Насилие, авторитаризъм и антиавторитаризъм

печат
Понякога чуваме да казват:
И Нестор Махно, и другите руски анархисти са били „авторитарни“, когато са убивали капиталисти, едри земевладелци и белогвардейци, когато са налагали социално-икономически промени на освободените от тях територии. „Авторитарни“ сте и вие, „анархистите“, когато пишете и зовете към събаряне на капитализма чрез насилие, каквото е едно въстание. Защото по същество авторитаризмът е точно това: налагане на волята на част от обществото над цялото общество.
После ни цитират Енгелс: „Революцията е, без съмнение, възможно най-авторитарният акт, при който част от населението налага волята си над всички посредством пушки, щикове, оръдия, т. е. средства извънредно авторитарни.“
Насилие и съпротива
Какво можем да отговорим? Преди всичко, в горните твърдения е налице подмяна на понятия. Насилието не е равнозначно на господство, самовластие, авторитаризъм. Критиците на революцията смесват – съзнателно или не – напълно различни категории. Например, когато нападната жена се съпротивлява на насилника, нима това е акт за налагане на нейната воля над неговата? Не, това е самозащита от нарушаване на нейната свобода. Когато работникът отхвърля да се подчинява на експлоататора, бил той държавен директор (чиновник) или частен собственик (бизнесмен), когато се противопоставя на опитите на бившия господар да си върне „своето“, актът е същият както спасяване от изнасилване. Приравняването на самозащитата на жертвата към упражненото насилие от страна на нападателя надали може да се приеме като нещо допустимо. Исторически, въпреки че реалната практика на махновското движение често е преминавала рамките на „законната самоотбрана“, да се постави знак на равенство между въстание на потиснатите и агресията на потисниците е принципно погрешно заключение. Антиавторитарните социалисти (анархистите) обикновено не отричат възможността да използват насилие (макар че има и анархопацифисти), но отричат господството на човек над човека. През 1904-1907 анархокомунистите от Белосток (пример за едно от най-насилствените работнически движения в историята) унищожавали предприемачите в отговор на действията им, тъй като фабрикантите викали войска, наемали криминални елементи да нападат стачници или масово уволнявали колективите на цели предприятия, обричайки на глад тях и семействата им. Пред 1917-1918 селските общини отнемали от помешчиците земята и всичко награбено през вековете на робство. Много рядко обаче са бивали убивани онези помешчици, които се държали с простолюдието достатъчно човешки. Напротив, историкът-марксист Н. Валентинов отбелязва, че на бившите едри земевладелци се давала възможността да се включат в кооперацията при равни условия и права с всички останали селяни. Неслучайно някои от тези бивши експлоататори са били екзекутирани от белогвардейските наказателни части като „предатели“.
Авторитаризмът и процесът на социалните промени
Социалната революция не бива да се свежда до упражняване на насилие. По забележката на ултралевичаря Жил Дове, революцията не толкова потиска, колкото разстройва необратимо стария режим, формирайки нови обществени отношения. Революцията не е само разрушителен, но и съзидателен процес. Задачата на революцията се състои в това да задейства функционирането на неавторитарни форми на управление на обществото. Обратно, авторитарната практика в такава ситуация изисква обособяване на едно малцинство, което поема ръководните задачи, без да се съобразява с желанията на мнозинството. Именно така постъпват болшевиките на Ленин, разтурвайки спонтанно възникналите работнически съвети през 1918 г. В доклад от 1919 г. болшевикът Николай Подвойски, председател на Висшата военна инспекция, признава:
„Работниците и селяните, взели непосредствено участие в Октомврийската революция, не разбраха нейното историческо значение и затова се опитаха да я използват за задоволяване на насъщните си нужди. Настроени радикално, с анархосиндикалистки уклон, масите нямаха разминавания с нас, докато вървеше разрушителният етап на революцията. Но в периода на съзидание, те съвсем естествено влязоха в противоречие с нашата (болшевишка) теория и практика“.
Надали можем да наречем положението, при което някакво малцинство управлява стопанските процеси и се разпорежда с резултата от труда на народа, другояче, освен експлоатация.
Авторитаризъм, централизъм, експлоатация
Авторитарният „социализъм“ от Ленин до Мао Дзедун означава само едно: централизирано (командно) управление на икономиката, на военната машина и цялата инфраструктура. Всички ключови, а често и второстепенни решения се вземат от централната върхушка на управляващата партия или държавата.
Авторитаризмът не е само психологическа нагласа и политическа тактика, но и водещ икономически (централизиран) принцип, в същността си неотделим от експлоатацията. Болшевизмът и родствените му идеологии носят в самия си гръбнак принципите на авторитаризма. Именно поради това не можем да имаме с тях общ път и общи цели.
Михаил Магид
превод, редакция
и съкращения – Шаркан

Остави коментар

  • Съжалявам,че се изказвам с „баналното“-много е хубава статията.Но да допълня и оспоря нещо казано вътре е просто невъзмиожно!

  • другата буза

    Без насилие, власт не пада – от ясно по-ясно. Трудно е обаче, да обясниш на народа след това да не прибягва до такова – лош пример е. Трудно е да опазиш и вече извоюваната свобода от ламтящите за власт. Изобщо, трудно братче…

Вашият отговор на другата буза Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *