Нашата мъка е коренът на нашия гняв

печат
Огънят, който се появи в мината за въглища по Маниса-Сома на 13 май се превърна в една от най-големите касапници по тези земи. По време на пожара, стотици миньори бяха отровени с въглероден оксид. Броят на миньорите, които загиват, расте час след час. Министърът на енергетиката, министърът на труда и министър-председателят опитаха да скрият истинския брой на убитите работници, като говореха за „печална трудова злополука“. Министър-председателят заяви, че „подобни инциденти могат да се случат по всяко време“.

Докато хиляди хора чакаха край мината да получат новини за своите роднини в нея, линейките, катафалките, хладилните камиони показваха размера на касапницата. Броят на загиналите миньори растеше: 78, 151, 245, 282…

Броят все още расте. Онези, които са отговорни за клането, се опитват да оправдаят смъртта казвайки „това е съдба“. Има протести навсякъде. Хората са на улиците, твърдейки, че това не е съдба, не е инцидент, това е клане на държавата и корпорациите.

На 14 май полицията атакува хората, които протестираха срещу виновниците за клането. Държавата и нейните въоръжени сили мислеха, че могат да предотвратят гнева с гумени куршуми, сълзотворен газ или газови гранати. Но хората на улицата крещяха заедно: „Държава убиец!“

Представителите на властта и босовете на енергийните компании твърдят, че тъгуват. Но те са убийците, които принуждават хората да работят стотици метри под земята, за да печелят пари с цената на живота си. Те са убийците, които принуждават хората да работят при условия, в които смъртта е неизбежна.

Ние скърбим за онези, които бяха убити в мините от капитализма и държавата. Ние сме на улицата, разгневени срещу тези убийци. Ние не тъгуваме, това е бунт. Нашата мъка е коренът на нашия гняв!

Революционно анархистко действие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *