Националният пленум от януари 1938 г.

печат

(продължава от миналия брой)

Националният пленум за икономическо развитие, проведен във Валенсия през януари 1938 г., е първата всеобща асамблея на Конфедерацията (CNT) след Конгреса в Сарагоса през май 1936 г., за който споменахме в първите глави. Над 800 делегати, представляващи около един милион и седемстотин хиляди членове, взимат участие на пленума във Валенсия. Понеже нямаме достъп до протоколите от пленума, ще използваме откъслечните отчети, публикувани в пресата, както и брошурата на Националния комитет на CNT, където са публикувани резолюциите, приети от този пленум. По този повод Пейрац подчертава:

Забелязваме една аномалия – предварителният подбор на всички точки в дневния ред, извършен от Националния комитет. Това е в разрез с обичайната практика. Макар, че всички проекторезолюции, изработени предварително от Националния комитет, са обсъдени от делегатите на пленума, при други обстоятелства това е щяло да бъде обявено за противоуставно и дори злонамерено. Друга нередност, която никога не е била толерирана, са постоянните интервенции на Националния комитет във всички дебати, в защита на собствените му проекторезолюции“. (Пейрац, III, 12)

Целта на пленума, както обяснява секретарят на CNT, е да разгледа няколко фундаментални въпроса: да докаже достигнатата от Организацията зрялост за изтеклите 18 месеца конструктивен опит в областта на икономиката и да реши проблемите „с прецизност, яснота и в позитивен дух“. Нещо повече, трябва да се засили общото впечатление, според което работниците са способни да решават проблемите, произтичащи от ситуацията, като понесат всички необходими жертви и действат въпреки съществуващите затруднения. И накрая, да проучат „цялостната икономическа ситуация и да търсят най-рационалните и най-адекватните решения“ в контекста на политиката и войната.

Не е изненадващо, предвид нарастващата централизация на Организацията, че много от резолюциите на пленума целят увеличаване на правомощията и на властта на бюрокрацията – било чрез контрола и управлението на индустрията, било във вътрешния живот на самата Организация. Така, „точка четвърта“ от дневния ред, която е една от трите, по които решенията са взети с гласуване (останалите са приети с единодушие), предлага да се създаде Инспекторат по труда във фабриките. Необходимостта от тези инспектори е обяснена в преамбюла към резолюцията на Националния комитет по следния начин:

„Ние знаем, че огромното мнозинство от работниците изпълнява своя дълг и се опитва с всички средства да увеличи продукцията, но във фабриките съществуват напълно безотговорни и несъзнателни елементи и малцинства, които не дават това, което могат да постигнат“. (Пейрац, III, 12-13)

Инспекторите трябва да бъдат назначавани от националната Федерация на индустриите и тяхната задача и власт са резюмирани в три параграфа:

1) Делегатите ще предложат норми за по-ефикасното ориентиране на различните индустриални предприятия, с цел да се подобри тяхната икономика и управление. Те обаче не могат да действат самостоятелно, а ще бъдат натоварени да прилагат разпорежданията на Съветите на предприятията, от които ще зависят.

2) За по-голяма ефикасност във функциите и в случаите, които ще се появят, делегатите ще предлагат на Съветите, които са ги назначили, налагане на необходимите санкции срещу групите или индивидите, които не са изпълнили своите задължения.

3) Организацията ще решава разширението на задължителните правомощия на инспекторите, които те могат да използват при санкциониране на нарушенията.

Тези разпореждания засягат изключително индустриите, които са в ръцете на работниците. (Пейрац, III, 13)

За да се съди за действителната власт на инспекторите, трябва да се отнесем към „точка втора“ от дневния ред, която третира „установяването на трудовите норми“. Предложенията предвиждат между другото създаването на един Комитет за синдикален контрол във всяка фабрика, за да подпомага Съвета на предприятието и да бди за точното изпълнение на трудовите задължения. Той ще сътрудничи и ще помага било за усъвършенстване на методите на работа, било за преизпълнение на нормите. Комитетът за синдикален контрол ще се отнася до синдикалния Съвет („хунта“) по всички въпроси, отнасящи се за предприятието. Той ще предлага на администрацията всички назначения на отговорни длъжности, ще улеснява разкриването на отрицателните елементи и ще изобличава евентуалните случаи на некомпетентност. Ще се грижи, в рамките на възможното, за подобряване условията на труда, ще предлага повишаването на професионалната квалификация на тези, които заслужат, като урежда за това съответен изпит. Сред правата и задълженията следват: хигиената, пропагандата, поощряване на моралните прояви между работниците в социализирания трудов процес, извършване на периодични счетоводни ревизии, адресиране на критични или похвални доклади до административния и синдикален Съвет и т. н.“ (Пейрац, III, 34-35)

Между другото, Националният икономически комитет ще публикува кодекс на производителя, където ще бъдат изброени правата и задълженията на всички, както са установени в трудовия договор за конфедерално производство, резюмирайки основните споразумения, утвърдени на разширения икономически пленум.

Дори това не се оказва достатъчно. Всеки работник ще има трудова книжка в добавка към горните, намирисващи на полицейщина разпоредби. Заплашителните клаузи, изброени в трудовата книжка, срещу „неефикасния работник“ са твърде важни, за да не ги цитирам изцяло:

§4 (от резолюцията за трудовите норми) Заместник-отговорният ръководител на административното бюро и Комитетът за синдикален контрол могат да предлагат уволнението на даден работник и в съгласие с отговорния ръководител ще вземат бързи решения:

– за неоправдано отсъствие от работа, за системни закъснения, за тези, които не изпълняват задоволително трудовите си задължения, за тези, които противопоставят работниците на трудовите отговорници или на синдикалната ориентация. След уволнението, като пред последна инстанция, работникът може да обжалва решението пред общото синдикално събрание, което помага на административния технически Съвет.

Когато общото синдикално събрание, приемайки предложението на административния или синдикалния ръководител, или на комитета за контрол, реши уволнението на даден мързелив или аморален работник, Индустрията е задължена да му намери другаде работа. Ако работникът повтори нарушението на новото си работно място и бъде уволнен при спазване на горната процедура, повече няма да му бъде осигурявана работа по местожителство, а ще бъде ориентиран към индустрията в друг населен пункт, където ще го наемат, ако счетат това за необходимо.

– Ако, въпреки това преместване, той рецидивира отново, това се отбелязва в трудовата и синдикалната му книжка, оставяйки на съответния синдикат да предприеме санкции и мерки, за които се препоръчва да бъдат налагани само в крайни случаи.

В добавка, административният синдикален Съвет издава фишове за всички работници и служещи, където се регистрират бележки по тяхното професионално и социално състояние“. (Пейрац, III, 34.)

Ето как е изглеждала в очите на ръководителите на CNT през януари 1938 г. една „отговорна организация“! Не бихме се поколебали да назовем „трудовата книжка“ един белег на робството или крепостничеството, срещу който са се съпротивлявали енергично дори реакционните и реформистките профсъюзи в САЩ и Англия, въпреки че е била приета от Националния пленум на CNT с 516 гласа „за“ при 120 „против“ и 82 въздържали се.

Що се отнася до мерките за „укрепване единството на организацията“, точка 8 от дневния ред е повече от красноречива. Тя изисква рязко съкращаване на броя на издаваните дотогава публикации, под претекст недостиг на хартия, дублираща се периодика и ограничен брой на компетентните за такава работа другари. Думата „компетентност“ тук звучи мизерно и отвратително, когато се знае, че другата причина за съкращаването на броя на публикациите е „необходимостта да се даде една хомогенна ориентация на пресата: трябва да се приключи с публичното излагане на показ на противоречията вътре в движението“.

За тази цел се уточнява, че сутрешните и вечерните вестници ще излизат само в Барселона, Валенсия и Мадрид, докато в другите, надлежно изброени градове могат да се издават само утринни вестници. Този „Указ“ е следван от строгото предупреждение, че всички вестници, които не спазват тези разпореждания, трябва да изчезнат като ненужни и разсипнически.

Категорично е отбелязано също какво периодичните издания трябва да публикуват. Всички ежедневници са „задължени“ от решението на Националния пленум да отделят по една или половин страница всеки ден за селяните. Месечните бюлетини на всяка от националните Федерации на индустриите ще разглеждат своята дейност и няма да разглеждат политически и военни въпроси, по които компетентни са изключително ежедневниците.

По същия начин, националната Федерация на селяните ще публикува месечно издание, което трябва да ограничава съдържанието си върху техническата ориентация, изоставяйки напълно терена на политическата и синдикалната ориентация, защото първата е от изключителната компетентност на ежедневниците, а втората – на бюлетините.

Тенденцията да се контролират политическите мнения е повече от ясна. Ще бъде интересно да се знаят смените на редакционния персонал в ежедневниците на CNT, техният политически смисъл и накрая – по чия заповед са били извършени тези промени. Такава информация е трудно да се получи, но може да се предостави част от необходимия материал, за да се прецени сериозно нивото, на което се е намирала реалната власт на Организацията през тези бурни години.

Поетият от CNT път на януарския пленум през 1938 г. е толкова очевадно реакционен, че повече нищо не може да ни изненада, дори създаването на т. нар. Изпълнителен комитет на испанското анархистическо движение в Каталуня в началото на април същата година:

Този Изпълнителен комитет ще действа по следния вътрешен механизъм: решенията ще бъдат вземани с единодушие или с мнозинство, а когато има балотаж, ще се обновява целият му състав от членове на Комитета. Всички местни или регионални органи на тройката в Испанското анархистическо движение (тоест CNT, FAI и Младежката анархистическа федерация) ще подкрепят и изпълняват решенията на Комитета.

Изпълнителният комитет на Младежката анархистическа Федерация ще бъде подпомаган от военна комисия, която ще го съветва, като предварително проучва проблемите.

В правомощията на Изпълнителния комитет влиза, в съгласие с комитетите на тройката, изборът на лица, способни да участват във военната и политическата комисия. Изпълнителните правомощия на този Комитет се простират чак до незабавното изключване на онези лица, групи, местни или регионални синдикати и комитети, които не приемат общите резолюции на Испанското анархистическо движение и които с поведението си му вредят.

Същото наказание ще се налага и на тези, които подпомагат изключените от трите организации поради горепосочените причини.

Изпълнителните и наказателни правомощия на Комитета са валидни както на фронта, така и в тила“. (Пейрац, III, 91-92)

Вече не остава нищо – дори илюзията – за CNT като „революционна организация, контролирана от своите членове“. Оттук нататък е лесно да се намери общ език с лидерите на UGT, за да се подпише поредният от „пактовете за единство“, изобилстващи в една все по-разединяваща се през следващите месеци Испания. •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *