Неравенството и неизбежният крах

печат

Безспорен факт е, че сянката на крайната нищета е паднала върху милиарди хора и че богаташите продължават да стават все по-богати. От 7,2-милиардното население на земята, повече от половината живеят под официалната граница на мизерията от 2 долара на ден, установена от Световната банка. По-голямата част от тях населяват бидонвилите, гетата или селата на Индия, Китай и страните от Черна Африка, чието население живее с по-малко от 1,25 долара дневно.
Чомски казва, че неравенството е достигнало историческия си максимум. Според зашеметяващите данни от доклад на швейцарската банка Credit Suisse за 2013 г., почти половината от световното богатство, на стойност 110 трилиона долара, принадлежи на 1% от земното население. Това е 65 пъти повече от цялото богатство на „нисшите“ 3,6 милиарда души, които от своя страна притежават вкупом по-малко от имането на първите 85 свръхбогаташи в класацията на мултимилиардерите. Пак от същия доклад се вижда, че „долната половина от човечеството притежава само 1% от световното богатство, а най-богатите 10% владеят 85% от него, при което „най-висшият“ 1% от пълнолетното население държи 46% от това богатство.
В „Новия свят“, където – според митологията – всеки има възможност да стане мултимилионер, неравенството на богатствата и доходите е сред най-остро изразените в света и е по-високо, отколкото е било през 1928 г., преди на следващата 1929 г. да се разрази най-тежката икономическа и финансова криза, намерила своето „решение“ във… Втората световна война.
По данни на Нобеловия лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц, дневната средна заплата на мъжете в САЩ днес е по-ниска от тази през 1989 г. В замяна на това, както изяснява „Оксфордския комитет за подпомагане на гладуващите“ (!), след финансовата криза, наченала от 2008 и последвалите я години, най-богатият 1% американци са увеличили имането си с 95%, а „нисшите“ 90% са станали още по-бедни. Днес, да се родиш беден в САЩ, означава да си останеш такъв. „Вертикалната мобилност“ (забогатяването, което беше „Американската мечта“) вече съществува само в Холивудските сериали.
В доклад на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) се сочат резките разлики в доходите между горната и долната половини от населението на страните-членки. Те са 10:1 за Италия, Япония, Великобритания и Корея, 14:1 в Израел, САЩ и Турция и 27:1 в Чили и Мексико. Тази разлика в доходите е само половината от изкопаната от неравенството социална пропаст. Другата е резултат от неравенството в разпределението на богатствата, тоест от ограбеното в миналото от хората на наемния труд.
Тези проблеми са разгледани обстойно в новата обемиста книга „Капиталът в ХХI век“ на френския икономист Тома Пикети, към чиито таблици и графики от изобилни данни за няколко столетия и за различни страни от „Първия свят“ ще се връщаме и в бъдеще, без да се съгласяваме винаги с неговата етиология, диагнози и лечение. В нея той казва: „В едно общество, в което нивото на печалбите на капитала изпреварва икономическия ръст, неравенството расте неминуемо. Веднъж възникнал, капиталът се възпроизвежда по-бързо отколкото расте икономическото производство. Резултатът от такова неравенство в разпределението на богатствата е усилване на социалните противоречия, край на прословутата „среда класа“ и „усложняването месец след месец и година след година на възможността за съкращаване на разрива и понижение на неравенството… В Европа най-богатите 10% владеят 60% от богатствата, а в САЩ – 70%“. Тома Пикети предупреждава властващите и богаташите, че ако тези неравенства в разпределението на доходите и на богатствата продължават да растат, последствията от това ще бъдат „потенциално ужасяващи“.
По-нататък той пише, че социалното неравенство оказва разрушително въздействие върху демокрацията и социалните отношения с дълбоки последствия. В такива общества нивата на алкохолизма, престъпността и наркоманиите са много по-високи от средните. По-ниска е грамотността, по-ранна е бременността при подрастващите, отколкото в страни с по-малко неравенство…
Богатите са завоювали изключително доминиращо положение и контрол над обществените процеси, а за останалите е резервирано „правото да гласуват“, което не оказва особено влияние върху политиката и делата на правителствата. Огромното мнозинство от „нисшите“ не изпитват доверие към партиите и политиците.
Като придатък към острата или хронична бедност, изпитвана от тези, които не принадлежат към „златния милиард“, се прибавя превръщането им в беззащитни жертви на капиталистическата експлоатация, липсата на образование и всестранната им уязвимост.
Днешното социално и интернационално неравенство, провокирано от пазарния фундаментализъм или от „неолиберализма“, който е обхванал целия свят, взема повече жертви от чумните епидемии на миналото. Ноам Чомски казва, че „тази система е толкова несъстоятелна и зле функционираща, че не е в състояние да обезпечи дори хляба и работата за стотиците милиони безработни“, което би станало възможно, ако икономиката служеше на нуждите на човечеството, а не за създаване на свръхбогатствата на бандата от безскрупулни, привилегировани и алчни мултимилиардери и техните преторианци, куртизанки, мутри, шутове и слуги. Той казва, че е трудно да се „измисли по-сериозно обвинение срещу една социално-икономическа и политическа система“. Социално неработеща, тя обезпечава на единия полюс крайно висока концентрация на богатствата и растяща мизерия на другия, а политическата власт, със законодателната си дейност и охранителни функции, гарантира цикличното повторение на целия този ужас и безобразие.
В такива условия, тази „неработеща система“, основана върху конкуренцията, произвежда нестабилност, социално напрежение, недоверие и противопоставяне. Тя поощрява „недалновидността“ и мисълта, че всичко и всички са само стоки за покупко-продажба с печалба, обрича милиарди хора на живот в душещата ги нищета, на концентрация на богатството и властта в ръцете на нищожно малцинство и отравя непоправимо планетата. Максимата, към която се придържат с религиозна стръв всички тези привърженици на неолибералната доктрина, собственици на корпорациите и техните политически съюзници във властта, е: „всичко за нас и нищо за другите“.
По данни на група водещи икономисти, повечето от които предсказват краха през 2008 г., тази система се намира отново на границата на колапса. И този път, казват те, той ще бъде много по-тежък от предишния. Те смятат, че приказките за т. нар. 100-процентово възстановяване са измама. БВП (брутният вътрешен продукт) на САЩ е с ръст 2% или 350 милиарда долара за 2013 г., но заемите надвишават 700 милиарда. Марк Фейбър – финансов съветник и мениджър на инвестиционно фондове – казва: „Ние надуваме финансови балони и когато те се спукат, ще бъде много по-зле. Сега сме в гигантския балон на финансовите активи, който може да гръмне във всеки момент“. Същото твърди и небезизвестният щатски милиардер Уорън Бъфет и предрича неминуем и разрушителен крах.
Горните икономисти и финансисти считат, че колапсът на това жестоко и несправедливо чудовище е неизбежен, независимо от това дали ще настъпи през 2015 г., или няколко години по-късно.
Всичко това се „случва“ или предстои да се случи на фона на безпрецедентни нива на дълговете и безработицата сред младите, заедно с растящото социално неравенство и с масата надути от ипотечните кредити финансови балони от Англия, през САЩ и Австралия, до Китай и редица други, развити и развиващи се страни, които прилагат същия модел на корпоративния капитализъм, понеже той… „нямал алтернатива“.
Очевидно навлизаме в нова епоха на велики промени. Идеите, основани на вечните принципи на свободата равенството и братството, ще влияят все повече върху умовете и сърцата, независимо от съществуващите социално-икономически и политически идеологии и доктрини на неолиберализма, консерватизма или национализма с техните досадни позовавания на овехтелите, реакционни и ретроградни догми на „индивидуалността“, на конкуренцията, на глобализацията, етатизацията и „силните личности“.
Прогнозираният икономически крах не е изолиран колапс, а симптом на разложение на остарелите структури и на едно много по-широко движение към промени, обезпечаващи нови форми и методи на организация и функциониране на обществото, гарантиращи свободното и достойно съществувание на 99% от населението на земята, на които са омръзнали социалната несправедливост и неравенство, измамата и лъжливите обещания на политици и правителства, и които започват да завоюват улиците и площадите на градовете по целия свят, за да изразят своите общи възгледи и искания. •
Греъм Пийбъл
(с кратки съкращения и коментари)
Превод и редакция: Г. Константинов

Остави коментар

  • Липсата на образованост е в основата на утвърждаването на неравенството и на неговото задълбочаване. Без образование няма интелект, способен да се съсредоточи върху борба за промяна.

    Не е случайно, че средното ниво на интелект на американците е 90 IQ и че те са основно християни. За справка, 89 IQ е нивото на интелект на бавноразвиващите се.

    Комбинацията е от невъобразимо ниско ниво на интелект на средния американец плюс религията като хилядолетно изпитано средство за манипулация. Свръхбогати, които са високо образовани и са малко, контролират лесно нискоинтелигентно мнозинство от бедни. Така кръгът за САЩ се затваря без лесен изход от създадената ситуация и се затвърждава съществуващото неравенство.

    Материалът по-горе в блога е добър и има над какво да се помисли при прочит. Благодаря на преводача за труда.

    • Първо, тестовете за интелигентност и т.нар. IQ хич не е ясно какво точно и колко точно отразяват 🙂

      Второ, образованието и интелекта са различни неща.

      Трето, силно се съмнявам, че държавното образование въобще би било възможно да възпитава бунтовен дух, какъвто е нужен за „борба за промяна“.

  • Първо. Бъркаш се. Всеки тест за интелигентност си има методика, по която се изработва. Тази методика отразява много неща, включително се съобразява с културните особености на дадената държава (затова тестовете за IQ в една държава са невалидни в друга такава). Има много видове определения за интелект и за интелигентност, но зад тях стои и класификация на видовете интелект и интелигентност. Разработвала съм тестове, тъй като съм психолог. И за да не съм голословна, ето ти нивото на интелект на американците: http://www.youtube.com/watch?v=eso8AzcaQAU

    Второ. Образованието и интелекта са пряко свързани. В 21 век, ако човек не е образован, страшно много врати пред него се затварят завинаги. Тук не става въпрос за познания тип: „Знам как да се опазя да не ме изяде лъв или крокодил“. Такъв тип познания ще помогнат ли, ако тръгнеш да обясняваш на притежателя им как работодателя ограбва осигуровките на работника? Ако му кажеш, че е масова практика да се осигуряват работниците на прага, за да не плаща повече работодателя като осигуровки и как това води до формиране на малки обезщетения при ползван болничен, при ползвани помощи за безработица, при пенсиониране- такъв човек няма да те разбере. И ако му заразправяш как се източват пенсионните фондове, също няма да те разбере. Съответно и ако не се появят хора с подходящо образование, които да разбират за какво става въпрос, борба примерно с тази порочна практика няма да има. Както в момента в България тази борба я няма и хората масово им крадат осигуровките, поради лоша образователна система.

    Трето. Колко пъти учените в България алармираха, че се съсипва образованието? Много. Как ли не бяха обиждани. Мнозина от тях бяха принудени да напуснат България като бяха смачкани. Но въпреки това организациите на учените в България продължават да се борят и понякога успяват и да спечелят някои от битките. Така че не съм съгласна, че държавното образование не възпитава бунтовен дух. То затова и толкова правителства едно след друго целят да се съсипе образователната система, като прокарват безумни „спасителни мерки“ за българското образование. Такива, от които една не малка част от родните младежи започват да звучат като онези американци от клипа.

  • тестовете за интелигентност наистина са доста спорно нещо, гугъл веднага дава купища критики, повечето съвсем основателни.
    (и, да, интелигентността не е твърдо свързана с формалното образование, както „духовното“ не означава непременно „религиозно“)

    дали липсата на образованост е причина или следствие от материалното неравенство, тук отговорът е очевиден: беднякът няма нито средства, нито време за образование, да не говорим, че мизерията сама по себе си е стрес, който ангажира мозъка с оцеляване, понижава интереса към знанията „изобщо“, и това е физиологичен (невро-физиологичен) факт.

    с КИ на американците надали е актуално тъкмо НИЕ да се занимаваме, не живеем в Америка

    свръхбогатите да са много образовани и интелигентни? смях в залата. Фактите говорят друго. И управляват те не чрез авторитета си на умни в очите на бедняците-глупаци, а чрез сложния апарат за насилие, наричан държава.

    и една реплика за „учените в България“. ПОВЕЧЕТО от тях (и го казвам от личен опит – 7 години работа в НИИ на БАН) са на практика чиновници в системата на „науката“, останалите са ПРИНУДЕНИ да се държат като чиновници. Нито веднъж не съм чул „глас“ от този контингент, който да предложи нещо наистина читаво. Най-много в личен разговор, на чашка. При постоянното им мото на зависими от държавно захранване и страуващи се да го изгубят. Учените (а и лекарите) са опитомени от системата, не са решили въпроса със собственото си еманципиране от нея като идея, така че какви „гласове“, моля?!

    такива ми ти работи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *