Напред! Науката е грънци!

печат

Отново е 15 септември. Едни от най-ярките ми спомени във връзка с този ден са суматохата покрай букетите за „госпожите“, лисването на канче с вода по стълбите и песента „Върви, народе възродени“ в чест на започващата учебна година. Дали защото съм от Пловдив, където почти всички пеят „Напред! Науката е слънци“, или защото, когато си на шест-седемгодишна възраст, доста често ставаш жертва на подли слухови илюзии (например: Трендафил Канемска и Рамбо Силек), тогава ми се струваше доста логично и същевременно забавно да пея заедно с другите начумерени второкласници „Напред! Науката е грънци!“ вместо „… Науката е слънце!“ Разбира се, имаше и други също толкова остроумни импровизации в контекста на същата песен, които бяха популярни, например „Науката е слънце, която във ушите грей“, вместо „във душите“, но грънците определено бяха част от моя любим петнадесетосептемврийски репертоар.

Сега разбирам, че явно началото на една учебна година и науката могат да бъдат забавни и по друг начин.

По време на откриването на учебната година в Тракийския университет президентът г-н Първанов е заявил „Категорично не приемам виждането, съгласно което на науката и образованието да се гледа като на някаква тежест, като бреме за бюджета и средствата за висше образование обикновено са на остатъчен принцип“. Дотук още не е много ясно кое е смешното, ще каже някой. Истински забавното идва на следващия ден, когато се появява новината, че бившата министърка г-жа Емилия Масларова ще бъде доцент в същия университет. В първия момент си помислих, че може би е станала някаква грешка или объркване в имената. Г-жа Масларова в момента е обвинена в присвояване в особено големи размери, така че сигурно университетът не би рискувал да навреди на репутацията си или на каквото друго ценно нещо там му е останало… Но не би: „Масларова няма присъда и може да заеме доцентското място“ е обяснението от университета. Спете спокойно, деца.

Алексей Петров не беше ли и той доцент в университет? И ако не се лъжа, той също в момента все още е само обвинен и няма присъда? Ако е така, значи той теоретично също може да продължи да изнася лекции. Колко му е да бъде уредена една видео-конферентна връзка от ареста.

Но нека не бъдем късопаметни и да погледнем и назад: науката в България се радва и на други „блестящи“ интервенции, които тепърва ще носят богати плодове. Една от тях е например създаването на Пернишкия университет, което беше подкрепено както от президента, така и от премиера, но не и от разумни доводи. Освен това българските ученици, спечелили куп медали от тазгодишните международни олимпиади по информатика, физика, химия и биология, бяха наградени с грамоти. А да имаш грамота е гот и е престиж, така че нека да не се оплакват. Освен това двама са получили лаптопи, а останалите – фотоапарат. Ще си щракат снимки и после ще ги гледат всички заедно на лаптопите на двамата.

Ако трябва да бъда сериозен, съм доста далече от мисълта, че България в момента би могла да инвестира кой-знае колко много в наука или образование. Както се видя, пари май няма за почти нищо, а и като гледам икономическия устрем, с който свистим по непостроените писти на Формула 1, ще трябва да отложим Нобеловите награди с някоя и друга година. Има обаче немалко възможности науката и интересът към нея да бъдат подпомогнати с минимални средства на различни нива – като се започне от най-малките бъдещи учени и интелектуалци и се стигне до тези, на които им предстои да решат накъде да поеме животът им (виж например кратката информация, която съм давал преди за детския университет и проекта „Brückenschlagen“). Но защо да се прави всичко толкова сложно, като човек може да спокойно да открива учебни години, да реже ленти и да вика „Напред!“ и там каквото друго му дойде?

yavoryalachkov.blogspot.com

Явор Ялъчков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *