Наследството на Кропоткин

печат

На 8 февруари 1921 умира Пьотр Алексеевич Кропоткин. На погребението, в обстановка на болшевишка реакция и преследване на анархисти, се събират десетки хиляди скърбящи. По черните знамена белеят гневни обвинения срещу новата тирания. Само след месец ще избухне Кронщадтското въстание, а през лятото народната армия на Нестор Махно ще бъде ударена в гръб от червените.
„Дядото на революцията“, както го наричали обикновените хора, е от старинно аристократично потекло, роден е на 27 ноември (9 декември нов стил) 1842 г. Пред военна или административна кариера, той предпочита научната работа и революционната дейност, за която плаща с арест, затвор и 40 години изгнание.
Бърнард Шоу нарича Кропоткин „един от светците на столетието“, Оскар Уайлд описва живота му като „съвършен“. Но Кропоткин е допускал грешки. Например, той се заблуждава, че поражението на Германия в Първата световна война би нанесло удар по милитаризма и бюрократичната държава.
Затворничеството си Кропоткин използва, за да премисли основите на анархизма, така че да го свърже с реалния живот, с техническия и социален прогрес, с естествените науки, с което да докаже неизбежността на безвластието като началото на историята на свободната човешка личност в свободно общество. Кропоткин анализира хроничните недъзи на капитализма и вижда много по-далеч от марксистите по този въпрос. Той набелязва задачите на социалната революция, предлага начини за преодоляване на грешките, допускани преди. Като емигрант той развива и прецизира всичко, над което е размишлявал зад решетките.
Революцията, според Кропоткин, не бива да прави съдбоносната грешка да се осланя на нови вождове, за хората е естествено да се самоорганизират, така че без посредници и началници да изграждат живота си, но само властта е тази, която активно пречи на тези процеси. Свободно сдружените хора разпределят помежду си материалните блага според принципите на равенството, като вземат под внимание конкретните потребности на всеки, така че да не се погазва справедливостта.
Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *