Непосилната лекота на конформизма

печат
Малко е потискащо, че на „бележитата дата девети септември“ година след година гледаме идентични сценки и просто няма нищо ново за казване. В общи линии у нас политически чувствителните дати се отбелязват по същия начин, по който и религиозните празници – с машинално изпълнение на отегчителни ритуали. Само дето вместо хора и ядене на баница, има лицемерно празнословие по медии, блогове и фейсбуци.

Всяка поредна година „празникът“ се отчита все по-вяло и формално от хората и организациите, паразитиращи върху носталгията по предишната система. Вероятно заради естественото свиване на целевата група.

За сметка на това поддържането на вълнението около тази дата се е превърнало в първостепенна задача за другите хора и организации – паразитиращи върху митологията на процъфтяващия постфактум антикомунизъм. На този ден традиционно се бълват патетични статуси, назидателни есета и псевдодокументални статийки, организират се пърформънси, акцийки и демонстрацийки. Днешният антикомунист посреща 9 септември с дългата и внимателна подготовка на най-амбициозния комсомолец преди ‚89-та.

Ваденето на нож срещу умряло преди близо три десетилетия куче за някои се е превърнало в професия, кампанийният шум около идеологизирани дати е станал ключов за поддържането на илюзията за собствената значимост и адекватност. Догмата на комично закъснелия антикомунизъм задължително върви с инфантилни фобии и филии, които очертават изключително опростенческо, черно-бяло разбиране за света – функционален наследник на историческия диалектизъм. Това се превръща и в спойка между някои форми на шовинизма с фашизиран уклон и повечето прояви на модно десничарство – през бойковизма до снобския либерализъм. За справка – съставът на управляващото мнозинство в парламента. Антикомунизмът служи за оправдание на исторически ревизионизъм и индулгенция за политическа неадекватност и управленско бездарие.

„Призракът на комунизма“ пък се нареди сред универсалните виновници наред с „турското робство“ и илюминатите. Миналата година някакви фейсбук стахановци жалиха за изтребената свръх раса на градските предприемчиви хора, което било обяснение за простотията, доминираща и днес в политическия и обществен живот. Чудно тогава защо същата простотия я има описана например в „Бай Ганьо прави избори“. Сигурно подлият комунизъм действа ретроактивно. По-миналата година пък някакви клоуни мятаха домати пред парламента – голямо геройство!

Сценката ме подсети за една книга с доклади на британски дипломати в София от 50-те и 60-те. Те описват подобни „изблици на гражданско недоволство“ с домати, яйца и т. н. срещу западни посолства при външнополитически кризи или църкви по време на празници. Конформистко хулиганство, един вид. Или може би мейнстрийм лумпенизъм. Така че това си е по-скоро демонстрация на приемственост с предишното статукво, отколкото на отричане. Очакваме следващата серия на „Дързост и красота“ на 10 ноември.

Целият този политически цирк удобно прикрива реалния исторически ефект от деветосептемврийските събития и тям подобните активни мероприятия в създаващия се по това време „социалистически“ блок. Светът е поделен между военните машини, излезли победители от поредната Световна война. През следващите десетилетия, та до днес, те ще доминират съдбата на човечеството и ще сеят разруха и смърт, където намерят за добре. Властта на държавата върху отделната личност ще се разраства все повече – в „свободния свят“ ще бъде оправдавана чрез защита на частната собственост, а в „социалистическия лагер“ – чрез защита на „най-прогресивния строй“. Единственото движение, което се противопоставя на всеки вид експлоатация, анархизмът, „на Запад“ ще бъде скопен до словоблудство и благотворителност, а „на Изток“ – почти унищожен физически. „У нас и по всички земни кълбета“ (както се изразява известният касапин от Белене П. Гогов) с кръв е наложено убеждението, че няма алтернатива, че човечеството не е способно на нищо по-добро от потисничество и паразитизъм на едно малцинство върху мнозинството.

Девети септември е преди всичко триумф на следвоенното статукво, продължаващ и до днес. Тази истина обаче е неудобна както за властниците, така и за кандидатите да ги заменят. Затова сериалът ще продължава,… докато някоя нова Световна буря не замете продуцента и режисьорите зад борда на историята.

Филип и Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *