Настъпват страховито-зли години

печат

12BeFunky_89ad7147281854121260cc89c4135f5b6d08.jpgОТНОВО ЗА РЕВОЛЮЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ

I. Из размишленията на един руски анархист

…Анархизмът е движение за борба с държавата като с абсолютно зло и с механизмите, благодарение на които тя потиска и експлоатира искащата да бъде свободна личност. Ето с какво са длъжни да се занимават съвременните анархисти – борба с държавата и с нейните спомагателни трансмисии и механизми. Всевъзможните разсъждения и спорове за далечното бъдеще представляват опит да се избяга от делата/акциите към утопичното светосъзерцание. Платете на някой автор на научна или ненаучна фантастика няколко хиляди евро и му дайте основните тезиси/принципи на анархистическото общество и за седмица-две той ще ви създаде анархистически шедьовър на тема „Бъдещото анархистическо общество“. Дори да имаме няколко такива творби, никой читател не ще може да отсъди безпристрастно кой автор е прав. Стига сме изпадали в слабоумие.
„Анархията е майка на реда“ казва Прудон и е прав. Когато държавата и властта бъдат повалени, ще се възцари Анархията, тоест безвластието. И тя ще роди РЕДА. Какъв ред? Спорете колкото си щете. Все едно – никой не знае какъв ще е. Бакунин например казва: „Нека всичко бъде разрушено, а народът ще си създаде каквото иска и то съвсем няма да е по-лошо от това, което е.“
Правилно, другарю Бакунин! Социалната революция – това е максималната точка на кипене и взрив, когато вече всичко е доведено до крайност. По-лошо вече не би било възможно да стане. Затова редът ще бъде по-добър от този в рухналото общество. Аз допускам, че след революцията може да настъпи робовладелска епоха, фашизъм, болшевизъм и дори монархия. Всичко зависи от настроенията на социалните маси. Затова главната задача на „кабинетните анархисти“ (аз не иронизирам, тяхната работа може да бъде най-главната) е възпитанието и агитационната подготовка на народните маси към осъзнаване на това, че бъдещето общество трябва да се строи върху принципите на антидържавността, на самоуправлението, на синдикализма, на комунизма и на федерализма. Свобода, Равенство, Братство и т. н., но боже опази, ако всички анархисти започнат сега да дискутират в какви цветове ще бъдат боядисани беседките в парковете при анархизма. След което да се скарат и разцепят на дузина фракции. Социалната революция е нещо, което изобщо не зависи от анархистите. Тя ще се извърши тъй или иначе, поради обективни причини. Ако анархистите не са готови да поведат народа (в името на своите гореизброени идеали), то ще го водят други. Примерът с Революцията от 1917 г. е потвърждение на това. Социалната революция от 1917 г. започва по обективни причини, независещи от волята на никоя партия. От тях обаче се възползват болшевиките. Анархистите не са подготвени за борбата за спечелване на масите. В бъдещата социална революция отново някой ще ги поведе. Опасявам се, че това пак може да не бъдат анархистите. Социалната революция няма да бъде осъществена от пролетариата, нито от интелигенцията. Неотдавна прочетох у един „теоретик“ че „информалиатът“ (тоест производителите на информационни технологии и информация – основният продукт на информационното общество) щял да я извърши. Той пише, че „работниците от услугите… ще бъдат изместени в много сфери на живота от роботите, поради което те не ще могат да бъдат главен двигател на Социалната революция“. Пълна заблуда, при която авторът се самоопровергава. Двигатели на революциите винаги са били не класите и групите, които са приближени до властта, а тези, които са били превърнати от нея в… „скрап“. Затова „информалиатът“, като най-привилегированата и високоплатена класа, ще стане основа на държавния строй. Именно той ще е крепостта на държавата и ще се страхува от Революцията. А тези, които са изхвърлени, лишени от работа и привилегии, тези, които ще бъдат обречени на мизерия и измиране, те ще станат съюзници в бъдещата революция. Съюзници на кого? Само не и на пролетариата. Маркс бърка, когато разглежда пролетариата като революционна класа. Веднага щом индустриалната революция се извърши в световен мащаб, той се превръща в пасивна класа. Нима мислите, че властта е толкова оглупяла, та да си създава собствените гробари? Затова обиграните политици вдигат работните заплати, дават им право да създават „джобни“ синдикати и партии, снабдяват ги с необходимите лидери и представители в органите на властта и т. н. Когато властниците видят, че бъдещата държава се нуждае от индустрия, те превръщат ръководството на тази класа в свой съюзник. Именно затова мисля, че синдикалното движение, възникнало първоначално като революционен фактор, сега е опора на държавата и на властта (ще напомня тезиса: „Ако искаш да контролираш тълпата, поведи я!“) Сега държавата ще превърне „информалиата“ в свой съюзник. От какъв зор една от най-високо заплащаните класи ще се разбунтува? Ще се бунтуват изхвърлените на улицата. Които няма какво да губят и които нищо хубаво не ги очаква. Спомнете си Революцията от 1917 г. и не ме убеждавайте, че тази революция е извършена от революционните пролетарии и селяни. Тази Социална революция е дело на лумпенизираните работници (вече излезли от селата, но още не осъзнали се като пролетарии), на дезертьорите от армията, на маргинализираните чиновници и студенти, на углавните елементи. Ленин с неговите болшевики се възползват от тези плодове на разпадащото се полукрепостническо, полубуржоазно общество. Това „маргинално ядро“ плюе на идеите на Ленин и Маркс. Със същия успех са могли да бъдат оглавени и от кадетите, ако са имали вождове от типа на Ленин и Троцки.
Всяка Социална революция по начало е „аполитична“ и се осъществява от „маргиналното ядро“. Бъдещата също ще бъде аполитична или плуралистична – възможно е. Когато започнат да трошат полицейските участъци, рамо до рамо могат да се окажат анархисти, есери и болшевики. Едва след това Революцията ще бъде оглавена от най-подготвената и най-популистка партия. В момента в „маргиналното ядро“ влизат маргинали, студенти, лумпени, безработни, криминални, дезертьори, бездомни скитници, гастарбайтери, „третият свят“ и т. н. Това са носителите на революционния потенциал и аз съвсем не съм във възторг, но и не плача. Такава е обективната реалност, отнасям се към нея подобаващо и се… страхувам ужасно от нея. Ще има море от кръв и несправедливост. Това е лошо и затова не бързам да призовавам към Социална революция. Но тя ще се извърши. Защото главната сила, която ни приближава до нея, не са екстремистите и революционерите, а… държавата, властта! Да-да, именно съвременната държава сама създава условията за осъществяване на Социалната революция. Няма да задълбавам в тази тема, но вижте сами какво става навсякъде. Аз живея в Самара и наблюдавам това, което става тук. Огромно число безработни, а тези които работят, получават средно по 300 долара на месец (не вярвайте на официалната статистика – там средната заплата се изчислява чрез хиляда души, които работят за грошове и няколко десетки, въртящи се около властта буржоа, с месечен доход над 20 000 долара, и ето как получават нелош „показател за средния доход на глава от населението“). Градът е наводнен от гладни и озлобени гастарбайтери. Една искра е достатъчна. Половината град вече е със свидетелства за съдимост и няма право да заема високоплатени длъжности. Властта не ги подкрепя, макар с пари да забравя за съдимостта – половината бандити днес са при властта. В случай на Социална революция криминалните ще бъдат в първите редици на експроприаторите – под всеки флаг! Студентството също е осъзнало, че няма бъдеще. Които имат богати родители, ще бъдат устроени и без дипломи. Останалите ще бъдат парии. Имам познат с диплома на юрист, който ме пита: „А ти как си живял по времето на Ленин?“ Невежата завършил някакъв филиал на московския университет, а пише с грешки думата „Москва“. На работа никой не го взема. Никак не му е леко, а такива студенти са хиляди. В бунта те виждат реална възможност да унищожат своите конкуренти-специалисти. Маргиналните елементи само чакат своя час. Един познат момък (по-рано примерен гражданин) ми обясняваше: „През 1990-те като глупак никъде не се прилепих, а моите познати грабеха и мамиха. Сега аз съм бачкатор, а те – рентиери. Надявам се на революцията – да наваксам пропуснатото.“ Мисля, че в това отношение Самара не е уникална. В Русия има половин милион безпризорни деца! Представете си само какво ще става из страната, когато те, заедно с милионите углавни престъпници, се впуснат в революционни грабежи и милионите гастарбайтери започнат експресно да се обогатяват! И това не се отнася само за Русия.
Гладният, ограбван и затова озлобен трети свят на Африка, Азия и Южна Америка ще устреми своя взор към… „Златния милиард“. Мисля, че всичко е ясно. Ще бъде страшна сеч – не сгъстявам боите и никого не искам да плаша. В началото на революционната 1917 г. от устата на стария пияница и приятел на императора Николай II – капитанът-знаменосец Нилов – се отронила следната фраза: „Всички ще висим по фенерите, у нас ще има такава революция, каквато никъде не е ставала“. Това е казано на 27 февруари 1917 г. преди всички събития. Властта е като вампир, който смуче кръвта на жертвата си. Смуче кръвта на народа и сама се успокоява – моля ви се, още съвсем малко и ще отслабим хватката. Да оглозгаме костите на народа и ще изпуснем парата от котела. Схемите са разработени: няколко показни процеса (Ходорковски, Мавроди), разхлабване на тоталитарния режим и раздаване на куп демократични индулгенции, чифт подаяния на профсъюзите и създаване на нови кумири вдясно и вляво, поредно „повишение на пенсиите“ и т. н. Народът „трябва“ да се укроти. Ако „маргиналното ядро“ обаче прекрачи определена граница като процент от населението и се стигне до точката на кипене, то властта вече не ще бъде в състояние да спре каквото и да е. Всяка искра може да даде тласък на събитията – дори предизвикалите я да не желаят никаква Социална революция. Опит (успешен или не) за военен преврат, разгонване на демонстрация на фанатици или дори само загуба на националния футболен отбор – нищожен повод и народът ще се понесе. Ще започнат да излизат от катакомбите като във филм на ужасите всички, които се считат лишени, ограбени или просто… революционери. Не е нужно да разкрасяваме революционните делници – в първите редици ще тръгнат, както е било във всички революции, психично болните. Аз си спомням първите демократични партии от началото на 1990-те в Самара. 30% от тях бяха психично нездрави хора и именно тях слушаха повече от останалите, защото те ревяха най-гръмко. Във всяка революция започва масова психоза. Най-страшното е, че властта го разбира, но не може да се отлепи от смученето на народната вена. Мислят си – още съвсем мъничко и ще ми стигне. Тук сработва инстинктът на вампира. На крадеца, разбил банка, е достатъчен за целия му оставащ живот един чувал с банкноти, но той се опитва да отмъкне няколко, поради което се лишава от маневреност и го залавят. Така е и с държавата. Вие чували ли сте властник да се е отказал доброволно от властта и копанята? •

(следва)

Олег ИВАНЕЦ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *