Нашата мъка е коренът на нашия гняв
Докато хиляди хора чакаха край мината да получат новини за своите роднини в нея, линейките, катафалките, хладилните камиони показваха размера на касапницата. Броят на загиналите миньори растеше: 78, 151, 245, 282…
Броят все още расте. Онези, които са отговорни за клането, се опитват да оправдаят смъртта казвайки „това е съдба“. Има протести навсякъде. Хората са на улиците, твърдейки, че това не е съдба, не е инцидент, това е клане на държавата и корпорациите.
На 14 май полицията атакува хората, които протестираха срещу виновниците за клането. Държавата и нейните въоръжени сили мислеха, че могат да предотвратят гнева с гумени куршуми, сълзотворен газ или газови гранати. Но хората на улицата крещяха заедно: „Държава убиец!“
Представителите на властта и босовете на енергийните компании твърдят, че тъгуват. Но те са убийците, които принуждават хората да работят стотици метри под земята, за да печелят пари с цената на живота си. Те са убийците, които принуждават хората да работят при условия, в които смъртта е неизбежна.
Ние скърбим за онези, които бяха убити в мините от капитализма и държавата. Ние сме на улицата, разгневени срещу тези убийци. Ние не тъгуваме, това е бунт. Нашата мъка е коренът на нашия гняв!
Революционно анархистко действие