двама работяги. По-скоро един, защото другият или ще е касиер в супермаркета, или чиновник, или ченге, или политик, или още нещо си, което пряко не произвежда нищо, а разпределя произведеното или направо го превръща в модната за сезона кафеникава материя.

Тези числа, доста оптимистични, обуславят нуждата на Германия от „свежа кръв“. Няма значение от каква вяра са – порядките в немската държава бързо ще ги приобщят към вярата в парите и изрядните сметки. Няма значение знаят ли езика – онези от тях, които ще бъдат поканени да попълнят дупките в по-високите етажи на социалната пирамида, бързо ще го научат. В качеството си на разновидност еничари, ще се мислят за по-германци от германците. Щом и маргинални хлапаци с иранска кръв тръгват да трепят „мръсни чужденци“ с възгласа „аз съм германец“… А пък долу пролетариатът нека е разделен на две, на три, на четири, на много – да се карат, да се бият, да се трепят, важното е да не се обединяват срещу чорбаджиите.

Това са сметките, макар че е странно защо в тях не са включени ефектите от ускоряващата се роботизация. Производителността рязко расте, а нуждата от жив труд намалява, и то във всички сфери, независимо от скептицизма на по-глуповатите, които отказват да повярват, че „машина може да замени човека“. Напротив – може. Поради простата причина, че при капитализма няма хора, а опростени роли, натоварени с определени не кой знае колко сложни задачи. Само че интелигентността на машините нараства, доближава се до прага на фазов качествен преход да стане същинска интелигентност. Даже и преди този праг машините показват способност да се справят с достатъчно сложни задачи.

Германията на танте Меркел в момента е в немилост всред българските буржоазни либерали, националисти и други сортове държавофили. Рано или късно обаче ще ѝ простят, стари сърдечни трепети метален окис не хващат. Където са текли лиги в очакване на пари, пак ще текат, а и канцлерката взе, че се „осъзна“ и рече та отсече: трябва да спрем нелегалната имиграция!

И вълната опрощение взе да се надига. С мърморене „късно, но дано“, със злорадство „аха, опомниха се“. Естествено, че ще простят на одъртялото ангелче – нали ще прати пак пари, че и граничари, обучени да боравят с рикошети в тила, за последното вече има виещи от възторг български граждани, горди с нацията и евроатлантическия ѝ „избор“ (кога всъщност е имало такъв, всенароден?). Сакън сега да се обади отново някой хейтър, че това е лицемерно, че не става дума за имиграция изобщо, че няма какво да се опомнят – разчели са позитиви и негативи. Две световни войни научиха елитите на много неща. Например как да се справят с потенциално революционната енергия на населението – разпиляват я по дреболии, пренасочват към лъжереволюционни и направо мракобесни канали, пробутват удобни и безопасни за управляващите образи на врага и виновника за всички неуредици.

Бежанската криза – вече без съмнение е планирано мероприятие. Това е рестартът на матрицата на окаяното съществуване на мнозинството хора. Попълненията пристигат – с традиции на подчинение, както се превежда думата ислям, с желание да се приобщят към „европейския рай“. Засега недоволстват, че не го получават, но бързо ще бъдат дресирани да се конкурират помежду си, за да заслужат, всеки за себе си, парче от рая. Това е планът на олигархията, тоест малцинството реално управляващи и ловко манипулиращи сплашения „електорат“.

Европа буквално преди седмици празнуваше падането на берлински стени. Странно честване, докато проектираше нови огради с пазачи зад тях. Не е далеч денят, в който пазачите ще бъдат набирани от доскорошните мигранти, мотивирани за своето лично и семейно благополучие да стрелят по следващите вълни търсещи поне малко по-човешки живот.

Има ли изход от тази матрица? От махалото на любене и омраза към манипулаторите, което обаче не стига по-далеч от приказки?

Има. Но иска повече кураж от наличния и повече сърце от предписаното в скрижалите на „правовия ред“.

Шансът, че плановете на елитите може да дерайлират, не е нулев. Особено ако недоволните от вида и грозната еволюция на ЕС нарочно продължат да „клатят вагоните“ и да рушат релсите.

Европа като унитарна система няма бъдеще. Бъдеще има Европа на прякодемократична федерация на териториални, производствени, потребителски, творчески и всякакви други сдружения, без партийни лобисти, без бизнес клиенти на лобистите, без бюрокрация, без държави, без закони, без граници.

За такава Европа, която да не е тясна за никого, която да не ръчка останалия свят до съсипия, а напротив, да споделя опит и да помага на всички континенти да стане хубаво за живеене – за нея се налага да се преборим.

Сериозна борба, не инфантилни изблици на обичане и мразене на „лидери“.

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *