Науката и анархизмът

печат
нужна е такава глобална дестабилизация (в световен мащаб), че обществото да не може да се върне в първоначалното си състояние, но не и толкова силна, че то изобщо да прекрати своето съществуване

Често ни се налага да слушаме от някои критици обвинения срещу анархистите в идеализъм и множество други грехове: „Анархизмът е идеалистическо дребнобуржоазно учение, откъснато от реалния живот, опиращо се не върху обективни научни истини, а върху абстрактно идеалистически представи“ и т. н., и т. н.

Нека се опитаме да разберем доколко тези обвинения са справедливи и може ли анархизмът да претендира за статут на научна теория.

При повърхностно запознаване с анархизма може да ни се стори, че критиците са прави. Наистина, в анархистическите теории засега има още много бели петна. Много негови твърдения могат да се сторят някому наивни и утопични. Ако погледнем внимателно обаче ще стане ясно, че всички „бели петна“ свидетелстват само за това, че анархизмът все още се намира състояние на формиране. На него му предстои да се превърне в завършена научна теория. Нещо повече, от позициите на съвременната наука става ясно, че много идеи на Бакунин, Прудон и Кропоткин са били гениални прозрения, изпреварили с век-век и половина своето време.

Веднага трябва да направя уговорката, че абсолютно истинни теории не съществуват. Науката не е религия. В нея всяка истина трябва да се подхвърля на съмнение и да се проверява. Нещо повече, трябва да се разбира, че всяка теория описва реалността адекватно само в определени граници. Зад техните предели всичко може да изглежда по съвършено различен начин.

Във времето, в което анархизмът се е оформял като революционно течение, все още не е съществувала адекватна концепция, способна да го превърне в последователна научна теория. Осмелявам се да кажа, че такава концепция е създадена в края на двадесетия век. Това е интердисциплинарният подход, известен като синергетика. С нея анархизмът придобива нов живот и е възможно да стане най-последователният и своевременен проект за преобразуване на обществото в третото хилядолетие.

Какво обаче представлява синергетиката? В течение на много векове за учените са оставали загадка ред твърде важни проблеми: какво представлява животът? Как е възникнал? Как работи човешкият мозък? Какво представлява феноменът разум? – и множество други. Тези проблеми са все още далече от своето окончателно решение, но е набелязан подход, който позволява да се направи значителна крачка напред. Този подход е синергетиката – интердисциплинарно направление в науката, чиято задача е познаването на принципите на самоорганизация на различните системи. Общите тенденции в процесите на самоорганизация на сложни системи са открити и се е оказва, че има нещо много общо в такива различни явления като формирането на перестите облаци, на лазерното излъчване, образуването на галактиките, функционирането на живата клетка, работата на мозъка или развитието на обществото.

Ще опишем накратко основните положения на синергетиката. В сложната нелинейна система съществуват обикновено редица параметри, които определят поведението на отделните части на системата. Това са параметрите на подреждане. При това, в определени рамки, частите могат да се отклонят от определяното от параметрите направление. И най-важното е, че самите части, с поведението си, могат да променят стойностите на параметрите. По такъв начин възниква кръгова причинност: частите влияят на цялото, а цялото на свой ред – на всички части. В такива системи често възниква нестабилност и се появяват няколко варианта на по-нататъшното развитие на системата, от които се реализира само един (т. нар. бифуркация). Върху избора на вариант може да повлияе всяко, дори най-незначителното въздействие. Самият момент на избор се нарича точка на бифуркация.

Именно с такъв механизъм се описва самоорганизацията на сложните системи. За развитието на системата е необходимо тя да се намира в нестабилно състояние. Ако нестабилността е недостатъчна – самоорганизирането затихва, ако тя е силна, развитието става съвършено непредсказуемо и системата изгубва своята подреденост. В известен интервал на отклонението от равновесието се извършва процес на самоусложняване и саморазвитие на системата. Няма да бъде преувеличение, ако кажем, че всички процеси на развитие и усложняване във вселената представляват самоорганизация на хаоса – спомнете си древните философски идеи за раждането на космоса от хаоса. Така думите на Прудон „Анархията е майка на реда“ придобиват по-широк смисъл и с известно приближение се превръщат в един от основните закони на мирозданието.

Централизираното управление е най-разпространеният начин на организация на обществото. Паралелно с него, обаче, в обществото действат процеси на самоорганизиране. Между другото, ако разгледаме съществуващите в природата системи, които са устроени много по-сложно, отколкото е структурата на обществото, ще забележим, че те са построени върху децентрализираната самоорганизация. В обществото управлението/властта често се превръща в препятствие за самоорганизацията. Това е основната причина за провала на държавния капитализъм в псевдосоциалистическите страни. Доктрината на централизирано управление, дошла от 19-ти век, е доказала своята неефективност. От друга страна, пазарният капитализъм, предоставящ по-голям простор за процеса на самоорганизация, се оказва несъстоятелен, вследствие противоречията в самия начин на организация на производството и на трудовите отношения. Затова съвременният капитализъм преминава към смесени модели, търсейки златната среда между съхранението на властта на капитала и необходимостта от развитие на обществото. Това засилва забележимо самоорганизацията в сравнение с по-ранните му стадии, но все по-голямата роля на едрия бизнес и транснационалните корпорации, с техните огромни пирамиди на мениджърско управление, фактически възпроизвеждат същите механизми на организация, каквито притежава държавата. В това отношение, принципна разлика между „съветския“ псевдосоциализъм и съвременния капитализъм не съществува.

Нека разгледаме сега нашата цел – самоорганизиращото се анархистическо общество. В него се предполага съществуването на множество различни обединения и асоциации, които координират действията на своите участници. Тези организации ще играят ролята на параметри на подреждането. Контролът отдолу и императивният мандат са едновременно условие за нестабилност и начин, с помощта на който частта може да влияе на цялото и да променя стойностите на параметрите (на подреждането). По такъв начин построенията на класиците на анархизма удивително съответстват на естествения път на самоорганизиране на материята, а и самите класици са заимствали своите построения не от облаците, а изучавайки историческия опит. Самоорганизацията на масите по време на разните въстания и революции е създавала удивително сходни структури. За съжаление досега все още не се е извършвало достатъчно мощно въстание, което да отклони системата от равновесието ѝ в достатъчна степен, за да изведе човечеството на орбитата на самоорганизацията. Неговата подготовка е нашата стратегическа цел.

Тоест, нужна е такава глобална дестабилизация (в световен мащаб), че обществото да не може да се върне в първоначалното си състояние, но не и толкова силна, че то изобщо да прекрати своето съществуване. Нужно е да се премине между Сцила на реставрацията и Харибда на пълното разрушение. За това е важно да се определи силата на удара и да не се реагира твърде силно с унищожението. От особено значение тук са общочовешките ценности и постиженията на световната култура. Необходими са също достатъчно мощни параметри на подреждането, за да сдържат обществото от разрушение, но при това да съхранят своята синергетична природа и кръгова причинност. Те трябва да бъдат създадени преди решаващия бой. Една от разновидностите на тези параметри са революционните организации. Те трябва да се строят върху принципите на пряката демокрация или анархията, която позволява постоянно да се променя стойността на даден параметър. Революционерите-анархисти ще покрият цялото общество с мрежова структура и ще влияят върху посоката на неговата самоорганизация, играейки ролята на революционен фермент, влияейки с пропагандата, с възпитанието и с личния си пример върху обкръжаващите ги. Участвайки активно в живота на обществото, в работата на неговите самоорганизиращи се институции, те ще осъществяват невидима координация, без да принуждават когото и да е, но ще увеличават вероятността за вземане на определени решения от обществото. Нещо подобно е предлагал още Бакунин – не ни остава друго, освен да се удивяваме на неговата прозорливост.

Революционерите не следва да се считат за някакъв елит. Просто трябва да се отчете, че в обществото първоначално ще бъдат силни предразсъдъците и привичките, завещани от капитализма, на хората ще липсва опит и ще възникнат още много други проблеми. Затова съзнателните, убедените и принципните хора ще бъдат особено нужни/търсени в този момент. Самата идея на свободното общество трябва да проникне в масите, за което са нужни нейни носители. Другата основна разновидност са низовите инициативи. Те самите ще се превърнат в най-ключов параметър на подреждането в обществото на бъдещето. Друг много важен параметър ще бъде обективната научна информация, от която ще се ръководят колективите при вземането на решения. Тя ще се създава, проверява и уточнява от независими колективи на учени. А и в духовната сфера най-важен параметър ще бъдат ценностите на взаимопомощта и солидарността, които ще развиват и възпроизвеждат цялото общество в световен мащаб.

Приведените съображения по никакъв начин не претендират за статут на теория. Това са само най-общи щрихи на възможните изследователски направления. По-нататъшната задача е последователното изучаване на социалните процеси и приложението на синергетичния подход в създаването на ясна и последователна теория, която да заложи солидната материалистическа основа под революционния проект, посредством обширен фактически материал и разработен аналитичен апарат. Такъв ще бъде научният анархизъм – революционната теория на ХХI век. •

Антон Петров

 

Остави коментар

  • Светослав

    Много интересна статия, благодаря. Аз също съм се опитвал да разсъждавам за възможни връзки между анархизма и определени научни теории (макар и от доста различни позиции). Като цяло, обаче винаги съм стигал до извода, че анархизмът е по-скоро ценностна ориентация, отколкото научна теория. Научните теории обясняват (и предсказват) феномени от наблюдаемата вселена и от тях е трудно (някои биха казали дори логически несъстоятелно) да се извеждат морални принципи. По думите на Хюм: „You can’t get an ought from an is“. А анархизмът винаги ми се е струвал повече морална позиция, отколкото формално описание на обективната действителност…

    Както и да е – няколко неща, които ми направиха впечатление от конкретния текст:

    Не ми хареса много определението на термина „бифуркация“. Макар да съм се занимавал с теория на хаоса отдавна (при нас се наричаше „теория на нелинейните динамични системи“), ми се струва, че бифуркация беше моментът, при който системата удвоява броят на атракторните си точки. Най-простият пример е логистичната карта. Т.е. не става дума толкова за избор сред различни опции, а по-скоро за ново (и по-динамично) състояние. С увеличаването на определен параметър (продължавам с примера за логистичните карти, за да не усложнявам нещата) се увеличава и броят на бифуркациите, докато в един момент поведението на системата става напълно хаотично (ако изключим определени изолирани „островчета“ на стабилно поведение, които възникват спорадично и непредсказуемо дори и при екстремни стойности на параметрите).

    Друго, което ми липсва в изложението е една от основните характеристики на повечето нелинейни динамични системи – тяхната свръхчувствителност към началните условия. В този смисъл две системи управлявани от едни и същи параметри (и уравнения) спокойно с течение на времето стигат до коренно различни състояния ако една от променливите на дадена система има неизмеримо малко различие в изходното си състояние спрямо изоморфна променлива от другата система. По такъв начин ако приемем синергетиката за отправна точка към научния анархизъм спокойно бихме могли да стигнем до положение, при което да установим, че конкретно предсказание за даден социален сегмент/инициатива/организация е невъзможно в дългосрочен план. Не че това е нещо лошо естествено (или че и в момента нещата не седят до голяма степен по подобен начин).

    Парадоксално, но теория на хаоса, синергетика, теория на нелинейните динамични системи и теория на игрите са любимите научни теории на редица капиталисти (особено от т.нар. неолиберален спектър) и техните клакьорки в научните среди (вж. напр. „The Blank Slate: The Modern Denial of Human Nature“ от Stephen Pinker, 2002). Интересно е, че те използват много сходни аргументи с тези на автора на статията – твърдят, че централизираните властови структури пречат на процесите на самоорганизация на обществото и пазара, като по този начин възпират прогреса и водят до стагнация и рецесии. За разлика от автора, обаче те смятат корпорациите и техните йерархични мениджърски структури за естествено формирали се атрактори в рамките на процесите на самоорганизация типични за нелинейните динамични системи. В този смисъл корпорациите (и особено финансовите къщи) се разглеждат като позитивно явление неоснователно възпирано в стремежа си към динамично развитие от една лишена от формално основание за съществуване политическа олигархия. Същите „анализатори“, разбира се удобно пропускат факта, че т.нар. от тях политическа върхушка не е нищо повече от слуга на същите корпоративни интереси, който осигурява монопола на същите, води политическа борба с профсъюзите и умножава корпоративните печалби налагайки империалистическа политика. Всъщност един внимателен анализ ще покаже, че има огромно текучество на кадри, в Англия и САЩ например, между правителствени служители и съветници и висши корпоративни мениджъри. Текучеството е постоянно и се осъществява и в двете посоки. Спомням си например в един научно популярен филм как се разказваше за настоящия прецедател на комисията по контрол на храните и лекарствата в САЩ, който три или четири пъти беше сменял правителствена позиция с високоплатена съветническа длъжност в Монсанто… Накратко, смятам, че аргументите на капиталистите в посока утвърждаване на класовото общество посредствум аналогии със синергетиката трябва да бъдат внимателно анализирани и (когато е уместно) отхвърлени преди да се поеме в посока на същите аргументи и аналогии, но този път от гледна точка на каузата на социалната революция. Доказали ли сме, че мултинационалните корпорации не са естествен продукт на динамични процеси на самоорганизация? Смятаме ли, че плановото стопанство (ако и да е реализирано в рамките на локални федерирани общности, които си взаимодействат (как?) помежду си) е достатъчно динамична алтернатива, която предполага възникване на самоорганизиращи процеси? И т.н…

    Последно: Не мисля, че мозъкът (и респективно човешкото поведение) са адекватно описани (или че са направени интересни и проверими предикции по отношение на тяхната дейност) от синергетичния подход. Честно казано за мозъка и поведението се знае твърде малко, за да твърдим, че която и да е научна теория предлага адекватно описание или дори смислена парадигма за започване изследвания. Точно тук обаче, мозъкът и поведението, според мен е мястото, където анархистите изоставят напълно научният подход към проблемите на обществото и стават жертви на опасни идеогеми. Повечето анархисти се чувстват длъжни да защитават тезата, че поведението, характерът, личността, нагласите, способностите, талантите и т.н. на отделните индивиди са изцяло социално детерминирани. Това е плитка и опасна заблуда, която, между другото, е абсолютно неконсистентна с който и да било трезв материалистически подход към света и научното познание. Фактите подкрепени от буквално хиляди експерименти в областта на поведенческата генетика (вж. напр. „Nature And Nurture: An Introduction To Human Behavioral Genetics“ от Robert Plomin, 2002, там има достатъчно референции, за да се направи сериозно проучване на литературата) включващи моно и ди зиготни близнаци (отгледани заедно или поотделно, в една социална класа или в различни, в една култура или в различни), сиблинги и осиновени в едно също семейство деца недвусмислено показват, че човешките мозъчни структури и респективно поведенчески модели са силно и необратимо повлияни от генетични фактори, които са до голяма степен извън всякакъв социален (в смисъл на възпитание, образование, социална среда и т.н.) контрол. В споровете си с приятели (споделящи между другото моите анархистки убеждения) съм установил, че по някаква странна причина тези изследвания и резултатите от тях се възприемат като притеснителни, защото напомнят на разни нацистки теории за расово превъзходство (макар между различни „раси“ (каквото и да означава тази дума) да са установявани известни различия в определени психологически характеристики, никой никога не е показал убедително, че тези различия имат генетичен фундамент!!!). Това разбира се не е така, но опасенията са донякъде разбираеми. Въпреки всичко, обаче едно от много малкото неща, които убедително знаем за човешката природа е, че хората са вродено, дълбоко и неизличимо различни един от друг по отношение на важни личностови характеристики и когнитивни особености, които имат отношение към множество аспекти от техния живот. Вместо трезва научна позиция, която признава материалния фундамент на човешкото съществуване обаче, тук не малко анархисти затъват в разни „постмодернистки“ глупости от типа „реалността е социално конструирана“, „западната наука екстраполира класовото си самосъзнание върху вселената“ и т.н. абсурдизми. С предразсъдъци и селективно подбиране само на научните данни, които ни „изнасят“, обаче опитът за изграждане на обоснована научно-анархистка революционна теория няма да стигне далеч. Лично на мен текстът на статията ми хареса особено много, защото се дискутират ползите от едно динамично (само)организирано общество, в рамките на което различни хора с различни характери, потребности и способности биха могли свободно да търсят място за себе си, място където в най-голяма степен да се чувстват полезни на себе си и на обществото и на което в най-голяма степен да усещат, че разгръщат наличния си творчески потенциал. Или както много сполучливо авторът обяснява, хората биха имали възможността дори динамично да влияят върху реорганизирацията на определени социални структури, така че същите да станат по-подходящи за хора с определени потребности, способности и нагласи без същевременно да губят привлекателността си за различните от тях.

    Честно казано не знам дали път между анархистичната идеология и научното познание е възможен (и дори дали е необходим), но това е дискусия, която определено си струва да се проведе.

    • най-интелигентният форум, на който съм попадал – статията и коментарът са направо дисертабилни. особено анализите в коментара! благодаря! а що се отнася до необходимостта от научно обосноваване на анархизма – не, не е необходимо, нито един обществен строй не е осъществен като инженерно планиране.

      • eй – да не се обидите – да се чете „дисертабилно“ 🙂 – просто много ми хареса.

      • Костадин

        ev says,съвсем „научен “ отговорси дал ,но това е мсе едно да казваш ,че ДНК няма заложена инжинелна мисъл.Та нали учените не биха планирали нещо без природните закони.

      • каква „инженерна мисъл“ има в ДНК?

  • Кропоткин доста успешно извежда етиката от еволюционно обусловеното поведение на стадните животни. Съвременните етолози и биолози постоянно потвърждават неговите изводи.

    математиката в статията би дошла в повече за повечето читатели, уви.
    (при все резервите ми към синергетиката, впрочем)

    че едрият капитал все повече недоволства от държавния апарат – обяснимо е. Възникна политическа класа, която се препитава от управлението, имайки предимство пред „чистия“ бизнес.
    На пълното срастване между политици, чиновници и бизнесмени пречи простото обстоятелство „таван на компетентност“ (дълга тема).
    Едрият капитал смята държавата за твърде скъпо удоволствие. Но дали е така? Държавата му осигурява защита он потиснатото мнозинство. Може би корпорациите мислят, че със собствените си частни армии ще се справят по-добре? Навярно биха могли, но от гледна точка на пиара това не е добре, по-удобно е да държат държамата като параван за обиране на недоволството, а самите да греят като „създатели на блага“ (на фона на държавата „лош разпределител на благата и лош посредник в съгласуването на интереси“, естествено с добавката „лошо, но по-добро не е измислено“).
    При все това има и доста самоуверени групировки, които биха наистина искали да сведат до минимум правомощията на държавата.
    Същински кибер-пънк се получава.
    Или реалният Сингапур, където пет мафиотско-безнесменски фамилии управляват държавния апарат, но и пряко града.

    Дали сме доказали, че мултинационалните корпорации не са естествен продукт на динамични процеси на самоорганизация?
    Не, те са естествен продукт на сегашната система, защото самоорганидацията предполага дейност на доста по-широки маси хора, не деяния на върхушките. Пък и антикорпоративна критика има достатъчно от либерални и леви автори, към констатативната част няма какво да добавим, мисля.
    Плановото стопанство (т.е. поръчки на потребителите към производителите при диалог между тях за възможностите и контрол на качество и срокове от потребителите) по дефиниция е по-динамично, но и самата среда при него не е вече толкова трескава (заради конкуренцията). Естествено, ковандно-административната система на СССР не е пример за планово стопанство. И това стопанство е следствие от самоорганизацията, как иначе?

    Социалната среда е най-мощният фактор на въздействие върху личността в смисл на развитие/потискане/изопачаване на поведението, характера, талантите и т.н. Уви, този фактор наистина внася сериозна доза детерминизъм, което никак не е добре за отделните индивиди.
    Така че не става дума за доказване на социален детерминизъм, колкото посочването му като негатив на сегашната система. Според идеята на анахризма, социалният фактор не трябва да доминира, а да освобождава заложбите (наследствени, случайни, както и появили се от характера на дадена общност, в която израства един човек). Иначе системата селективно ще потиска онова, което не й е нужно, при това сред „долните класи“ натискът ще е по-силен, чак до брутален (вземи например елементарното недояждане и липса на родителско внимание в ранна детска възраст – това ограничава ФИЗИЧЕСКИ, какво да говорим нататък?!).

    и, да, място за дискусии има.
    По рускоезичните анархофоруми има доста разисквания по въпроса. У нас т.нар. интелигенция (с редки изключения) предпочита „умерения прогрес в рамките на закона“ (и всички спорове се въртят в този коловоз, излизането от него ги обърква и дразни). За съжаление.

  • Светослав

    Ако имаш предвид „Взаимопомощта като фактор при еволюцията“ на Кропоткин съм напълно съгласен – съвременната еволюционна биология и етология потвърждават наблюденията му напълно, макар да ги обясняват от малко различна гледна точка (генно-центрична, а не еволюция на ниво група).

    За родните ни уж интелектуалци също съм съгласен – не са нищо повече от мажоретки на статуквото и това е донякъде нормално – нали именно в рамките на това статукво са заели социалните си позиции. Така че супер слабо ме интересуват техните техните разсъждения.

    За мултинационалните корпорации съм съгласен с мнението ти, но не съм съгласен, че сме го „доказали“. Както споменах капиталистите ще спорят до дупка и ще дават аргументи за тезата си. Моето мнение съвпада с твоето, но това са мнения, не доказателства. Разбира се емпирични доказателства могат да се появят само в условия на свобода, когато хората имат реалната възможност да организират социалните и икономическите си отношения по избран от тях начин. Дали при такива условия естествено ще самовъзникнат йерархични властови структури или хората ще се самоорганизират на хоризонтален принцип е нещо, което предстои да видим. Можем само да се надяваме, че хоризонтална организация ще се появи спонтанно и че тя ще е по-ефективна от досегашните модели. Има аргументи в полза на това, но докато не стане на практика и на голяма скала…

    „Социалната среда е най-мощният фактор на въздействие върху личността в смисл на развитие/потискане/изопачаване на поведението, характера, талантите и т.н.“ С това просто не съм съгласен, защото противоречи на огромното мнозинство от емпирични данни. Цитирал съм някаква литература по-горе, повече не мога да направя освен да цитирам още, а не съм сигурен, че някой наистина се интересува. Мога само да уточня, че според мен наличието на силно генетично детерминирани и случайни (това са двата основни фактора, които имат най-големи тегла в обяснението на дисперсията между индивидите) различия между хората е по-скоро аргумент в полза на анархизма, отколкото обратното и по-горе съм обяснил защо – анархисткият модел предлага ново равнище на динамика и самоорганизация, в рамките на което различни хора ще могат с по-голям успех да търсят и намират позицията си в обществото, която импонира на характерите, нагласите и способностите им в най-голяма степен. Може би си струва да кажа малко повече по въпроса… Да вземем за пример сегашната ситуация в БГ. Ако разгледаме обявите за работа във водещи сайтове и вестници ще видим, че се е оформил един стереотип на желания кандидат, който звучи горе-долу така: „Млад, амбициозен, асертивен, с умения за работа в екип, адаптивен“ и т.н. Преведено на човешки език това означава горе-долу млад пробивен селянин (в смисъл на манталитет, а не на месторождение) със силно изявени конформистки наклонности, които му помагат лесно да се поддавана социален натиск, добър изпълнител, но по възможност без склонност към задълбочени анализи. Ами огромното мнозинство от българското общество не притежава (и няма как да притежава) подобни качества. Ако оставим настрана факта, че не може всеки да е млад, съвременните научни изследвания показват, че по същия начин и не всеки може да е амбициозен, асертивен и да умее добре да рабти в екип. Има например интровертирани хора, които работят по-добре сами. И какво да направим сега, да ги застреляме ли? Не може всеки да се приспособи еднакво добре към един „идеален“ образ на добрия наемен работник, който образ сам по себе си е плод на перверзиите на съвременния капитализъм стремящ се да подчини душевния ни живот на собствените си ненормални въжделения. От години разни мърльовци говорят как образованието да се постави в услуга на „бизнеса“ и резултатите са повече от очевидни – произвеждаме хиляди психолози, но малко инженери, хиляди ХР мениджъри, маркетингови специалисти, икономисти и счетоводители, но малко физици, химици и биолози. И така докъде? Докато единствената „професия“, която ти дава и минимален шанс да не умреш от глад е да се подмазваш на шефа си крадец и да славословиш „великата система на частната инициатива“? Анархизмът според мен предлага изход – динамично общество основано на принципите на свободата, солидарността и самоорганизацията, при което всеки човек се счита за ценност и вместо да се опитваме да моделираме характера му чрез разни измислени „тийм билдинги“ и прочее средства за промиване на мозъка се стремим да подредим социалния си живот по начин, по който за всеки има място и всеки може да допринесе за обществото и себе си максимално, т.е. по такъв начин и до такава степен, в която характерът, интересите, нагласите, способностите и т.н. му позволяват.

    Що се отнася до недохранването и пренебрегването на деца, да, ясно е, че това са силно значими фактори за физическото развитие и поведението, но първо: не са единствени и второ: те имат значение само в условия, при които дисперсията в социалните условия е надминала всякакви разумни и хуманни граници. В условията на анархистко общество тези граници със сигурност няма да бъдат преминати (напротив, ще са хиляди пъти по-свити от тези в момента) и при тези условия основна детерминанта на поведението ще останат генетични и случайни фактори, както е и сега в повечето „цивилизовани“ държави. Това е логично и без да цитирам емпирични изследвания – ако всички живеят в приблизително сходни социални условия, то е очевидно, че различията в поведението им се дължат на нещо друго, не на социалните условия. Въпросът е дали в такава ситуация хората ще се унифицират или не. И отговорът доколкото можем да преценим от изследванията правени до момента е категорично не. Това носи и негативи (напр. все ще се намери някой психопат, чието основно удоволствие в живота е да гледа страданието на другите и такива хора ще се появяват, може би по-рядко, но със сигурност ще ги има и в най-съвършения социален строй), но и възможността да използваме различията си по нови и творчески начини недостъпни за съвременното ориентирано изключително към трупане на материални ценностти и съответно дълбоко бездуховно общество.

  • това по-добре във форума да го продължим. Имам с какво да се съглася, имам на какво да възразя, но в коментарен формат тук никак не е удобно.
    Просто копирай казаното и стартирай тема.
    Надявам се, че ще стигнем до някои що-годе полезни изводи.

  • Светослав

    ОК, съжалявам ако съм попрекалил с писането – просто темата ми е интересна отдавна 🙂

  • не си прекалил, просто тук не е добре приспособено място за подробна дискусия.
    ще се радвам да продължим на http://www.anarchy.bg/forum/

    • Светослав

      ОК, и аз ще се радвам да я продължим дискусията, само малко време да остане, че експлоататорите ме емнаха яко нещо тия дни.. 😉

  • Айде вземете я развийте, наистина, във форума, че тук нещо и аз не мога да чета подробно.

    Аз също имам някои резерви към статията, но нямах време да ги развия. А темата, безспорно, е интересна. Не виждам лошо да пуснем нова статия в идните броеве, стига да има кой да я напише.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *