Не връщайте „очите на дявола“

Напоследък започнах да се заблуждавам, че възраждането на национализма и шовинизма е съвременно явление, едва ли не търсех предпоставките в развитието на България като млада държава. Мацутани Миоко, японка, пишеща социални повести за деца, ми припомни, че нетолерантността и властолюбието са вирус, който периодично се активизира и постоянно има нужда от имунизации. Книгата „Моята Ане Франк“ е писана през 1978 г. в Осака като отговор на прокрадващия се повсеместно по онова време в Страната на изгряващото слънце неонацизъм и милитаризъм. Ситуацията в романа ми напомни нашата съвременност. Иска ми се и в България сега да има толкова будни хора, които да виждат опасната манипулация и да се противопоставят, подобно на Миоко и на нейните герои. Книгата, макар детско-юношеска, е сериозно обръщение и предупреждение към родителите. Към съвременниците на Миоко, но и към вас, съвременници. Темата е твърде актуална, прочетете „Моята Ане Франк“.
В повестта авторката изгражда метафора на национализма чрез стара японска приказка от северна Япония: „Очите на дявола“. Някаква девойка се изгубила планината, където срещнала момък и заживяла с него в огромен палат вдън горите. Веднъж девойката видяла как сляп дявол жестоко измъчва момъка. Някога баща му отнел очите на дявола, за да не върши повече злини по света. Сега дяволът искал да накара младежа да му върне очите, които му дават сила. Всяка нощ, въпреки мъченията той отричал, че знае къде са, но девойката ги намерила. Не издържала да гледа как изтезават любимия ѝ, взела ги и ги дала на дявола. В замяна той ги оставил на мира, дори ги възнаградил с богатства и те заживели щастливо.
Усещате ли нещо смущаващо в приказката? Могат ли двамата да бъдат щастливи, ако върнат очите на дявола? Героинята на книгата си задава същия въпрос и си казва, че краят трябва да е друг. „Когато върнали очите, наоколо притъмняло, всичко изчезнало, а девойката останала сама, заобиколена от безброй черепи“. Следва сравнение с Аушвиц. През 1970-те хората в Япония са били много по-близо от нас до ужасите от Втората световна война, включително Мацутани, но това и тогава не е пречело на неонацизма да пуска своите отровни пипала. На няколко пъти в книгата четем в потока на мисълта на героинята „японците забравят лесно“. Във фабулата се преплитат животът на едно хлапе и политическата ситуация по това време, японски певци, използващи нацистка символика, зачестилите преследвания срещу корейците в страната, бедността и притесненията на едно обикновено японско семейство. Сюжетът е изграден около сравнението на корейците с евреите, атмосферата от дневника на Ане Франк, спомените на възрастните. Защо Ане Франк? Защото Мацутани Миоко установява, че са родени в една и съща година. Ако не е загинала Ане, която също е имала писателски талант, е щяла да бъде на нейната възраст и може би дори да има дъщеря като нейната. Тринадесетгодишна – възрастта на която завинаги е останало убитото от нацистите дете. Цялата книга е под формата на дневник, който японското момиченце Юко пише до Ане, без да знае коя е тя. Просто ѝ допада идеята да пише подобно на нея дневник, адресиран до въображаема приятелка. Юко малко по малко разбира коя е била Ане, сприятелява се с кореец, научава какво е „безпричинна омраза“ и започва да расте. Паралелно с нейният дневник, майка ѝ, самата Миоко, от свое име води бележки, адресирани до Ане. Приказката за дявола не дава мира на цялото семейство – японското момиченце има и брат. Опитват се да измислят друг край. Майката решава да „разплете загадката“. Тръгва на пътешествие из Европа, отива до Аушвиц, после до Берлинската стена, за която си мисли, че може би е веригата, връзваща дявола. Установява обратното. Буди се в кошмари, ужасена от разделението и страданието на германците. Много срещи, случки и разсъждения я довеждат до отговора: „очите на дявола“ са изборната бюлетина. Те не бива да му бъдат връщани! Колкото и да е трудно, колкото и да измъчва „дяволът“ на неонацизма хората, които му се противопоставят, не бива да му връщаме очите по никакъв начин. Защото иначе ще бъдем като онези продажници, които въпреки своята привидна „сигурност“, въпреки богатствата, с които „дяволът“ ги обсипва, веднъж върнали му очите, никога не могат да бъдат щастливи.
Тази чудесна книга се намира на българския антикварен пазар, включително он лайн – от 2 до 8 лева. Освен антикварните книжарници, има и библиотеки, които сме позабравили. И на двете места може да открием тази и други ценни книги. Например, не по-малко интригуваща повест на Мацутани Миоко – “Историята на говорещото столче“. Тя е посветена на атомната бомба, а “Жезълът от страната на смъртта“ – на екологията.
Миамото Мусаши

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *