Нестор Махно (1888-1934)

печат

На 6 юли 1934 г. в парижка болница умира от костна туберкулоза Нестор Махно – украински анархокомунист от казашки произход, предводител на селското въстаническо движение в Южна Украйна през 1918-1921 г., командвал Революционната въстаническа армия на Украйна по време на Гражданската война. Останал известен като „татко Махно“.

Роден е на 7.11.1888 г. в знаменитото село Гуляйполе в Екатеринославска губерния (сега Запорожка област). Остава без баща едва на една година. Получава само начално образование. Отрано започва да работи. На 17-годишна възраст става член на „Селска група на анархокомунистите“ в Гуляйполе и участва в експроприации. Няколко пъти е арестуван. През 1910 г. е осъден на смърт чрез обесване заради покушение над селски полицаи, присъдата е заменена с безсрочна каторга.

Малограмотният, но природно интелигентен Нестор започва да чете в затвора и да се ограмотява по история, математика и литература. Тук се запознава с видни анархисти, които го спечелват за своите идеи. Заради участие в затворнически протести 6 пъти влиза в карцер и заболява от туберкулоза. След Февруарската революция е пуснат на свобода и само след три седмици е в Гуляйполе. Веднага се включва в революционните процеси и се изявява като един от лидерите в губернията. След Октомврийската революция застава на последователни анархистки позиции – влиза в ръководни революционни органи и скоро ги напуска.

През лятото на 1918 г. заминава за Москва, запознава се с болшевишките водачи Ленин, Свердлов, Троцки и Зиновиев, но остава на своите позиции. Връща се в Украйна, за да организира въоръжена борба против окупационните немско-австрийски и хетмански войски. През септември оглавява партизански отряд от 36 души. Скоро около него се групират други партизански отряди и Махно фактически оглавява въстаническото движение в Екатеринославска губерния. Когато през февруари 1919 г. войските на белогвардееца ген. А. Деникин настъпват в Украйна, Махно сключва споразумение с командването на Червената армия и на 21 февруари става командир на бригада, сражавала се с войските на Деникин. За рейда към Мариупол, забавил настъплението на белите към Москва, според някои сведения бригадният командир Махно е награден с орден „Червено знаме“ под №4. От 15 април 1919 г. командва бригада в състава на 1-а Украинска съветска армия. От началото на юни 1919 г. Махно, като не получава боеприпаси и снаряжение в боевете с Кавказката дивизия на ген. Шкуро, прекъсва споразумението със съветското правителство. През лятото оглавява Реввоенсъвета на революционно-въстаническата армия на Украйна.

След като белите възобновяват настъплението към Москва, той отново призовава въстаналите селяни към съюз с червените. Попаднал в обкръжение, Махно предприема смел ход, като с верните си войски за 11 дни изминават над 600 км през позициите на белите и победоносно се завръщат в Гуляйполе. В нощните боеве Махно лично предвожда кавалерията. По пътя си те разгромяват всички артилерийски и други складове на противника. По този начин Махно оказва забележимо отражение върху хода на войната и помага на червените да отблъснат настъплението на Деникин към Москва. Тогава Махно издига програма за отмяна на диктатурата на пролетариата и ръководната роля на комунистическата партия, развитие на самоуправлението на основата на безпартийни „свободни Съвети“, организиране на „трета социална революция“ за сваляне на болшевиките и установяване на народна власт, ликвидиране на експлоатацията на селяните, защита на селата от глада, установяване на собственост на селската маса върху земята. След ликвидирането на деникинския фронт в края на 1919 г. болшевишкото правителство вече няма нужда от съюза с въстаниците-анархисти и на 11 януари 1920 г. Троцки със заповед поставя Махно извън закона и нарежда армията му да бъде разоръжена. Той, разбира се, не се подчинява.

През есента на 1920 г. болшевишкото правителство отново се сеща за Махно и му предлага съюз против белогвардееца Врангел на Кримския полуостров. Махновци се бият храбро в най-тежките боеве. След превземането на Крим болшевиките решават окончателно да се разправят с излишния съюзник. Обкръженият отряд на махновците обаче успява да се измъкне. Настигнат е от превъзхождащи сили на червените и повечето от тях са избити на голото зимно поле с картечен огън. Оцелелите търсят спасение в Гуляйполе, но болшевишките отряди ги преследват по цялата територия на Украйна. Накрая ги притискат към границата с Румъния. На 28 август 1921 г. Махно с отряд от 28 души преминава границата – ранен е с 12 куршума, с тежка контузия и счупен крак. Румънците веднага ги интернират в заразени с тиф бараки, оставят ги без лекарства и бинтове, хранят ги с царевична чорба. След две седмици съветското правителство прави пред Букурещ постъпки да му бъдат предадени метежниците. През пролетта на 1922 г. Махно бяга от румънския лагер заедно със съпругата си и още трима другари. Това става с помощта на местните власти. На 22 април бегълците се оказват в Полша без грош в джоба, отново в лагер за интернирани. На 25 септември 1923 г. го арестуват и съдят по обвинение за подготовка на въстание в Източна Галиция с цел присъединяването ѝ към Съветска Украйна. Съдът ги оправдава. На 14 април 1924 г. Махно прави опит за самоубийство. Разрешават му да замине за Германия. В Данциг го отвличат съветските чекисти Еланский и Ян Сосновский и го карат в Берлин в съветското посолство. Махно обаче успява да скочи от автомобила и веднага се предава на немската полиция. Успява да се добере до Париж. В последните си години активно участва в живота на европейските анархистични организации, публикува статии, подготвя мемоари, изчиства многобройни обвинения по репутацията си. Животът му не е безсмислен както при мнозина други емигранти. Испанците го канят да оглави тяхната революция. Разбит от туберкулозата и последствията от многобройните стари рани, той вече не може да участва в бойни действия. Една от бригадите на испанските анархосиндикалисти носи неговото име.

Три седмици след като 45-годишният Нестор Махно умира, на 28 юли 1934 г. урната с праха му е зазидана в колумбария на гробищата Пер Лашез. На 24 август 2009 г. в Гуляйполе тържествено е открит паметник на Нестор Махно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *