Мразя крадците

печат

f140e1ed7f3812845920b44dbcdbbe54– Мразя крадците! Но ако децата ми останат гладни, няма да се замисля, преди да открадна.

Докато жената говореше така и кърмеше третото си дете, се сетих за момченцето, извадило изсъхналата едноседмична баничка от казана за боклук, в който я бях изхвърлил. Двете с кака му я задъвкаха със светнали очи. Сигурно в това време баща им обикаляше улиците в търсене на работа… или на нещо, подходящо за крадене.

Аз също мразя крадците. Всички ги мразим. И искаме да ги няма.

Не заради такива като Илиян, който уби Вероника за 25 лева, или Салахедин, който наръга Виктория за пакет цигари – малко кражби завършват така. Мразим крадците, защото се страхуваме да оставим вратата отключена, дори когато сме у дома си. Или да паркираме колата на улицата, за да не я заварим със счупено стъкло. Или да купим нещо скъпо на детето си.

Мразят ги бабите по селата, чиито кокошки изчезват през нощта.

Мразят ги емигрантите в чужбина, които, когато се приберат за малко, намират домовете си изтърбушени дотам, че понякога и кабелите в стените липсват.

И искат да ги няма.

Но за да се отървем от крадците, трябва да знаем кои са те.

Крадецът иска повече пари. Колко от нас не искат? Крадецът взема чуждото, за да забогатее. Колко от забогателите не са го правили? Крадците, от които се страхуваме, се отличават не по алчността или по склонността си към кражби, а по това, че въпреки кражбите си остават бедни.

Статистически, огромната част от крадците са бедни. В повечето случаи техните жертви също са бедни. Колкото по-богато живееш, толкова по-малко вероятно е да пострадаш от престъпление на улицата.

Така наречената битова престъпност е процес, в който едни бедни хора крадат от други бедни хора малкото, което им е останало, след като са минали големите крадци – събирачите на данъци и сметки.

Някои буквално са принудени да крадат, за да оцелеят. Други крадат в напразни опити да забогатеят. Но рядко успяват.

Колкото и да ги мразим, от крадците няма спасение. Те са страничен продукт на уредбата на обществото ни – докато има недохранени, докато богатството е нужно, за да живееш добре, ще се намират достатъчно мотивирани хора, за да крадат. Без значение колко жестока, безкомпромисна и вездесъща е полицията.

Страхуваме се от хората, които не притежават даровете на природата, не притежават труда на ръцете си, откраднати са им дори възможността за достоен живот и чувството за собствена значимост. А от онези, които притежават природата, труда и живота на хората, чакаме спасение. Тях не мразим. Не ни стига кураж да си признаем, че те са истинските крадци, защото самата собственост е кражба. Че за да няма кражби, трябва да няма бедни. •

Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *