Студентски протести в Италия

печат

Интервю с двама италиански студенти по математика и членове на групата „Карло Кафиеро” в Рим – част от Федерацията на анархистите в Италия

Приватизацията в образованието се извършва навсякъде и поголовно – след Франция, Гърция, Германия, Словения, Сърбия, сега кризата засегна и една от най-големите страни в Европейския съюз – Италия. Подготовката за приемането на нов закон започва още през лятото, за да могат преподватели, студенти, учители и ученици да останат неинформирани и да не могат да се организрат навреме. Това не е чудно, ако се има предвид, че начело на Италия е най-големият „приватизатор и фалшификатор” Силвио Берлускони, а днешното италианско правителство е най-дясното след Втората световна война и в коалицията управляват и неподправени неофашисти. Университетската и училищна стачка обаче все пак е обявена в началото на новата учебна година – почти всички университети, училища и дори детски градини са окупирани от своите работници и учащите се в тях. Повече за това, което се случва в Италия, научаваме от Стефано и Маргерита, които бяха в София:

Кога започнаха окупациите на университетите и защо точно?

Всичко започна през октомври, когато студентите започнаха да информират останалите за това какво се случва в образованието. Защото новият закон беше предложен още през август, но тогава училищата и университетите са затворени и никой не знаеше какво точно се случва. Това беше направено нарочно. През септември студентите започнаха да разбират какво става и да информират останалите. Затова и всичко започна през октомври – тогава бяха първите демонстрации – в средата на октомври – тогава всички започнаха да окупират университетите и училищата, защото беше предложена „реформа” в училищата, но това название не казва почти нищо. Става дума за нов закон, който засяга цялото общество – в този смисъл не само училищата, но и университетите.

Какво точно представлява този нов закон и какво ще промени той?

Първото нещо, което ще се случи според този нов закон, е това, че ще бъде отнета доста голяма част от бюджета на училищата и университетите – в Италия все още съществува определен бюджет за обществените училища и университетите, но сега искат всичко това да отпадне. Досегашният закон даваше пари на частните училища и университетите и орязваше парите за обществените. Това, което искат да направят сега, е да спрат тези пари съвсем и да направят всички факултети частни. Ако успеят, това ще бъде проблем, защото те ще ни продават образованието, което по принцип ни принадлежи. Има две вълни на протест – една на обществото и преподавателите, които не искат образованието да бъде управлявано от правителството, и другата – тази на студентите. В момента тези две течения са свързани. На 17 октомври имаше обща стачка на всички самоорганизирани обединения и синдикати и всички структури на образованието бяха окупирани – от университетите през училищата до детските градини.

Мислите ли, че тези процеси са свързани с „Болонската реформа”?

Да, абсолютно! Процесът на унищожаване на общественото значение на университетите започна преди много години и той несъмнено е свързан с директивите на Европейския съюз. Например първото движение на съпротива в университетите започна още в края на 80-те години.

Има ли някаква автономия на университетите в Италия от държавата и частната собственост досега?

Да, имаше финансова и образователна независимост, но каква независимост беше това ? Всъщност още оттогава те спряха парите за университетите и започнаха да налагат комерсиалните интереси. Започнаха да правят от университетите фондации и сега искат да доведат тези процеси докрай. Сега частното общество има свободата да експлоатира структурите и богатствата на академичната общност и вече няма как да има свободно мислене и свободно научно изследване.

Имате ли представа за студентските борби в другите страни като Франция, Гърция, Германия, Словения, Сърбия и др.?

Да, през последните години научихме за борбата на френските студенти, както и на гръцките.

Мислите ли, че проблемите ви са подобни?

Проблемите са почти напълно еднакви. Всяка нация, всяка държава прави своя бизнес, но всички те са свързани и действат заедно. Да, те се опитват да действат в различни моменти от време, за да ни объркат и дезорганизират и това е тяхната цел – студентите в цяла Европа да бъдат дезорганизирани. Затова и събитията се случват по различно време. Но ние мислим, че студентите трябва да бъдем организирани на международно ниво, защото това е нашата обща борба и тя надхвърля националните граници.

Какви хора са организирани в университетските борби в момента? С какво мислене?

Много различни хора сме. Има самоорганизирани съюзи, но в Италия има много различно присъствие. Зависи от много неща, но като цяло голяма част от студентите са наистина независими от политическите партии. Когато има някаква акция, тя не е съгласувана с политическите партии.

Какъв тип акции организирате?

Последният път (интервюто е направено на 26 октомври) по време на общата стачка на 17 октомври имаше 200 000 души и около 20 000 студенти бяхме там и демонстрирахме заедно с работниците. Нашият лозунг беше и все още е: „Няма ние да плащаме вашата криза!” Така беше в много градове в Италия, не само в Рим, където учим ние. Цялата финансова криза засяга обществото и правителството отделя много пари за банките, но не и за университетите и работните места и затова и нашият лозунг е такъв – имате пари да спасите банките, а нямате пари да спасите нас. На 17 октомври част от студентите отидохме в друга част на града и без разрешение от властите преминахме през полицейския кордон и се насочихме към Министерството на образованието – имаше много полиция, нямаше сблъсък, но стояхме цял ден. Като цяло страшно много студенти са ангажирани във всичко това и за щастие това се случва в цяла Италия.

Имате ли проблем с десните студенти, не само с фашистите, но и тези които подкрепят правителството?

Мога да говоря за Рим, не знам как е в другите градове, но в Рим има три големи университета и там имаше проблеми с фашистите като цяло. Някои от тях идват и се опитват да провалят нашите действия, но сега например на 29 октомври ще има антифашистка акция и протест срещу тях и мога да кажа, че борбата наистина е самоорганизирана без никакви политически партии срещу всякакъв фашизъм и расизъм, пък бил той и представящ се за „социален”.

Има ли в университетите студенти с неолиберално мислене, които подкрепят новия закон?

Като цяло те не са в обществените университети. Повечето такива студенти са в частните университети и в този смисъл, меко казано, те не са ангажирани в тази борба. Голям проблем в нашите университети обаче са някои католически групи, които се появяват внезапно и се опитват да спрат всичко, защото в Италия религията отново минава в настъпление и претендира, че има монопол да казва кое е истина и кое не.

Свързана ли е наистина Католическата църква в Италия с правителството на Берлускони?

Да, свързани са, но това положение е отдавна. По принцип църквата в италия е в много добри отношения с властта като цяло, не само с Берлускони. Те се месят в обществения живот навсякъде, но в момента голям проблем е една неофашистка група, която се е настанила в университетите. Сега обаче ние сме по-силни от тях, толкова много факултети са окупирани.

Католическата църква всъщност играе истински реакционна роля – наскоро дори самият папа каза на площад „Свети Петър” как църквата трябвало да се намеси, защото образованието станало прекалено свободно, а науката била твърде слаба да обясни човешкото съществуване. Мисля, че това е доста показателно.

Какво е участието на Федерацията на анархистите в Италия в тези протести?

По време на генералната стачка на 17 октомври нашата местна група „Карло Кафиеро” в Рим, която е част от ФАИ, беше на демонстрацията, правихме пропаганда, някои бяха със синдикалистите, но с нашите знамена, а други се вляха в блока на студентите.

И накрая, какво очаквате да се случи в бъдеще?

Първо, надяваме се абсолютно всеки университет и факултет да бъде окупиран и да остане такъв и второ, надяваме се да се изгради международно обединение на студентите, защото в крайна сметка ние се борим за едно и също нещо. Например в Гърция те воюваха много, може би загубиха, но все пак опитаха и все още нищо не е ясно. Във Франция преди 2 години студентите даже спечелиха донякъде – просто трябва да продължим да се борим!

* * *

След завръщането на Стефано и Маргерита в Рим те участват в голямата демонстрация в понеделник, 27 октомври. Същия ден Берлускони обявява по телевизията, че окупирането на университети е „насилствен акт” и ще даде специални права на полицията да се „справи” със студентите. Демонстрацията е грубо атакувана от ченгетата, но повечето хора успяват да се спасят в окупираните факултети и няма много арестувани. Берлускони заминава за Китай. По този повод група демностранти издига плакат „Берлуспутин отиде в Китай, за да почерпи опит как да се справи с непокорните студенти”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *