Настоящето и бъдещето на ФАБ

печат
За да се превърне вълнението на милиардното човечество в революция, в необратимо движение към социална справедливост, трябва сред него да се зародят течения, които да увличат масите около себе си в тази посока. Тези поточета, организирани движения на самостоятелни частици в една посока, аз наричам революционни организации.

Революцията не може да бъде следствие от личните стремежи на няколко души, тя е плод на колективните действия на огромните маси хора, засегнати от нея. Затова и революционните организации, необходимо условие за революцията, не могат да виреят само според желанието на отделни личности, когато то не е в съзвучие с желанието на големи групи от хора. Едва когато сред мнозинството настъпи смут и „призраците“ на нови политически учения тръгнат да „бродят“ сред него, тогава революционните организации набират сили и увличат хората. И колкото по-устремено и насочено е движението, толкова по-силно увлича то масите и толкова по-далеч ги отвежда.

В настоящия етап на поне привидно спокойствие в умовете на хората, нашата цел не може да бъде друга, освен да привличаме онези, които гледат в нашата посока, заедно да опознаваме революцията и да търсим път към нея. По този път можем да вървим, само ако увличаме все повече хора със себе си и все по-голяма част от тях крачат все по-близо до нас. Дори при отсъствието на обективни условия за такова развитие на организацията, дори ако гледаме на революцията като на евентуално събитие в непозната далечина, това е единственият начин да вървим към нея. Другото е бягство и предателство на идеята.

Тъй като нашата работа е неизбежно насочена към хората около нас, за да бъде тя успешна, ние трябва да ги познаваме. Не е достатъчно да познаваме количествените им характеристики – колко са бедните и богатите, колко напускат България годишно и колко гласуват за олигархията. Няма да ги храним, да им преразпределяме парите или да им се предлагаме на избори. Ще ги въвличаме в революция. Затова материалното познание ни е полезно само дотолкова, доколкото ни помага да им предложим преки действия за решаване на проблемите, и да добием другото, по-съществено познание – за съзнанието им. Хората могат да се приближат до революцията единствено ако променят съзнанието си, а за да им помогнем, трябва да го познаваме.

За да познаваме умовете и сърцата на хората, трябва да работим с тях. Разбира се масовият, статистически подход също може да бъде полезен, например при определяне на стратегия за работа. Но когато нещата опрат до конкретен човек, до въвеждането на някого в потока и изграждането му като анархист, от този подход няма много полза, а може дори да бъде в голяма вреда. Според мен единственият начин да се водят хората към революция, който е доказан исторически, е основан върху междуличностното общуване и индивидуалният подход към всеки отделен човек, а за да работим успешно така, трябва да имаме опит.

Тук сякаш стигаме до порочен кръг – за да имаме успех с хората, трябва да имаме опит, а за да натрупаме опит, трябва да работим с тях. Хубавото на такива проблеми обаче е, че човек няма какво да му мисли много, а трябва да започне да работи. Резултатите неизбежно ще дойдат. С работата ще дойде опитът, с опитът – хората, а с хората – нова работа.

Освен това, не започваме от нищото. Макар и не системни, имаме някакви наблюдения за себе си и хората, които са близки до нас. Не сме научени да работим в революционна организация, но не бих обвинил някого, че му липсва желание за това. Не сме виждали истински свободно общество и на повечето някак не ни се вярва, че може да съществува наистина. Собствените ни личности са формирани от едно потисническо общество, което максимално ни е избило от главите всяка мечта за свобода. С участието в една свободна организация обаче свободата става все по-близка до хората. Сигурно на всеки биха натежали отговорностите към организацията, както тежат и на нас. Но отговорностите растат с човека, човекът расте с работата, а работата – с времето. Както ние получаваме удовлетворение от работата си, така би получавал и всеки друг, който знае защо я върши.

Не само, че единственият път пред нас е да започнем да работим, доколкото и както можем, с хората, които са извън организацията, с цел да ги вкараме в нея, но той съвсем не е толкова безнадежден, колкото понякога ни се струва.

Малко по малко ФАБ поема по този път. Два въпроса застанаха пред нас още в началото му: как можем да правим анархистки акции, когато хората, с които работим, не споделят анархизма така, както ние го разбираме? И как да се работи с хора, които не са ангажирани в организация?

От една страна се опитваме да създаваме условия на хората да развиват такива лични качества, които да помагат на работата им в революционната организация, а от друга страна – да изграждаме собствените си личности така, че да можем да поддържаме организацията добре функционираща. Личните качества могат да се развиват единствено чрез доброволно и активно участие в работни групи. Правим опити за създаване на такива групи, обособяването и задвижването им са сред най-близките цели на нашата работа.

Работните групи към една анархистка организация не могат да бъдат създавани „централно“ или „отгоре“. Те ще съществуват и ще работят в зависимост от желанието и възможностите на хората да се ангажират с организацията. Към момента работим по обособяването на работна група за създаване на графични материали, работна група по преводни материали и работна група по разпространение на материали. Тези групи са практически нови структури във ФАБ, като се надяваме в дългосрочен план заедно с други като тях да създадат един по-продуктивен скелет на мрежова организация от съществуващия в момента.

Чрез дейността на групите се опитваме да създадем възможност на различни хора да се включват в работа. Стартирахме кампания за изработване на лепенки или брошури, каквито всеки би могъл да разпечата у дома си, може да им даде възможност да се чувстват съпричастни към идеите на анархизма, дори без да осъществят контакт с нас. Организирането на кампания по превеждане на подходяща литература се надяваме да ни свърже и „сработи“ с хора, които могат да поемат работа, но не са готови да се включат пълноценно в някаква организация. Издаването на вестника вече изисква ежемесечен ангажимент и квалифициран труд. Има достатъчно идеи и за други кампании, например по популяризиране на различни материали от интернет – в идеалния случай видеоклипове. Само дето хората не достигат.

Затова се обръщам към вас

Читатели, слушатели, „симпатизанти“… Знам, че може и иначе. Знам, че е по-лесно да си стоим вкъщи и да чакаме някой да ни напише или нарисува нещо, та да ни стане хубаво като го прочетем; че не знаем как наравно с други хора да проявяваме инициативност и да организираме работа, когато цял живот са ни възпитавали да даваме или изпълняваме нареждания; че е трудно, когато другите отхвърлят труда ти, да преглътнеш своята (или тяхната) грешка, вместо да си „живееш живота“. Така не се гради самочувствие. Така обаче се прави революция – с обосноваване и обяснение, с признаване на грешките, с изграждане на обща визия. Може би най-трудното е, когато прежалиш труда, времето и парите, които отделяш, да се питаш отново и отново къде си тръгнал, за какво, дали разбираш това, което правиш, и дали наистина си заслужава. Този избор трябва да го направи всеки за себе си. От мен се иска само да обясня доколкото мога как бихме могли да работим заедно.

Ако искаме да използваме силата на колектива, дейността на групите трябва да се подчинява на обща визия, одобрена от цялата организация. За сметка на това, мястото на конкретната работа е единствено в рамките на групата, освен когато тя не може да се справи с нея. Всички въпроси по реализирането на избраната работа се обсъждат вътрешно в групата. Насоката на работата ѝ обаче, идейната подплата, би трябвало да бъдат в синхрон с останалите групи или иначе казано – с работата на цялата организация. Не е много ясно технически как ще правим това, засега групите не са достатъчно големи, за да се изправяме пред сериозни организационни проблеми. Важното е да бъде ясно, че хората, които се считат част от ФАБ, носят отговорност да подпомагат идейно и материално работата на работните групи, включително и чрез мнението си за нея. От друга страна от хората, които участват в работните групи, се очаква да вършат работата си според решенията на цялата организация.

За мен и за моите другари това е начинът да функционира анархистка организация в днешния ден, с поглед към утрешния. Нека да проверим заедно дали е така! Винаги можем да научим нещо един от друг, дори чрез грешките си.

 

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *