Никос Мазиотис: Борбата продължава!

печат

(продължава от миналия брой)

Много хора биха желали в настоящите условия да грабнат „калашниците“ и да „изчистят“ палачите на народа. Затова има нужда от едно революционно движение, което да организира тези хора.

Важна роля за избора ни да минем в нелегалност изигра и това, че не искахме детето ни да расте, гледайки ни зад решетките. В тази ситуация стана и възобновяването на дейността на „Революционна борба“ с нападението на 10 април 2014 г. срещу сградата на Централната банка на Гърция, на улица „Америка“, в която се помещава и постоянният представител на МВФ в Гърция. Като член на „Революционна борба“, поемам политическата отговорност и за това нападение!

В Монастираки, за да избегнеш ареста, започна да стреляш в тълпата от нищо неподозиращи граждани. В резултат на това бяха леко ранени двама туристи. Какво имаш да кажеш за това?

Първо, съжалявам много, че бяха ранени, дори и леко, двамата туристи. Да пазим да не пострадат невинни граждани е нещо, което „Революционна борба“ много внимателно е спазвала и това се доказа и по време на съдебния процес, където ни обвиняваха, че с бомбените атентати сме „застрашавали безразборно живота на хората“. След дълга битка в съдебната зала повечето обвинения за атентатите не издържаха, останаха само свързаните със стрелбата срещу тримата офицери от МАТ в Екзархия през 2009 г., което беше отмъщение за убийството на Алексис Григоропулос.

В случая с Вулгаракис (гръцки политик, министър тогава – б. прев.) се доказа, че намерението ни да убием този негодник беше отменено от самите нас, защото имаше опасност бомбата да бъде открита и затова детонирахме взрива по време, когато нямаше опасност за случайните минувачи, не бяха застрашени дори полицаите, които се намираха наблизо.

В случая с нападението срещу Министерството на икономиката на площад „Синтагма“ имаше дребни, незначителни наранявания на граждани, като съдът взе под внимание, че полицията, въпреки двете предупредителни обаждания, не отцепи пространството около сградата и изложи на опасност живота на хората. Една жена беше ранена и получи обезщетение от държавата, а някои полицаи бяха глобени за този гаф.

Полицията в крайна сметка призна, че е поставила в опасност живота на хората. Има доклади на Американското посолство в Гърция, в които се казва, че членовете на „Революционна борба“ „рискуват много в опитите си да не наранят цивилни граждани“.

Винаги сме вземали предпазни мерки, никога не сме били безразлични към живота на хората, независимо от целта ни. В Монастираки, както се казва и в документите от разследването, нараняването на двамата туристи става от рикошети, а не от директни изстрели. Раните и на двамата са долу ниско в краката, което означава, че изстрелите са били ниски, те не са били на прицел. Е, как тогава съм обвиняем в опит за убийство на тези хора и то даже съм искал да ги убия предумишлено? Тук има много лицемерие.

При три наши акции полицията постави в опасност живота на хората. Веднъж на „Синтагма“, пред Министерството на икономиката, където от глупост не заграждат пространството. Втори път в Министерството на труда, където охраната заповядва на един бездомник да пренесе сака с бомбата от входа на Министерството, на няколко метра встрани. Третият случай е пред Фондовата борса, където полицаите дори и не предупреждават служителите да напуснат.

Има обаче и други примери, в които полицията убива при опит за арест и след това не последва никакво наказание на виновниците. През февруари 2010 г., в операцията за арестуването на Мариан Кола, полицията застрелва с 9 куршума един случаен гражданин, Никола Тоди. Никой не беше обвинен за това убийство. Тогавашният министър на обществения ред Хрисохидис каза, че „Да, беше отнет един човешки живот, но важното е, че са заловени двамата престъпници!!!“ Ето тук е лицемерието за стойността на човешкия живот. Полицаите се интересуват от това да защитават живота на своите шефове и себеподобни. Същото важи и за политиците, висшите държавни чиновници и капиталистите, които се интересуват само от живота на хората от тяхната класа, докато живота на другите го нямат за нищо. Те имат наглостта да ме обвинят в опити за убийство, докато те, със социалната си политика извършват геноцид, отговорни са за масови смъртни случаи, 4000 самоубийства, за починалите хора от липси на лекарства в болниците, отговорни са за хората, които всеки ден ровят в боклука, за да се хранят, за милионите безработни, за обедняването на един цял народ!

Защо искаше да напуснеш толкова бързо болницата „Евангелизмос“?

Условията в болницата са подигравка с човешкото достойнство. Бях държан по 24 часа на денонощие в една стая-килия, с маскираните от Антитерористичната служба около леглото ми. Осветлението беше включено нон-стоп, 24 часа под претекст за сигурност. Пак под претекст за сигурност, когато ми махаха катетъра, се опитаха да ми сложат белезниците на ръцете. Противопоставих се, като изтръгнах всички банки с антибиотици и казах на докторите, че няма да приема повече никакво лечение и ще започна гладна стачка. За да отида до тоалетната, трябваше вратата да бъде широко отворена, пак заради сигурността, за да могат да ме наблюдават „качулките“. Да добавя само, че всички изследвания, преди да ме оперират, станаха в присъствието на спецполицаите, те бяха и в операционната зала, преди да ми сложат упойката – забелязах, че бяха сложили бели престилки.

При тези обстоятелства предпочетох да се укори прехвърлянето ми в болницата на затвора „Коридалос“. В затворническата болница ме сложиха в изолатор, което е в нарушение на затворническия правилник, който се предполага, че управата на затвора трябва да спазва. Два дни бях в изолатора, докато директорът и управителният съвет на затвора решат при какъв режим ще бъда държан. В крайна сметка решиха, че ще излизам за 4 часа от килията, в един коридор, дълъг не повече от 10 метра, където имах достъп до телефон, но продължавах да бъда в изолация и ми беше забранено да влизам в контакт с други затворници, както и да излизам на двора.

Смяташ ли, че „Революционна борба“ има подкрепата на обществото?

Смятам, че ако целта на една революционна организация е да реши проблемите на хората и като такава се бори срещу потисниците и експлоататорите на същите тези хора, срещу тези, които ги ограбват, използват и убиват, тогава е логично, въпреки медийното промиване на мозъци, което представя членовете на въоръжените организации като антисоциални и престъпни чудовища, че една голяма част от народа ще приветства действията на бунтовническите организации.

„Революционна борба“ има характеристиките на такава организация и аз вярвам, че отговорът е да, има подкрепата на обществото. Мисля, че много хора биха желали в настоящите условия да грабнат „калашниците“ и да „изчистят“ палачите на народа. Именно затова има нужда от едно революционно движение, което да организира тези хора.

Това, че „Революционна борба“ има подкрепа, се доказва от факта, че властите обявиха награди за главите ни от 2 милиона евро, за мен и Пола Рупа, по милион за всеки от нас. Ако държавата беше успяла да убеди хората, че нашите действия са насочени срещу обществото, нямаше да има нужда да прибягва до такава подла мярка каквато са „наградите“, т. е. срещу заплащане, а щеше да разчита на доброволното сътрудничество и на социалната отговорност на обществото. А колко гнусно и подло е това, да станеш предател срещу заплащане се доказва и от историческия факт, че дори германците, преди да напуснат Атина през 1944 г., са избили всички свои преводачи, лакеи и доносници.

За това кой има обществена подкрепа е показателно и това, че аз, Никос Мазиотис, член на „Революционна борба“, след като ме освободиха от затвора през 2011 г., можех да се разхождам без притеснения по улиците, а Самарас, Венизелос, Папандреу, министрите, подкрепили Меморандумите, депутатите, които гласуваха всички тези антинародни мерки, не могат да се движат по улиците без въоръжена охрана!

Ако имаше възможност да изпратиш някакво съобщение към Пола, какво би ѝ казал?

Бих ѝ казал: добре съм, духът ми е на висота. Остани свободна и отгледай нашия син. Въпреки неуспехите, Борбата продължава!!!

Интервю на Катерина Кати

Превод от гръцки:

екип на „Без Лого“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *