МРЕТЕ!

печат
ПРОТЕСТИТЕ В МАДАН И КЪРДЖАЛИ

Миньорите от „Горубсо – Мадан“ и металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали са оставени повече от година без заплати, подложени са на лишения и унижения. Търпението им до този момент беше направо волско. Държавата зае позата на избавител и съдник, но каза: пари няма, оправяйте се. При това прояви височайшата милост да обърне внимание на това социално бедствие, което вилнее в още над 500 предприятия, по официални данни, из цялата страна, едва след като в изблик на възмущение хората блокираха междуградско шосе.

Блокираха го за кратко. Направо символично. Макар че ситуацията беше повод за истински бунт. Градските власти побързаха да дадат легитимност на протестите и „разрешиха“ блокадите.

Нали ред и закон трябва да има.

Нещастен български трудов народ – без значение дали майчиният му език е турски, цигански, или славянски.

Банки и бирници го притискат, работодатели не му плащат, като го обвиняват в нелоялност и мързел, от отчаяние млади хора на 30 години се бесят, синдикални босове разперват ръце – не може, работодателят не нарушава закона. А! Прокуратурата се сетила след години зимен сън да разследва? Ще има дълго да разследва. И накрая – ядец.

А ответната реакция на този народ е жалка: плахи искания за 60% от дължимите пари, като веднага след това ще докажат, че не са лентяи. Вие, дето умирате, преди да сте навършили пенсионна възраст, така че държавата и от смъртта ви е на печалба, пестейки пенсии, не само от потрошеното ви в мини и цехове здраве! Коя чавка ви изпи ума? Искате закрила от покровителите на същите олигарси, които ви обраха чрез РМД-та, търсите си нови концесионери, сиреч нови чорбаджии, които да ви източват пак кръвчицата? В Кърджали да ви подхвърлят по 325 лв „помощи“ (срещу подадени МОЛБИ!) и да ги взимате с благодарност. Отврат!

Наскоро по вашия край държавата плати за къртовския труд на тютюнопроизводителите по два лева и четирийсет стотинки за килограм тютюн – за сорта „басма“, останалите – още по-евтино. Нищо ли не ви говори това?

Неотдавна родители на загинали при ПТП деца също молеха властта „да вземе мерки“. След като вече непоправимото се е случило. След като преди можеха, без да питат институции, да сложат край училищата ограничаващи скоростта бабуни – и да ги слагат отново и отново, колкото и пъти чиновниците да ги премахват. А това какво ви говори?

Би трябвало да ви каже, че политиците, бюрократите и работодателите са една и съща сила, една и съща групировка. От тях милост, освен показна, не чакайте. Не чакайте „да вземат мерки“, вземете нещата в свои ръце.

Вместо това вие продължавате да спазвате правилата, създадени от вашите потисници. Да им се заканвате, че няма да гласувате за тях. Да приказвате, че „не сте анархисти, а искате само да нахраните децата си“. Да демонстрирате покорство. Да се самоубивате.

А виновниците за вашия хал живеят и живеят добре. В цифри – сто и повече пъти по-добре от вас.

Може би ще ви дадат заплатите – без лихвите, с всички удръжки. Ще ипотекират нещо от вашите предприятия, в които често се случва да работите с цялото си семейство – баща, син, внук. Ще разпродадат оборудване и терени. И ще избият ипотечните вноски от вас.

Във вашия край, в цялата страна, в света, се води конкурентна война за контрол над енергийни обекти. Затова се източват предприятия, купуват се на безценица, премахват се тези звена, които не носят печалба. Цените на оловото и цинка паднаха на световните борси. Вие ще платите това. Руда и въглища стоят по вагони и складове – предпочитат вноса, та когато фалирате, да вземат изработеното от вас даром. Капиталистически и политически групировки водят помежду си студена война за оцеляване, вас ви харчат като пешки.

А вие търпите. Колцина от вас се досещат, че нежни революции няма? Кому ще развалите рахатлъка с търкане на обуща по шосета и площади? Кому ще бръкнете в здравето с обещания да гласувате против тях? Какво очаквате от новите си господари? Да върнат от оня свят ваши самоубили се или умрели от рак и силикоза колеги, приятели, роднини?

Вече се решихте да протестирате, макар и плахо, без да чакате позволения. Направете и следващата стъпка – вече няма какво да губите, можете само да си върнете достойнството, както и да си вземете онези права, които никой не ще ви поднесе на тепсия.

Заводи, мини, фабрики – те са ваши. Изградени и работещи от вашите ръце, пот, кръв. Теглете един сиктир на правилата, които ви убиват и побиват до ушите в мизерията.

Превземете предприятията. Кредиторите да си търсят шибаните пари от онези, които са натрупали дълговете – а това не сте вие. Свикайте работнически съвети. Вие си разбирате от работата, знаете я до най-малките подробности. Изхвърлете паразитите. Изпъдете синдикалните измекяри, освен онези, които останат с вас против профсъюзната бюрокрация, навлякла скъпи костюми. Създайте потребителски кооперации, уредете си снабдяване от околните села, поставете под свой контрол болници, аптеки, складове. Разкарайте от градовете си мутрите – те въртят свои далавери, по нищо не се различават от „законните“ чорбаджии. Влезте в местните радиотелевизионни центрове – и те работят за заплати от вашия ограбен от данъци и осигуровки труд. Кажете истината за живота си. Превземете ги – те са ваши. Свалете градската администрация, ако тя не е на ваша страна. Конфискувайте банковите клонове – върнете си заграбеното. Социализирайте градския транспорт и всички услуги. Погрижете се всеки да си получава заслуженото. Формирайте доброволни дружини за опазване на реда и за самозащита, защото полицаите няма да защитават вас, по служба са задължени да бранят кръвопийците ви и да бият вас. Може пък сред ченгетата още да има свестни хора, които ще се присъединят към вас и ще ви помогнат да организирате собствени сили за самоотбрана. Ще има и инженери, и лекари, и учители и всякакви специалисти, които ще ви подкрепят. Зашийте по два шамара на всички националисти от всякакви видове – великобългарски, турски, цигански, – за да не всяват сред нас глупави раздори. Къде са националистите с техните вопли за „национални интереси“? Няма ги. Вашите мъки не ги интересуват – те правят политика. Възстановете производствата като пълноправни колективни собственици, намерете къде да пласирате продукцията, заживейте като хора, като преки стопани на всичко, което сте построили, създали, ремонтирали, изстрадали.

Защото, ако не вземете нещата в свои ръце, очаква ви същото, както преди – да мизерствате, да бачкате до затъпяване и да мрете. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *