Моско Рашев – да си спомним за бореца

печат
Моско Рашев
Моско Рашев

На 3 септември 2008 г. се навършват 83 години от смъртта на легендарния български анархист Моско Рашев. Тъй като доста наши съидейници проявиха сериозен интерес към живота и делото му вестник “Свободна мисъл” публикува кратък биографичен очерк.
Моско Атанасов Рашев е роден на 27 август 1903 г. в гр. Лясковец. Поради крайната бедност и оскъдица на на семейството му той едва звършва II отделение в родния си град. За да се изхранва е принуден да работи най-тежката, мръсна и ниско платена работа.
Под влиянието на учителите от Килифарево и Дебелец, Георги С. Попов и Петър Мазнев (Даскала), младият Моско Рашев попада под влиянието на анархизма. По-късно неговият идеен мироглед е оформен и от дружбата му с легендарния български анархист, поет и публицист Георги Шейтанов.
През 1920 г. заради безвластническа дейност преминава в нелегалност. До края на живота си той е принуден да се крие и с оръжие в ръка да защитава живота си от полицията и действащите агенти на Обществена безопасност.
Първата му акция, заедно с още неколцина анархисти, е изземването на оръжие от Нестроевата рота в Търновските казарми.
През лятото на 1921 г. участва заедно с Г. Шейтанов, Желю Грозев, Димитър Цонев (Кьосето), Христо Кисьов и др. в освобождаването на арестувания от полицията Петър Мазнев. Въоръжената акция е проведена в близост до Търновската гара.
На 8 срещу 9 юни 1923 г. участва в нелегална анархистка конференция, която се провежда в гората над Петропавловския манастир (близо до Лясковец). На Рашев е възложена задачата да замине за родния си град, за да установи връзки с местната анархистка организация.
На 12 юни при село Плаково успява да се присъедини към Килифаревската чета. В нея остава до май 1925 г. Участва в почти всички акции на четата. Проявява се като смел, честен, самоотвержен и достоен анархист.
На 13 юни 1925 г. Моско Рашев е в състава на четата, която напада общината на село Радковци, където изгаря архивата и изземва 11 пушки и около 400 патрона.
Москов проявява изключителна дързост и смелост при превземането на гара Соколово през септември 1923 г. Прекъсната е влаковата линия и е разрушена намиращата се там телеграфо-пощенска станция. Железопътното и телеграфното трасе е прекъснато за повече от 30 часа.
На 23 август 1924 г., заедно с четниците анархисти Димитър Бълхов, Никола Пенев и Стоян Златарев (Синко), Моско Рашев ликвидира стражарите Никола Банджаков и Иван Карагеоргиев. Присъдата им е издадена от Килифаревската чета заради поругаването и нечовешкото отношение с трупа на самоубилия се след тежка престрелка с агенти на Обществена безопасност и стражари анархист Георги С. Попов. Банджаков и Карагеоргиев са ликвидирани в местността “Бутора” в близост до Килифарево.
След атентата в софийската катедрала “Света Неделя” през април 1925 г. Моско Рашев участва в последно сражение на Килифаревската чета в местността “Урвата”. Четата е разбита, а отделни групи четници се укриват в различни части на България. Моско, заедно с анархистите Синко и Матров, се насочват към Горнооряховския край. След предателство – групата попада на полицейска засада и при завързалото се сражение Моско Рашев е принуден да се откъсне от другарите си. Няколко дни по-късно Стоян Златарев (Синко) загива при престрелка, а Матров е заловен и откаран в Търновските казарми.
На 3 септември 1925 г. след предателство – според някои източници от кмета на гр. Лясковец и Тодор Матров, участник в Килифаревската чета, а според други от някоя от многобройните си любовници – Моско Рашев е обграден от полицаи, агенти на Обществена безопасност и войници край Търновското село Градина. При завързалата се престрелка е убит.
Анархисти разказват много анекдоти за Моско Рашев. Ето какво пише за него Иван Шейтанов, брат на поета, публицист Георги Шейтанов:
“Стоим ние един ден в село Ишкалар, Разградско, в стопанството на Върбан Килифарски и Георги чете “Русенска поща”. Във вестника се съобщава за престрелки по гарите Търново, Горна Оряховица, Две могили. В тези престрелки били убити трима стражари. Георги шеговито казва: “Тия дни Моско положително ще пристигне. Той чертае пътя си към нас.” Действително след няколко дни Моско се изтърси в стопанството. Георги го гледа и чака отговор. Моско разбира какво го “питат” и рече: “И ти да сложиш стражарска шапка, и в тебе ще стрелям”. Георги се позамисли и с усмивка, но някак тъжно му каза:
– Моско, Моско, както сме я захванали, докато освободим това човечество, ние ще го избием.”
Арестуваният през 1925 г. в Търновското полицейско управление анархист Тома Томов си спомня как дни преди да бъде застрелян Моско Рашев съобщават в полицията, че Моско бил забелязан да се движи в посока към село Стефан Стамболово (сега село Градина). Веднага стягат камионетката и приставът Данко изпраща цивилните и униформените полицаи с думите: „И да внимавате! От триста метра врабче улучва. Знаете тая работа нали?”

СМ

Остави коментар

  • Големите борци за свобода, я се вижте до къде докарахте държавата….

    Във информацията е пропуснат един факт, че Никола Банджаков е бил изненадан в гръб докато е пиел вода на чешмата, а селд това главата му е била набучена на кол….

  • И един мармот завива шоколада в станиол…

  • … В „Своге“ за по 140 Евро на месец …

  • За пореден път се изумявам колко малко знаем за титаничната борба на анархистите, властта и преди и след 1944 я е потулила в мрака на цензурата…
    На всичкото отгоре БКП и БЗНС си бяха присвоили истината за всички революционни и антиправителствени действия в периода 1923-1925г.

  • Атанас Банджаков

    Как не ви е срам – първо вие не сте никакви анархисти а долнопробни комунисти, подкрепяни от болшевиките. В Света Неделя тази отрепка Моско Рашев и другите бандити са избили цвета на нацията по онова време. Слава богу не след дълго е бил застрелян като мръсно псе, бягайки… Светла му памет на прадядо ми – борел се е в България да има ред и закони – позор за подлите убийци !

Вашият отговор на drow Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *