МОНстър Вълчев

печат
министърът на МОН е за уволнение, барабар с правителството
Веднъж ми откраднаха всичките пари (а тъкмо ги бях взел), но ми оставиха портфейла с документите вътре и мърлява дребна банкнота. Изпитах някаква симпатия към тия крадци – предполагам нещо в нашата добра – или робска? – природа. Има и такива правителства и много често им прощаваме заради мърлявата банкнота и документите, заради недокраденото. Има правителства, които от време на време свършват нещо полезно. Ще вземат да построят нещо хубаво с отмъкнатите пари, ще откажат да построят нещо гнусно, ще помогнат на някакви хора, които наистина имат нужда, ще откажат да пращат войници да убиват и мрат за кефа на търтеите – има такива правителства, за съжаление. Не ги обичам, защото ми усложняват анархисткия аргумент. Анархисткият аргумент не става по-слаб от тях, но има една запетая повече. Не ги обичам.

Правителството на Станишев обаче не е от тях. То ми е любимото. Откакто доказвам колко е излишна държавата, никое правителство не ми е предлагало толкова ясна и убедителна карикатура „Без думи” като това на Сергей Дмитриевич (известен в по-старите партийни среди като „малкия на другаря Станишев”). Откакто Българското социалистическо движение за права и свободи „Симеон Втори” докопа властта, то е непресъхващ извор на безкоментарни карикатури на войнстваща некадърност, сервилно раболепие и усърдно мътене на водата, която продължава да дава риба на неговите спонсори с пеликански гуши.
Министърът на МОН – наричан по-нататък за кратко МОНстър – днес печели заслужено преходното знаме „Румен Овчаров”. Той направи невъзможното, за да докаже, че не става за това, за което взима заплата (доста над средната в обществения сектор), а то е просто: да подобрява образованието с бюджетни средства. МОНстърът доказа с две прости логически стъпки, че не става: 1) той заяви: „не може да се говори за качество в една система, в която хората не са мотивирани дори на материално ниво” (парламентарен контрол, 28.09), но когато учителите заявиха колко пари им трябват за мотивация, той каза, че 2) пари за такова заплащане не може да намери. Още тук вицето трябваше тихо и кротко да си вземе куфарчето и да напусне през задния вход сградата на Дондуков 2А. Няма нужда да си Аристотел, за да изведеш от 1) и 2) заключението, че МОНстър Вълчев не може да осигури качествено образование с бюджетни пари, което му е работата. Само че той не ще да се чупи, защото иска да е вице и МОНстър и реши да контраатакува логиката с твърдението, че учителите искали твърде много твърде бързо. Тук ще повикаме на помощ отново добрата ни приятелка логиката (съжалявам, ако говоря като учител – такова е времето) и ще зададем един спомагателен въпрос: ако тези учители имат нужда от невъзможно много пари за мотивация, имате ли, господин МОНстър подръка други учители, които са навити мотивирано да осигуряват качествено образование за колкото им предлагате (плюс сладките обещания за 2008 и 2009, на които те със сигурност вярват, като помнят обещанията за 2006 от 2005, вижте квадратчетата на първа страница)? Защото ако имате, дайте да ги уволняваме тези алчни изнудвачи и да назначаваме съвестните и разумни техни заместници още сега, веднага, защото май на коледа ще ядем само от коледната ваканция. Няма да е проблем да ги чупим – в Бургас например вече обявиха, че сами напускат, ако не им бъдат изпълнени исканията. Прав им път – да вървят да циклят паркет в Израел и да сменят памперси в Кипър. Обаче МОНстърът не печели и тук. Балами да учат деца за 400 лева плюс мазни бесепарски обещания вече няма. И тежкото доказателство за това са статиите всяка година във вестниците преди 15 септември: „Търсят се 200 учители в София”, „Търсят се 1000 учители по езици”, „Търсят се учители по информатика” и пр. и пр., което означава съвсем ясно: други учители при тези условия няма, особено за „качествените” предмети. За да има, трябва да се променят условията, а за да се променят условията, трябва да се изпълнят исканията на стачкуващите учители. Ако МОНстър Вълчев не може, да се разкара и да ги изпълни Станишев. Ако и той не може – да се разкара и той. По експресно проучване, извършено от ФАБ сред пълнолетни граждани на републиката, броят на плачещите след оставка на Станишев ще е приблизително равен на броя на режещите лук и дишащи през носа в този момент.
Станишевият кабинет има огромни вересии от програмата, с която взе властта, наречена „10 ангажимента за социално отговорно управление” – разполагаме с пълния текст, ако някой го е забравил. В нея не става дума за „края на мандата”, а за обещания, останали неизпълнени още миналата година и продължаващи да висят през тази. Ако не накажем явните лъжи от предизборните програми сега, когато имаме пълно основание за това, значи електоралната демокрация е престъпление измама с цел лично облагодетелстване с бюджетни средства и всеки продължаващ да гласува е съучастник. •
А. Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *