Ненасилие срещу насилието?

печат
Вечерта на 6 юни в Скопие има празник. Управляващата партия празнува победата си в парламентарните избори. Поддръжниците на партията са на митинг-концерт, един от тях е 22-годишният Мартин Нешковски. Без да има такива амбиции, той след няколко дни ще се превърне в символ на борбата срещу полицейското насилие.
Докато баш босът говори на трибуната, цивилен полицай от спецотряда „Тигър“ (там имат още два вида „спецове“ – „за борба с уличната престъпност“ и „за бързо разполагане“) с два удара убива Мартин на място. Свидетелите на убийството за заплашени, че ще пострадат, ако разпространят информация, трупът на Мартин е завит с найлонов плик за боклук и е изоставен в центъра на града.
Убийство нямало. Нямало и инциденти. Поне в първия ден след Победата. Поне ако се вярва на министърката на вътрешните работи Гордана Янкуловска. На втория ден Гордана вече призна, че има починало момче, станало му нещо лошо на площада, нямало белези от насилие по него. Едва когато „тигърът“ сам се предава в полицията (нищо чудно да е бил изненадан от постиженията на собствения си бабаитизъм), когато хората излизат на улицата в търсене на истината, Гордана официално признава, че момчето е убито от полицай.
Когато името на момчето се оповестява, майка му заявява по телевизията „Държавата уби детето ми“. После разказва, че представители на собствената им (управляващата) партия са искали от съпруга ? да премълчи за смъртта на детето си.
В това време вече няколко хиляди души се събират в Скопие, като един от първите лозунги, скандирани на площада, е „Ние не бием“ като отпор на насилието от страна на полицаите. Блокират се улици, кръстовища (в това отношение законите в Македония са по-свободни от българските), протестира се и в други градове, навсякъде, освен до самите министерства, които са добре пазени от биячите. Няма никакви опити за насилие от страна на протестиращите, макар че от страна на полицаите се наблюдават провокации. Исканията са:

  • Да се зачитат човешките права от страна на институциите
  • Да се разследва подробно убийството на Мартин
  • Да потърси съдебна отговорност от убиеца, съучастниците и прикриващите престъплението отговорни лица
  • Да се постави работата на МВР под граждански контрол
  • Да се сложат критерии при избор на спецполицаите
  • Да се забрани на хора с криминално досие да работят в МВР
  • Да се предвидят по-строги наказания за престъпленията, извършени от служители на МВР
  • Оставка на всичките отговорни лица за убийството.

Исканията са обсъдени и приети на публични събрания на площадите. Формално движението няма лидери, йерархия или нещо, което да напомня на тях. Всеки въпрос по отношение на организацията на протестите се обсъжда там, публично, без да се наложи по-сериозна организация – всеки може да даде предложение и да изрази отношение към него. Решението да не се провокира насилие се подлага редовно на дискусия и… всеки път се решава, че не е дошло времето.
Като че ли тази тактика засега е успешна, поне доколкото протестите продължават. През лятото протестите позаглъхнаха. На рождения ден на Мартин обаче отново се събраха няколкостотин души, „отпразнуваха“ с торта във формата на човек с плик за боклук на главата и обещаха да подновят демонстрациите през септември.
На въпроса „Докога“ протестиращите отговарят „До оставки“. По всичко изглежда обаче, че скоро оставки няма да има, нито едно от 10-те искания не е взето под внимание. Най-голямата подигравка с хората е, че министърката, която неколкократно лъже по телевизията, вместо да подаде оставката си, отново е назначена в новото правителство. С горчивина протестиращите признават, че досега не са постигнали практически никакъв ефект върху институциите.
Налагат се паралелите с бунтовете във Франция, Гърция, Англия, а наскоро и в Чили. Там убийството на младежи от полицията разпали пожари по улиците. Ефектът върху институциите обаче не беше търсеният. Затова, попитани дали има вероятност протестиращите да преминат към агресивни действия, македонците отговарят, че въпросът винаги е на дневен ред. Дали това ще бъде стъпка в правилната посока, бъдещето ще покаже. •
Повече по темата можете да чуете в записа на извънредното предаване по радио ЕРА от 13 август.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *