На борба за образование

Софийски университет

На 11 май 2010 г. в София, пред централния вход на Софийския университет, се провежда протест срещу намаляването на бюджета на СУ с 25%. Официалните организатори са Студентският съвет и ръководството на СУ. Освен от студенти, протестът е подкрепен от учени от БАН и синдиката „Образование и наука“ към КНСБ, присъстват общо около 300 души.

Компактна група от студенти-анархисти и активисти на ФАБ се включва в протеста със свой транспарант. Целта е да се акцентира върху това, че проблемите на образованието не са само в намаляването или увеличаването на бюджета, а в това дали то е достъпно, кого обслужва и какво е нивото му.

Това очевидно не се харесва на част от организаторите, за които със сигурност се знае, че са добри в харченето на бюджети, а защо не и на техните гости от КНСБ, които не са организирали нито един социален протест, откакто премиерът им каза, че „ще ги чака на другия тротоар“ или пък „учените от БАН“, при които, ако се съди по данните на комисията по досиетата, най-често създаваният „научен продукт“ през последните десетилетия са били доносите.

Един от присъствалите студенти-анархисти описва случката и цялостното протичане на събитието така:

„Около 10 часа бяхме пред СУ. Имаше доста хора, а от всички страни прииждаха още. Организаторите заеха места на стъпалата и опънаха транспарантите си.

Бяхме десетина души. Заехме позиция от дясната страна на стълбите и разпънахме нашия транспарант: „Образованието – на хората, не на държава и капитала!“.

Никой не ни направи забележка или намек, че не сме желани, дори ни обърнаха точно срещу репортерите. Така стояхме около 20 минути, през които трима от нашите бяха интервюирани, като обясниха защо протестираме.

През цялото време едно портиерче от университета търсеше конфронтация с нас.

Още с разгъването на призива ни той застана пред транспаранта. Повтори няколко пъти, че такива като нас нямат място там и ни приканваше да си ходим. В един момент се разпищя, че на транспаранта пише против държавата, а това било недопустимо.

След като ореваха орталъка, от охраната се посъветваха със Студентски съвет и отговорът бе, че не са ни канили и не сме желани от тях. Веднага имаше реакция и ни беше казано да слезем от стъпалата.

Тогава въпросната мижитурка се опита да събори транспаранта, което нажежи обстановката. Единствената причина, поради която не се стигна до пребиването му, беше възпитанието и културата на анархистите.

Разбира се, ние отново издигнахме транспаранта. Тук видях нещо много хубаво.

Голяма част от журналистите, студентите и обикновените граждани се застъпиха за позицията ни.

Защо бяхме изблъскани тогава?

Нито правихме нещо лошо, нито правихме провокации. Просто изразихме мнението си, което явно беше проблем за някого.

Защо организаторите, уж протестиращи срещу намаляването на бюджета, се обърнаха срещу нас?

На всички трябва да им е ясно, че ние няма да се откажем от нашата борба за правото на образование.

Въпреки нежеланието на охраната, групата на анархистите остана на протеста, а проявата до края мина в дрънкане на общи и празни приказки и въргаляне по стълбите пред университета на студенти от университетския театър.

Изводът от горните палячовщини е, че са нужни напълно нови организации, подходи, предложения и решения, за да имаме едно истинско, ново образование, насочено към човека и обществото, а не изхранващо търтеи в тоги и костюми, с единствено предназначение да създава „кадри“ за държавната администрация и капиталистическите фирми.

На борба за свободно, безплатно и общодостъпно образование!

* * *

P.S. В последствие представители на Студентския съвет, организатори на протеста заявиха пред радио Христо Ботев, че изобщо не са забелязали случката и че всичко е било своеволие на част от охраната, което те осъждат.

От студенти анархисти

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *