Не бързайте да приветствате

печат

„Окупация“ на една от десетките, ако не и стотици аудитории, придружена от елитарни искания – за по-добре осигурена школовка и дресура за бъдещите чиновници и слуги на властта и капитала – и в акомпанимент – свирки и тъпани за поредното „изпускане“ на парата и разпиляване на енергията.

В уводната статия по темата на броя се казва: „…дотук поведението на т. нар. „ранобудни“ с минимални уговорки може да се смята за революционно. С други думи, ФАБ приветства тактиката на окупационните студентски стачки, макар да храни надежда, че те ще се развиват в по-радикална посока…“ Научаваме още, че… „подобен протест“ бил „…почти революционен по форма, но реакционен по съдържание“.

Bulgaria-protests-375x188

Другари,

Не бързайте да приветствате, не се „мъчете да поддържате традициите на Федерацията на анархистите“ и избягвайте да употребявате големите думи за една втръснала до баналност пиеска от поредния сезон на нашето селско театро, чиито „герои“, ако не са кретени, са шмекери, които търсят местенце на българската политическа софра.

Стратегията и тактиката са военни термини. Те са в неразривно единство, защото с първата се определя целта на войната, а втората планира отделните сражения, с чиято помощ трябва да се реализира стратегическата цел.

В случая с поредните университетски „протести“ няма и помисъл за война и още по-малко за революция. Тяхната „стратегия“ е да искат оставката на двадесетото пазарно-демократично правителство и незабавни избори, за да дойде следващото… двадесет и първо и всичко да започне отначало, както това става вече от четвърт век насам! „Тактиката“ на студентите и „подкрепящите“ ги преподаватели е „окупация“ на една от десетките, ако не и стотици аудитории, придружена от елитарни искания – за по-добре осигурена школовка и дресура за бъдещите чиновници и слуги на властта и капитала или за по-успешни гастарбайтери в Европата – и в акомпанимент – свирки и тъпани за поредното „изпускане“ на парата и разпиляване на енергията, което и в двата случая – и на „победа“, и на поражение – обслужва каузата на системата, като я консолидира и ѝ удължава живота.

Всичко това ми напомня приказката за наетия като пазвантин от чорбаджията с кемерите жълтици Али-баба при прехода им през гората, където ги очаквали четиридесетте разбойници. С тази разлика, че онзи от фолклора се разбунтувал след 39-тото му „озлочестяване“, докато в нашия случай, университетският Али-баба ще бъде оноден за 21-ви път, оставайки в наведена поза и в очакване на следващия разбойник, който си е разкопчал цепката за поредното действие от безкрайната българска политическа трагикомедия… •

6 ноември 2013 г.

С поздрав, бай ви Георги

Остави коментар

  • Максим Чернополски

    Повечето от протестиращите са против и следващото правителство. То е ясно, че при проведени нови избори пак ще се кльофнат старите курви на властта- ГЕРБ, БСП, ДПС и облечената в нови дрехи стара брантия РБ. Но окупаторите, а и много покрай тях възнамеряват да се отнесат със следващото правителство така, както със сегашното. И ще е така докато колелото не се счупи, мутренско-олигархичната машина не спре и не настъпи промяна.

  • в гаража на властта има доста видове машини, пак мутренско-олигархични, но не всички толкова явни.
    За да настъпи промяна, е нужно да се действа в конструктивна насока, т.е. да се извършва тази промяна отдолу.
    Иначе, става както е ставало досега – чупим, счупеното създава неудобства, пристига му замяната. Времето лети, едни им изнася „новата машина“, други остаряват, заминават – все в кръг, макар и в галоп.

    промяна има само отдолу: както в Руската революция, която от улични протести в Петроград, ако и да гътна трона, си тури на шията Временното правителство и Държавната дума, което се оказа задънена улица, но в провинцията нещата продължиха – съвети на работници, селски задруги, подялба на земята, коопериране, завземане на предприятията. Историците го пишат „двувластие“, но реално е било: правителство в столицата и анархична самоорганизация по места.
    Това е начинът.

    (между другото, защо все „промяна“ та „промяна“? Страх ни е от думата „революция“ що ли?)

  • бай Георги,
    големите думи имаха предназначението да събудят и малко по-големи от сегашните мисли… но комай главите се оказаха твърде плитки за големи мисли.
    Уводната статия не се получи аналитична, а пожелателна. Да не им се караме, а да ги окуражим да направят нещо ИСТИНСКО.
    Ама не не се получи, статията не трогна „на младите сърцата“, пък и като дойдат такива по гората, много боклук след себе си оставят, ох…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *