И на Източния нищо ново

печат

За повечето хора днес ужасите на Първата и Втората световни войни са история. Оправданията за войните обаче не са. „Кръвта на дедите“ и днес ни зове да „защитим родната земя“, че – ако може – и „да си върнем заграбеното“. Около нас неспирно се водят „регионални конфликти“, които дават повод на всякакви „родолюбци“ да сочат с щикове в различни посоки.
В подобна обстановка, десетина години след Първата световна, е написан романът „На Западния фронт нищо ново“. Според самия автор, по това време войната и преживяванията на войниците вече не са актуални. Според овластените малко по-късно нацисти, след няколко години книгата няма да бъде четена. Ето че стотина години след издаването ѝ обаче пишем за нея – днес е толкова актуална, колкото и между двете световни войни.
Днес и у нас е пълно с младежи, жадни да защитят страната и народа си от външната заплаха. Такива са и героите на книгата – надъхани с патриотизъм доброволци, бързащи да воюват за отечеството в името на Бога. Ерих Мария Ремарк просто разказва историята им. Той не критикува патриотизма, милитаризма или еснафщината. Изобличението е в очите на главния герой. От „железен младеж“, изпълнен с мечти и вяра в бъдещето на нацията, за краткото време, прекарано на фронта, той се превръща в продукт и гориво на войната, в неизменна част от нея, заедно с войниците в отсрещните окопи. Смисълът на войната, мотивите на хората, които я подкрепят, постепенно избледняват, заедно с лишенията, страданията и жертвите, които войниците плащат. Единствената солидарност, която остава у тях, е солидарността между жертвите пред лицето на огромното чудовище.
Съвременната война е по-различна – вече никой не лежи в окопи, – но нещастията, които носи, не са по-малко. Дори войниците на победилата страна се завръщат с рани по тялото и душата, а понякога и в ковчези. По всичко изглежда, че е въпрос на време „регионалните конфликти“, разпалвани от новите Велики сили, да се превърнат в пълномащабна световна война, която ще мине и по нашите места.
Затова за днешните младежи, надъхвани с измамите за цивилизационния избор, прогресивните ценности, интеграционните процеси и други подобни дивотии, разделящи хората на „наши“ и „чужди“, е добре да се запознаят с „На Западния фронт нищо ново“. Никой вече не чете книги, но едноименният филм от 1979 г. е достатъчен. Може би поне на някои от тях ще им стане ясно, че и на Източния фронт на Европа няма нищо ново. Че воюващите, от която и да било страна, са прекарани през съответната машина за калибриране и са хвърлени да изгорят в пещта на поредната война, обогатяваща собствените им главатари. Че виновникът за убийствата не стои на прицела на електронния мерник, а раздава медали за храброст от името на Родината. •

Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *