Невинност и възмездие

печат
Георги Константинов
депутатите са съучастници и укриватели на престъпления!
Тогава в Ловеч, Белене и десетки още концлагери и затвори, кръстени като за подигравка „Трудово възпитателни общежития”, се подвизаваха брутални убийци от рода генерал Иван Горинов или генерал-полковник Мирчо Спасов и техните палачи и садисти. Тогава в трите дунавски острова Магареца, Щуреца и Предела и незнайните затворнически гробища бяха заровени труповете на хиляди лагеристи и затворници, пребити с колове, умъртвени от глад, от замръзване или удушване, разстреляни или покосени от болести, чието лечение беше забранено на лекарите. Тогава наемните убийци от МВР, ДС, гранични и вътрешни войски избиваха и получаваха награди за всеки пожелал да напусне вашия „Рай”, сред тях и разстреляните от упор деца край село Мезек (Свиленградска околия).

За нас е приемлива само една насилствена смърт – тази на барикадата!

Ако разстрелът на колаборационистите с Хитлерова Германия и обесването на Мусолини с главата надолу край Милано е възмездие, то не би ли било двойно по-оправдано, г-н Пирински, същата съдба да бяха споделили колабора­ционистите със Сталинова Русия и Вашия Тато, за когото неговият историо­граф Боян Кастелов пише в един от своите „563 щриха към портрета”: „Тук (в Дирекцията на милицията) Живков, изглежда за първи път изпитва опиянение от властта. Пред близък приятел признава, че сам е убивал някои от задържаните. С топор. Двама милиционери държали жертвата, а той – от­зад с топора.” (с. 72, в „Тодор Живков – мит и истина”, книгоиздателска къща „Труд”, 2005 г.)
Вие, господа и дами от „левицата”, сте укриватели на убийци и следователно – съучастници в тези престъпления против човечеството и мира, за които няма давност. Кога вие и вашият Консултативен съвет по законодателство ще се съобразите с тези „исторически известни факти”? Кога ще „отчетете предходното поведение” на вашите деди и бащи, подбудители, вдъхновители и участ­ници в масовите репресии, арести, мъчения, зверства и убийства от 9.9.1944 г. до 10.11.1989 г. на стотици хиляди „заради политическите им и идейни убеждения”? И ако не го сторите, не следва ли и вие да получите заслуженото възмездие?
Остава ми да се справя и с отговора на видния историк и хермафродит Андрей Пантев: не, господине, не е имало никакво „народно” въстание, нито насилствена или драстична смяна на власт­та, защото старото правителство на Муравиев не само, че не се е съпротивлявало, но е поканило БКП да влезе в него с толкова министри, колкото е получила и в ОФ-правителството, оглавено от един образцов демократ. Станалото през тази „нощ първа от новата ера” – срещу „девети” – е опи­сано картинно от Стоян Трандафилов – историк и син на един от участниците в псевдопреврата, извършен с помощта на военните на НЦВ клетвопрестъпници в условия на окупация на страната от Червената армия. През тази „бурна нощ” без пушка да пукне е било подменено правител­ството на земеделеца Константин Муравиев с това на небезизвестния от близката българска история фашизоиден професионален превратаджия, съветски шпионин и съратник на БКП – Кимон Георгиев.
Ако сред избитите има невинни жертви, Пантев би трябвало да обясни за как­во възмездие става дума? Може би за онова, за което имплицитно пледира бившият живков прокурор Атанасов? (Нали и компенсацията също е възмездие!) Позоваването на „многото загинали турци при българското освобождение”, което „ученият” настоява да „честваме”, няма да му помогне особено. Защото, ако „освободените” са избивали, изнасилвали и ограбвали тихите и мирни иноверци, чиято невинност се доказва и от факта, че са пожелали да останат в родината си след изтеглянето на турските власти от България, то по какво те са се различавали от башибозуците, срещу които нашите патриотари и днес реват пост фактум? И не трябва ли пантевци да понесат не само моралната отговорност за по-сетнешните злодеяния на техния Тато и неговите шпицкоманди по време на т. нар. възродителен процес? Кой трябва да възмезди един милион български граждани за „етническото им прочистване” през 1984/85 г., което не може да бъде определено по друг начин освен като духовен геноцид, който бе окървавен и прокуди половин мили­он души от страната?
Анархистката позиция за вината, възмездието и наказанието
В заключение, дами и г-да дупетати от „ляво”, от „центъра” и от „дясно”, се налага да ви обясня, че ние, анархистите разглеждаме нормата „зъб за зъб и око за око” като бакалски или канибалски морал. За нас е приемлива само една насилствена смърт – тази на барикадата! Ние считаме, че престъп­ниците – в това число и вие – сте следствие от вашата социална система и за­това сме против съдебното наказание и овъзмездяване. Те ще изчезнат заедно с престъпленията, когато премахнем държавата и капитала. Като хора с идеали, но без илюзии обаче знаем, че за съжаление и след социалната революция, особено в началните години, когато вашият морал и правно съзнание все още няма да са изчезнали напълно, кръвожадността ще надделява често над морала на революционера. И ще събужда чувството на мъст у ваши­те жертви. Но и в този случай, ние ще бъдем противници на развихрянето на животинските страсти, демонстрирано най-често от изверги от рода на вашия вожд и учител Георги Димитров или вашия Тато, чиито статуи пазите и реставрирате. И ако в тези случаи мнозинството поиска възмездие, тогава ние ще настояваме съдбата на виновниците да бъде определяна с висшегласие след като бъдат из­слушани и проверени данните във всички обвинителни и защитни речи на все­ки, който има или иска да каже нещо пред революционния трибунал на въоръ­жения народ. Ние сме за такова правосъдие, защото никой не може да подкупи или упражни натиск над един въоръжен народ, в едно общество, в което е унищожена властта на държавата и парите!
Георги Константинов

-=-=-=-=-=-=-

» » » продължава от миналия брой

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *