Настъпват страховито-зли години

печат

ОТНОВО ЗА РЕВОЛЮЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ

Надявам се скоро да се повтори това, което стана през 1968 г. в Париж, когато стохилядната демонстрация на въстаналата младеж бе понесла лозунг: „Ние сме малка шепа анархисти!“

(продължава от миналия брой)

  1. Из размишленията на един руски анархист

Крадецът плячката не връща,
ни властелинът – свойта власт!
„Интернационалът“

В името на Социалната революция народът ще помете и избраниците си, и партията на власт, макар и да е легитимна партия на мнозинството. Аз съм бил непосредствен очевидец на един от лагерните бунтове на затворниците. Зловещо зрелище, но бунтът се контролираше от лагерните авторитети. Масите им се подчиняваха сляпо, тъй като знаеха, че бунтът ще мине и ще им се наложи и по-нататък да живеят с тях. Лагерната администрация също полагаше особени грижи за безопасността им, защото разбираше, че ако ги няма, бунтът става неконтролируем. Така и при Социалната революция криминалният елемент може да се изплъзне от контрола, а това крие опасност за всички. Не случайно в 1917 г. болшевиките привлякоха углавните авторитети на своя срана…

И така, аз твърдя, че до Социалната революция ни приближава не опозицията, която разклаща устоите на властта, нито някакви самотни терористи, а самата власт – с инстинкта на вампира. И тук нищо не може да се направи. Това е като заразна болест. Неизлечима… В същото време аз твърдя, че именно опозицията и всевъзможните екстремисти и терористи несъзнателно ни отдалечават от тази Социална революция. Повтарям – Социалната революция е обективна неизбежност, от нея не може да се избяга, докато съществуват държавата и частната собственост, ще има море от кръв и несправедливости. Ако срещу държавата няма системна и революционна опозиция, властта се опива от кръвта, затваряйки очи от блаженство. Само антидържавните действия я заставят да се откъсне от вените на народа и да му подхвърли подаяния. Нали кръвта трябва да се възпроизвежда, а за това е нужно някакво хранене, та жертвата-народ да не рита – могат да му се подхвърлят и зрелища. Аз признавам необратимостта на Социалната революция, но съзнавам, че това не ще е „празник“. Именно затова анархистите са длъжни да се готвят за нея. Да се готвят, за да я оглавят и предотвратят морето от кръв. Тя, кръвта е неизбежна, но може да се минимизира.

Кропоткин пише в „Хляб и Свобода“, че е достатъчно да се предложи на хората да дадат месото и млякото на старите и на децата, и всички ще се съгласят, а здравеняците ще се задоволят с черния хляб. Върху такива примери анархистите строят теорията на обществената организация след Социалната революция. Колко прекрасно е всичко! Колко съзнателни са всички! Аз не съм против, но трудно мога да повярвам. Кропоткин е писал за мечтите си, изхождайки от това, че всички хора ще бъдат кропоткиновци, но реалността е друга. Същото се отнася и за частната собственост. Тя е зло, с което трябва да се борим, но унищожението й няма да е лесно. И да не е вродена, тя се е просмукала в съзнанието на „историческия човек“ и е станала негова втора природа. Същото важи и за семейството, макар то да е в процес на разпад. Нечаев е бил съвършено прав, когато е казвал, че всички подобни привързаности са препятствия за революционера. Според мен, болшинството от тия, които ще оглавят Социалната революция, не ще бъдат семейни. Нещо подобно можем да кажем и за вярата и църквата. Човек е свободен да вярва във всеки бог, но всеки посредник, заставащ между тях, е агент на държавата. Държавата е създала или вербувала църквата, за да държи народа в подчинение, да му заповядва. Вижте какво прави в последно време руската държава: тя създава активно тандема Държава-Църква. Целта мисля, че е ясна.

Практически вече е престанала да съществува наборната армия, състояща се от граждани, които при определени обстоятелства могат да представляват заплаха за държавата. Създава се професионална армия, където високоплатени наемни главорези са готови до последен дъх да защитават този, който им плаща за „услугите“. В техните представи това не е народът, с чийто пари живеят, а е властта. Тя е създала тази огромна, добре снабдена структура на репресивните органи с всичките спецнази, омоновци, спецслужби и т. н. Вътрешните войски на МВР растат неотклонно по численост и боеготовност. Подтиква се и се финансира създаването на многобройни партии – като се запишат в тях, ще бъде по-лесно да бъдат контролирани. Всички тези Олимпиади и шампионати са за отвличане на народа със зрелища от собствените му проблеми. Държавата се готви за Социалната революция и се надява да я възглави. Опомнете се и си спомнете словата на капитан Нилов: Народът ще избеси всички – безразборно! От това се страхувам. Страхувам се на първо място за децата си, макар да се боря за справедливост и ред (анархията е майка на реда).

Аз живея в обикновена хрушчова панелка, а отсреща е новопостроен, т. нар. „депутатски дом“. Всички те живеят в пет-десетстайни жилища и се возят с хамъри-лимузини, а ние наблюдаваме ежедневно техния луксозен живот. Един от съседите ми каза: „Започне ли революцията, тръгвам да ги коля. Наред!“ Напомних му за жените и децата: „Тях – защо?“ А той: „Тия „невинни“ дечица крещят по сина ми на улицата – Селяндур!!! Всички са миропомазани. Още с майчиното си мляко се възприемат, като божии избраници“. И това ми казва човек, който цял живот е работил, не пие, не е осъждан, обича Русия и никога не е чувал нито за анархизъм, нито за Социална революция. Не е маргинал, нито скитник без покрив. Така че какво очаква Русия? Какво чака целия свят? Хаос и море от кръв. Кой ни води към това? Властта.

Така че какво трябва да правят сега анархистите? Каква трябва да бъде нашата стратегия и тактика? Това, което ще кажа, е мое лично мнение. Допускам, че някъде може да не съм прав. Според мен главната задача на момента е да се обединят всички разпокъсани сили и да се готвим за Социалната революция. Анархистите могат да се обединят върху основата на съвместна програма за действие, без да се взират в разногласията между теченията. Съществува термин „анархизъм без прилагателни“. Това е мирно съчетание на различните оттенъци и течения, без да се предрешават отнапред формите на бъдещето общество. Испанският вариант например е напълно приемлив на сегашния етап. Анархистите трябва да се готвят за Социална революция. Те трябва да положат усилия, за да тръгнат масите след тях. Тук се открива широко поле за работата на теоретиците. Трансформацията на анархистическото учение трябва да изиграе главна роля. Пази боже, ако започнат с фантасмагорични проекти. Наскоро се запознах с идеите на Исак Пуенте за свободния комунизъм и плаках от щастие! Прекрасна утопия. Напълно възможно е и трябва да се стремим към това. Колкото повече параметри на доброто и на справедливостта включим, толкова повече е възможно да получим. Но… когато прочетох за буржоазното обкръжение, се ужасих. Какво анархокомунистическо общество е възможно в обкръжението от капиталистически държави? Свободният комунизъм е възможен само при перманентна световна Социална революция. Иначе тоя райски кът ще бъде смазан от съседните държави, тъй като неговият пример е заплаха за съществуванието им. Съзнавам, че Пуенте е писал за Испания от 30-те години, но не можем да се отнасяме безкритично към неговия проект и да го присаждаме сляпо на съвременна почва. Между другото, той е предлагал въобще да не бъде наказван никой. Не зная по-достойно решение, но и не теоретизирам. Трябва да се спуснем от небесата и да обсъдим всичко. Друг наш приятел се опитва да влезе в спор с Кропоткин по въпроса за приоритета на умствения или физическия труд в бъдещето анархокомунистическо общество. Кропоткин е твърдял, че хората ще се занимават първоначално с физически труд, а след това – с умствен. Тоест, сутрин ще се товарят въглища, а следобед ще се пишат поеми, а нашият оспорва неговото мнение, казвайки, че да се занимаваме с умствен труд също е сложно, затова може и само с умствен. Пьотр Алексеевич е теоретик-романтик. Нему е простено да обсъжда напълно сериозно и този проблем. Но ние трябва ли да решаваме колко пъти на ден ще се ходи до тоалетна при анархокомунизма? Анархистите трябва да актуализират анархизма, но без да изпадат в маразъм. Главната ни цел на сегашния етап е борбата с държавата. Затова сме длъжни да разкриваме всичките й слаби страни и да бием там. Ето тук теоретичният ни багаж е минимален. Необходимо е да използваме информатиката в анархизма.

Участие в синдикалното движение? – Да, днес то се контролира от държавата и ѝ е подвластно. При Социалната революция обаче ще заработят всички винтчета, които ще остави след себе си държавата и ние трябва да сме готови да ги използваме. Актуализацията на анархосиндикализма сега ни е необходима повече от всякога. Създаването на мощна коалиция със стратегическите съюзници на анархистите като екологичното движение, което е сред основните направления в анархистическата дейност. Този списък може да се разшири и уточни. Главната идея обаче е, че именно в борбата ние ще придобием признанието на масите. Прудон е казвал: „Аз не предлагам никаква система; аз искам унищожението на привилегиите и робството, искам равноправие… Предоставям на другите да дисциплинират света“. Прекрасни думи! Държавата според Бакунин не е нищо друго, освен „официалното и правно установено попечителство на малцинството компетентни, за да надзирават и управляват поведението на това голямо, ужасно и непоправимо дете – народа“. С времето обаче детето порасна, а държавата се превърна в… педофил. Детето е поумняло и не желае кървавото убийство на държавата. Детето е готово да я погребе, дори с почести – държавата е изпълнила своята историческа мисия и е длъжна да умре. Надявам се скоро да се повтори това, което стана през 1968 г. в Париж, когато стохилядната демонстрация на въстаналата младеж бе понесла лозунг: „Ние сме малка шепа анархисти!“

Аз не съм чел болшинството автори по теория на левия радикализъм. Затова всичко, което пиша, е от сърце, от житейския опит и ако моите възгледи са били вече изразявани от някого, то не ме обвинявайте в плагиатство. Веднъж беседвах с един „оттеглил се на спокойствие“ член на Сендеро Луминосо. Беше от село и не беше чувал даже имената на Бакунин, Кропоткин, Троцки, Мао, но от душата му се лееше такава лява революционност!!! Беше от душа… •

Превод: Г. Константинов

Връзка към реплика на статията от бр.2 на 2015г. на в-к „Свободна мисъл“ – „Настъпват страховито-зли години-реплика“ – тук

Остави коментар

  • Слаба теория за идиоти, които търсят лесни обяснения и решения. Концентрацията на икономическа ,политическа и духовна власт в тесен кръг е неустойчиво, а решението тези власти да са разделени и да не се унаследяват. Все още , обаче, икономическата власт се унаследява и то в особено големи размери, което води до деформиране на обществото и морала. Просто трябва да се сложи таван в унаследяването,а не да се ограничава икономическата свобода на индивида и частната собственост. И Схемата ПАРИ-ВЛАСТ-ПАРИ` да се прекъсне. Всяко право изисква задължение , всяка свобода-отговорност, всяка власт-ограничения и контрол. В противен случай обществото боледува и неравенството расте не защото хората имат различни способности, а защото няма равен старт и равни шансове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *