На гол тулум – референдум

печат
Четиво за г**оподаватели

Изборите са измама. В условия на представителна „демокрация“ друго не могат да бъдат. Списъкът кандидати за властта винаги е един и същ, съставя се от хора, вече притежаващи власт, ако не явната политическа, то далеч по-силната икономическа. Наивници и съзнателни мерзавци нека си викат на воля изтърканите лозунги „Който не гласува, да не мрънка“ и „Който не избира, оставя друг да избере вместо него“ – думите им са лъжа. Тъкмо който е гласувал, той да не мрънка, защото неговите избраници са поне в парламента, ако не в правителството, значи такъв гласувач има „своето представителство“ в държавния апарат. И ако мрънка, значи признава избора си за калпав, а себе си – за глупак. Обратно, който е отказал да участва в измамата, той има нравственото право да критикува. Колкото до „друг избира вместо теб“ – изборите дават на друг ДА РЕШАВА вместо теб как да живееш. И този „друг“, привилегирован да решава съдби, не принадлежи към най-добрите представители на народа си.
Така „властта на народа“, гражданското „влияние върху държавата“ трае само един ден на мандат.
Референдумът, прикачен като звънче на свинче към представителната уж демокрация, е дваж повече измама. Първо, защото ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ, тоест истинското „народовластие“, не се изчерпва с референдуми; второ, защото назначен отгоре референдум кара хората да се главоболят за дертовете на т. нар. „елит“, а не да се помъчат да решат кои са техните лютиви грижи, за да умуват за оправянето им; трето – защото поставените мъчно изпълними условия и различни уговорки правят резултата от референдума едно нищо не струващо нещо. Единствени властващите в момента могат да решат какво и колко да струва. С други думи – да тълкуват резултата както им е удобно.
Дали народът на тази наша клета страна иска мажоритарни избраници? Вижте началото на статията. Постоянно ни предлагат калпава стока – и освен избиране на „по-малкото зло“, липсват възможности. Грешен избор – малкото изпражнение мирише също като голямото. Днешните партии имат достатъчно „лица“, които да поставят на мажоритарен вот, и достатъчно ресурси, за да ги натрапят, така че накрая пак партиите зад марионетните си „личности“ да заграбят властта. Контрол над избраниците не е изход. За небутафорен контрол са нужни толкова развити граждански структури, че на дело биха могли сами да управляват, вместо да пилеят сили и време да дебнат и играят на надлъгване с чиновниците, обръгнали в подобни игри.
Но гражданското самоуправление е ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ, система напълно различна от представителната маска на олигархията. Пряката демокрация означава хората да приемат решения за проблемите си, да формират изпълнителни органи за тези решения, които органи след приключване на задачата си се разпускат. В пряката демокрация изпълнителните органи се попълват не с материал от политическите сергии; не партийни марионетки, а специалисти заемат длъжности. Няма значение дали специалистът е дипломиран, или е „самоук майстор“ – важното е населението да има доверие, че ще изпълни поставената му задача точно и качествено. Ако избирателите се излъжат в избора си, процедурата по отзоваване на сгрешения избраник е максимално опростена. Пряката демокрация означава наличие на такива институции, които не заставят хората да им се подчиняват насила, защото институциите правят онова, което хората са им поръчали. При пряката демокрация всички са избираеми, никой не е назначаван от началства, понеже няма по-високо началство от народа.
Естествено, пряката демокрация не работи централизирано, а федеративно – и то в прекия, буквален смисъл на думата. В българските условия това означава – по общини, реално независими от никой бюрократичен център – нито от София, нито от Брюксел, нито от Москва или Вашингтон. Общините са зависими само от волята на жителите си.
Дали народът на България желае задължителното гласуване?
Задължителното гласуване само ще увеличи субсидиите на партиите, ще направи изборите безкрайно евтини за групировките, ще заличи границата между понятията „право“ и „задължение“. Последното е особено опасно, от него до девиза „Свободата е робство“ има само една малка крачка. Пък и отдавна има категории хора, които гласуват по принуда – работници в предприятие на собственик с партийно покровителство, циганите под диктата на тарторите на гетото.
Дали електронното гласуване би подобрило живота ни?
Би улеснило някои процедури, но отново в условия на пряка демокрация. В рамките на сегашната дебело гримирана олигархия обаче са основателни опасенията, че то ще се превърне в идеално средство за контрол над гласоподавателите. Освен това е чисто технически въпрос, не заслужава да бъде предмет на референдум – къде по-важни, принципни неща минаха без допитване до народа.
В заключение: социалният прогрес не се постига с назначени и контролирани от властта референдуми, лозето иска мотика, а свободата – не екзархия, а Караджа, тоест революционни промени. Повече свобода води до по-малко власт, и тъкмо за това властта, която не страда от склонност към самоубийство, не ще допусне референдуми по същество. •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *