Невинност и възмездие

печат
Георги Константинов

georgikonstantinov-gra_fmt

На 20 февруари 2008 г. в т. нар. Народно събрание са се провели ожесточени дебати по повод внесена от депутат от „царската партия” добавка към Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (и свързаните с него обезщетения на претърпялите/неизтърпялите репресиите). Вносителят е поискал да се признаят за репресия и убийствата без съд или наложена присъда, извършени в периода 9-12 септември 1944 г., срещу което са се противопоставили депутатите от т. нар. социалистическа партия. Общо и най-кратко тезите на опозицията и на т. нар. БСП са били изразени чрез двете понятия в заглавието на статията.
От опозицията, която се е обявила за поправката, са се аргументирали с „невинността на избитите и нелигитимността на убийствата” (в смисъл на липса на юридическо оформление на екзекуциите през въпросните три дни) и са посочили примери с избити журналисти като Райко Алексиев, гл. редактор на хумористичния в-к „Щурец”, Данаил Крапчев, гл. редактор на в-к „Зора”, учители, достойни граждани от Банско, полицаи и др. Иванкостовият генерал и тодорживков прокурор Атанас Атанасов е отбелязал, че „жертвите отпреди 1944 г. са били компенсирани през 50-те години от комунистическия режим”, а съпартиецът му д-р Михайлов се е скандализирал от факта, че т. нар. социалисти „се опитват да изкарат виновни и престъпници хора, на които е отнет животът, но не желаят да обявят убийствата им за репресия”. Контрааргументите на „левицата” са били, че през тези три дни „са намерили смъртта си брутални убийци и извършители на нечовешки актове на насилие”. Нейни депутати са заявили, че през това време е получил възмездие убие­цът на Ал. Стамболийски капитан Харлаков и неговият колега кап. Йорданов – убиец на шестте деца от Ястребино, както и раздавалите и получавали награди за отрязани партизански глави. В тяхна помощ в диспута е взел участие и председателят на НС Г. Пирински.
Той е подкрепил позицията на своята партия така: „В страни от ЕС след оттеглянето на фашистките войски също е имало период от 2-3 дни на възмездие без присъди” и дал за пример разстрелите на колаборационистите във Франция или убийството на италианския диктатор Бенито Мусолини, премълчавайки благоразумно това на любовницата му Клара Петачи, обесена с главата надолу, заедно със своя „възлюблен”. По-особена позиция е заел депутатът от „левицата” Андрей Пантев. Той е говорил за „деветосептемврийското народно въстание, като за насилствена промяна в държавната власт, извършена на 8 срещу 9 септември 1944 г.” „Ученият” добавил: „Всяка драстична политическа или национална промяна създава условия за насилие, при които няма как да не пострадат невинни хора.” И е завършил аналния си анализ с риторичния въпрос: „Много турци са загинали при българското освобождение. Значи ли това, че ние не трябва да го честваме?”
Към НС съществувал и Консултативен съвет по законодателството, чието становище по въпроса било: „Предлаганата поправка има абстрактен характер и не е съобразена с исторически известни факти. Тя не отчита предходното поведение на лицата, които законопроектът обявява за репресирани. А връзката между тяхното поведение и събитията от 9-12 септември 1944 г. най-често ще се окаже безспорна. Те са участници в мъченията и убийствата на лица при преврата от 9 юни 1923 г., при потушаването на септемврийското въстание от 1923 г. и последвалите го масови убийства, в събитията след атентата в църквата „Св. Неделя” от 1925 г. и в убийствата и зверствата през периода от юни 1941 до 9.9.1944 г. Тези исторически доказани факти безспорно са репресии заради политическите убеждения на жертвите на тези репресии. Ако предлаганата поправка на закона бъде приета, палачите и главорезите от периода между 9 юни 1923 и 9 септември 1944 г. ще бъдат политически и граждански реабилитирани.”
„Обединителна конференция на левицата”
Преди да разгледам по същество и да изложа нашата позиция по повдигнатите въпроси, ще разкажа случай, който може да осветли парламентарните дебати от по-различен ъгъл.
През лятото на 1995 година, когато на власт беше правителството на Жан Виденов, в София, в НДК, се състоя конференция, посветена на „Проблемите на обединението на левите сили в България”, организирана от Фондацията на германската социалдемократическа партия „Фридрих Еберт”. Последната играеше сводническа роля, искайки да ожени БСП и партията на д-р Петър Дертлиев и бе изпратила за целта „тежката си артилерия” в лицето на подпредседателя на ГСДП и по-сетнешен подпредседател на Бундестага Ернст Геленрот. Сметката на Социнтерна и на германските сводници беше политическо-комерсиална. Така, мислиха те, чрез новосъздадената „левица” ще стъпят по-солидно на Балканите и към касите им ще потекат неброените, ограбени пари от българския „брашнян чувал”, пардон, народ. Хесапът на шмекерите от пребоядисалата се в розово БКП пък беше да се използва докторът, за да ги въвлече в транснационалния „социалистически” холдинг и да получат международната му закрила. (Дертлиевата БСДП вече беше призната за единствен законен представител на българската социалдемокрация и чрез нея „интернационалната операция” щеше да се извърши по-безболезнено.) Но докторът се дърпаше от тая комбина като кучка от … и затова ме покани да присъствам, „за да съм кажел на глас, онова, което той си мислил на ум”. Конференцията беше открита от Жан Виденов, който след това към 11 часа си отиде, защото го зовели „важни държавни дела” и ръководството на „обединителната конференция” бе поето от тогавашния подпредседател на Висшия партиен съвет на БСП и днешен президент Георги Седевчов, станал по-късно известен и като научен консултант и рецензент на ДС „Гоце”. Още с встъпителното си слово Геленрот призова присъстващите да си подадат ръка и да създадат „най-мощната левица на Балканите”. Веднага след него думата поиска д-р Дертлиев и заяви:
– Между нашите две партии има гробове, гробовете на Кръстю Пастухов, Цвети Иванов, Ангел Дяков и толкова други. Докато този проблем не бъде решен, всяко обединение с наследниците на БКП ще бъде кощунство с паметта на нашите загинали другари.
– Д-р Дертлиев, – побърза да вземе след него думата Първанов, – за да видите каква еволюция е претърпяла нашата партия, аз ви предлагам още сега, от тази конференция да отидем на гробовете на вашите другари, за да поднесем венците на БСП. Но аз искам да ви напомня, че и ние имаме своите свидни жертви. Съгласен ли сте след това да отидем заедно и на техните гробове и над тях да сключим договора за нашето единство?
Аз седях от другата страна на разположените в правоъгълник маси за участниците в конференцията, малко в диагонал на стоящия отсреща доктор, който бе седнал от лявата страна на Геленрот (отдясно беше Първанов). Дертлиев ме погледна и с едно намигване ме покани да взема думата. Не се колебах дълго и вдигнах ръка. Водещият ме забеляза и ми я даде, явно вземайки ме за някой от политическите приятели на доктора. Аз придърпах стоящия пред мен микрофон, включих го и казах, обръщайки се към „Гоце”:
– Г-н Първанов, вие предлагате една много неизгодна сделка на нашия Петър Дертлиев.
– Защо? – полюбопитства подпредседателят на БСП.
– Ами, първо, защото докторът не е избивал никога ваши другари, доколкото зная, а  си мисля, че всичко за неговия живот ми е известно – били сме с него една година в изолационна килия в Пазарджишкия затвор, а също и на Белене. Така че вашата оферта би следвало да я отправите към фашистите, които са избивали вашите другари, и като я прие­мат, с тях да си разменяте венци и китки.
В залата настъпи смес от любопитство и смущение, но никой не наруши тишината и аз продължих:
– Второ, на чии гробове ще носите цветя? Те нямат гробове – изядоха ги свинете или са незнайни. – Не трябваше да спирам и да наблюдавам ефекта от изреченото, защото във всеки момент можеха да ми отнемат думата. – И трето, за да бъдат равнопоставени „двете братски партии”, докторът трябва да ви откъсне главите, да ви реабилитира посмъртно и чак тогава да започне да разнася цветя с вашите наследници и приемници.
Онова, което настъпи в залата след това, съм описал в петата част от моите спомени и то няма да обогати особено дискутираната тук „актуална” тема. Затова ще се върна към аргументацията на участвалите в последните парламентарни дебати привърженици на режимите преди и след 9 септември 1944 г.
Отговор на „десницата”, „центъра”, „левицата” и Пантев
Сред убитите през първите три дни след 9.9.1944 г. вестникари, учители, полицаи, „достойни граждани”, та дори и депутати, генерали и министри, безспорно е имало невинни, но и много виновни, които съобразно „правото”, чиито привърженици декларирате че сте, е следвало да получат наказания за извършените престъпления. Навярно ще ми отговорите, че „тая държава не е оная”. Но невежеството не е аргумент, а манипулацията – още по-малко. Старата държава, както и „новата”, са резултати на държавните преврати от 9.6.1923 г., 19.5.1934 г. и 9.9.1944 г. И двата режима унищожиха свободите на гражданите с репресалии, съобразно ЗЗД и Закона за защита на „народната власт”. И единият, и другият избиваха свои противници без съд и „закон”. Достатъчно е да ви напомня само убийството на най-великия български поет на ХХ век, Гео Милев, който сам струва колкото целия ваш „елит” от III и последно българско царство. Ако убийците на такива като Гео остават ненаказани, мнозина ще си помислят, че всичко е позволено! Вашата позиция, дами и г-да от „десницата” и „центъра”, ми дава основание да запитам: реабилитирането на окървавения превратаджия проф. Александър Цанков или на военнопрестъпника Богдан Филов не е ли „смердяковщина”?
В случая законът няма онова значение, което му отдавате. Защото, както би трябвало да сте се убедили (за съжаление, все още не на собствен гръб), властта винаги може да сътвори каквито си иска закони и да предостави интерпретирането и прилагането им на своите съдии, чийто произвол е гарантиран пак със закон. Със или без него, държавата винаги е била насилие, което се осъществява от нейните репресивни институции и „органи”: административна бюрокрация, армия, спецслужби, полиция, съд и в добавка – палачи и надзиратели.
Колкото до онези, чиито задници протриват банките в лявата част на парламентарната зала, и техните аргументи, свързани с възмездието, тоест с едно кръвно отмъщение, идентично на престъплението (смърт за смърт или по Мойсейевия закон „Зъб за зъб, око за око!”) ще кажа:
Вие, господа, би трябвало най-добре да знаете, че през 45-годишната диктатура на вашата столетница се извършиха чудовищни престъпления, за които вашите деди и бащи още не са получили отдавна заслуженото възмездие! Тогава те убиха Никола Петков и хиляди негови последователи и социалдемократи, за които говори д-р Петър Дертлиев, само защото имаха дързостта да бъдат легална ОФ опозиция. Тогава във всеки милиционерски участък и „следствен” отдел на ДС се подлагаха на средновековни инквизиции десетки хиляди хора. •
(следва)

Остави коментар

  • Георги Константинов е и си остава най-големият теоретик на анархизма у нас. Много хора ще се убедят в правотата на думите му в книгите и предаванията , в които е бил гост,но дано да не е късно .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *