На война като на война

печат
Сълзи на показ за „удар в сърцето на Европа“ – стига бе! Патетична фейсбучна „съпричастност“ – дрън-дрън! Детинско простодушно възмущение от сорта на онова, отронило се от устата на премиера Борисов, че „не е честно“ – хайде холан! Не вдигахте толкова гюрултия за убитите другаде – в Турция, в Сирия, в Нигерия! Ислямска държава никога не е крила как смята да си води джихада – само Западът явно се изненадва всеки път, че те май говорели сериозно.

Зарежете лигавщините с пикаещите амурчета. Да погледнем трите уж очевидни, но затрупани под спекулации извода от атентатите в Брюксел:

ПЪРВО – никакви „мерки за сигурност“ не са в състояние да спрат атентаторите, докато:

… „сигурността“ е монопол и привилегия на държавни и корпоративни институции, вместо да е пряко дело на гражданите;

… продължават да съществуват такива причини за терористични атаки, каквито са като организираната в определени региони разруха, всякакъв вид разделение, бедност и експлоатация. Докато са налице изброените фактори, те със силата на природна закономерност ще излюпват нови поколения мотивирани извършители;

… вирее религиозен фанатизъм. Срещу когото пропагандната машина на държавата и капитала вади друг вид религиозен „морал“ – така по-гладко се поддържа демагогемата за „сблъсък на култури“.

Разковничето тук е ясно като гледка през измит прозорец: промяна на света според принципите на свободата, равенството, солидарността и здравия разум.

ВТОРО – джихадистите продължават да наказват обикновените граждани за деянията на техните т. нар. „големци“. Атентаторите избират лесни мишени за бомбите си, не нападат политици и държавни институции (моля, взрив на 300 метра от „сърцето“ на бюрократична Европа нима е „покушение срещу институциите“?), играят ролята на дистрибутори на страх, и то сякаш по поръчка. Съмнението дали страхът наистина не е поръчан, или поне удобен за западния „елит“, води по прав лъч към:

ТРЕТИ извод – „лидерите“ на затъващата едновременно в няколко кризи Европа получават неотразими козове – и за извинение на предишните си политики, и за забъркване на нови попари, които ще сърбат милионите европейци извън олигархичните кръгове на континента. Страхът на населението е удобно за властта състояние, поданиците на държавата и корпорациите се съгласяват на всякакви „мерки“, за да останат живи. Лозунгът вече е обявен – „спокойствие и сигурност“. Той включва богат асортимент официални „инициативи“, които ще срещнат и вече срещат одобрение всред подвластния „мат’рял“ – „затягане на контрола“, „затваряне на границите“, „повече сигурност“ за сметка на човешката свобода и граждански права. Допълнително – истерии на тема „мигрантите не са добре дошли“ и „стига с тая толерантност“.

Досегашната „толерантност“ и „интеграция“ (учтивото название на „асимилация“) обаче дадоха своите плодове – това са родените в „толерантната“ Европа терористи, обитатели на бедняшките крайни квартали, опасали всеки голям западноевропейски град. Именно те, гетата се оказаха истинското лице на възхваляваната „мултикултурност“. Тук няма изненада, не би могло да бъде другояче – понятията толерантност и мултикултура винаги биват четени от буржоазното битие така, както се твърди, че Дяволът четял Евангелието.

Ксенофобската истерия, която скоро ще достигне нови висини, при това най-вече в сиромашките покрайнини на Евросъюза, избутва в девета глуха факта, че Европейските правителства и корпорации се намират в тълпата виновници да има бежанци. Истерията потулва и спомена, че днешните „отказали да се интегрират“ са децата, внуците и правнуците на поканените черноработници от бившите колонии, чиято задача е била да възстановят „белите държави“ от войната, да ги засилят и поддържат в лидерска орбита. В замяна на мургавите работници им обещали да живеят „като белите“. Е, не са ги излъгали напълно, защото доста „бели европейци“ също живуркат като плъхове на бунище.

За съжаление, изложените в тази статия изводи не ще получат популярност. Медиите вече изваяха свои, които не поставят под съмнение читавостта на капитализма, фиксират се върху бъбрене за „шок“, „съпричастие“, толерантно давайки трибуна на „радикали“, зовящи към „да ги върнем всичките обратно, откъдето са дошли“. През това време европейската, и изобщо Западната, олигархия си върши своето, държавата става „по-бдителна“. Не е далечен онзи момент, когато в „демократична“ Европа ще се влиза за по пет години в затвор със строг режим за публикация в блог, както вече става в „суверенно демократичната“ Русия. България показва бъдещето – затънали в блатото на насадени отгоре обяснения, въвлечени в излишни дребни свади, играем на живо клип по мотиви на стар шлагер: „се сваряваме бавно, се сваряваме бавно, неусетно почти-и…“

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *