На 1 май в Лил със CNT

печат
CNT

Сутринта на 1 май – денят, на който никой във Франция не работи (даже метрото!), – отидох в офиса на CNT Лил. За около 1 час офисът беше почистен след преминалата успешно crémaillère (традиционен празник при нанасяне в ново жилище), а през това време няколко активисти приготвиха подвижната „трибуна“ на CNT – микробус с окачени на него 4 тонколони.

Началото беше уговорено за 10 часа на една от спирките на лилското метро. Когато микробусът пристигна, там имаше вече няколкостотин човека от различни партийни, синдикални и граждански организации.

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление, бяха малкото полицаи. За разлика от родната действителност и десетките охраняващи униформени, в началото на спирката имаше десетина полицаи. Те стояха от външната страна на няколко заграждения, подсказващи на шофьорите, че в този ден и час преминаването по улицата е невъзможно. Групата на CNT се събираше точно до самите заграждения, където беше паркиран и подготвеният за звукова канонада бус, даващ сериозно предимство на анархосиндикалистите пред останалите участници в манифестацията.

Подобно на България, и тук не липсваха конкуренти за представителство на работническите интереси и ръководство в класовата борба. За разлика от българския си аналог, в Лил не забелязах някой от привържениците на подобни организации да носи пред себе си портретите на „светила“ като Владимир Илич Ленин или Йосиф Висарионович Сталин. Напротив, всяка една от организациите използваше свой флаг, абревиатура, цветове и предлагаше собствено печатно издание. Освен знамената на CNT, можеха да се разпознаят тези на други синдикати като SUD, а и на доста политически партии – PСF (френска комунистическа партия), Lutte Ouvrière (троцкисти), NPA (Нова антикапиталистическа партия) и други организации с политическа насоченост. Тазгодишният акцент на манифестацията беше синдикалният отпор на предлаганите от френското правителство „антикризисни“ мерки, включващи увеличаване на пенсионната възраст.

По време на манифестирането забелязах хора от всички възрасти, но все пак младите преобладаваха. Въпреки относително ниската средна възраст на участниците, в редиците на CNT крачеше спокойно и уверено белокос мъж с предразполагаща усмивка. Само след няколко фрази стана ясно, че Кристиан е бил няколко пъти в България и с усмивка си припомни посещението си през 1969 г., когато е бил приютен от български другар след повреда в автомобила му на път за Истанбул.

Манифестацията имаше богат музикален съпровод, вариращ от френски партизански класики до актуален френски пънк и рап. През останалото време 4 тонколони на буса разгласяваха различни скандирания като: „Всичко е наше! Нищо не е тяхно! Всичко, което имат, са откраднали! Разпределете богатствата! Социално равенство или недоволството ще избухне!“

Липсата на инциденти и провокации от крайнодесни организации беше леко помрачена от полицията, която грубо избута част от активистите, заели средата на улицата.

Jeronimo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *