Никос Мазиотис: За ситуацията в Гърция и Референдума

печат

Maziotis_to-Prison_fmtПравителството на Сириза се проваля. Фалитът и излизането на Гърция от Еврозоната са процеси планирани от кредиторите, още през 2010 г. Навлизането в режим на фалит бележи и началото на края за правителството на Сириза.
За финансовия елит, прилагането на Меморандума от 2010 г. и изпадането във фалит, е процедура за запазване стабилността на еврото и за прочистване на „гнилите ябълки“ – в случая страна членка, която е изпаднала в състояние на дългова криза.
Всъщност, за наднационалните финансови елити, изпадането на Гърция в състояние на фалит е един вид „спасителна мярка“, която няма дори да намали размера на задълженията към кредиторите, защото процедурите, свързани с дълга, са гарантирани чрез членството на страната в МВФ, ЕЦБ и ЕС.
Тук трябва да се каже, че Гърция е в състояние на банкрут още от 2009 г., като това бе пределно ясно както на правителството на Георгиос Папандреу, така и на членовете на Европейската комисия. През 2010 г. наднационалните финансови елити възприеха стратегия и задействаха процедури за привеждане на страната в състояние на фалит. Тази тактика предпазва кредиторите и им гарантира висока стойност на гръцките ценни книжа, облигации и държавни активи, които се държат от френски, германски и американски банки.
Разбира се, „точка първа“ на Меморандума беше на Гърция да се забрани да просрочва плащанията по заемите и гръцката държава да бъде поставена „на тясно“, за да изплаща дълговете към кредиторите винаги и навреме.
Друг ключов момент по отношение на дълга беше отмяната на гръцкото законодателство и прехвърлянето му в законовата рамка на англосаксонското. Така се премахна и възможността за валутна конвертируемост от евро в гръцка национална валута. Гръцката държава предаде своя национален суверенитет, като прехвърли националния капитал в юрисдикцията на кредиторите.
Главна цел на Меморандума беше поддържането на високо ниво на задлъжнялост чрез отпускане на нови заеми, въпреки че страната вече имаше стар дълг от 110 млрд. евро. Така хем гръцките държавни активи запазиха високата си стойност, хем плащанията по дълга бяха усвоени от МВФ, ЕЦБ и държавите от ЕС. С това умишлено забавяне на фалита, банките, държащи рискови гръцки държавни активи, успяха да се отърват от тях, без да понесат загуби от обезценяване.
Като допълнение, през 2012 г. процесът продължи с преструктуриране на дълга, от което спечелиха чуждите банки, а големият губещ бяха гръцките банки, гръцките фондове за социално осигуряване и по-дребните акционери.
Така страната беше разорена от наднационалния финансов елит, който пет години пробутваше на хората фалшивата дилема „икономии или фалит“. Върху гръцкия народ беше упражнена политика на истински социален геноцид, който доведе до смъртта на хиляди хора, подложени на бедност, мизерия и недохранване.
Тогава стана ясна и главната цел на държавите кредитори – да създадат „Европа на две скорости“. От една страна, това са силните държави с голям излишък, а от друга – слабите и вечно задлъжнели по-малки държави.
Ние, членовете на „Революционна борба“, още през 2010 г. разпространихме декларация, озаглавена „Нека Световната Социална Революция започне от Гърция“. Там ясно се казваше:
За да не бъде обезценено еврото, изключването на Гърция от Еврозоната е почти сигурно. Това обаче няма да е достатъчно, тъй като кризата се задълбочава и постепенно и други държави от ЕС в близко бъдеще ще затънат финансово. Това ще постави под въпрос оцеляването не само на паричния съюз, но и на целия Европейски съюз. Единственият начин да се спаси ЕС ще бъде обособяването на крило от по-богати държави, които ще превърнат по-малките банкрутирали държави от периферията в европейски протекторати, без собствен политически и икономически суверенитет. Този механизъм вече възприет от страните от ЕС и във финансовата терминология е познат като „фалит“.
И ето че пет години по-късно виждаме как гръцкият фалит и излизането на страната от Еврозоната ще се превърнат в „показно“ за целия ЕС. На Гърция е отредено да бъде първата страна в ЕС, която ще постави началото на процеса по създаването на „Европа на две скорости“. Всички гръцки правителства от 2010 г. до днес убедено служат на тази цел, спусната от наднационалните елити.
В сравнение с предишните правителства на Самарас и Папандреу, правителството на Сириза се провали твърде бързо – въпреки факта, че за 5 месеца управление, те се отметнаха от първоначалната си програма – въпреки че приеха да продължат с изплащането на дълга и подписаха допълнителни клаузи към Меморандума – въпреки, че отстъпиха от позициите си при преговорите и подписаха ново споразумение с кредиторите – споразумение, което е дори по-сурово от това, подписано от предишния финансов министър Хардувелис… И въпреки всичко кредиторите решиха да приведат Гърция в състояние на фалит и да я изключат от паричния съюз, при това без да опростят и стотинка от дълговете.
За 5 месеца във властта Сириза показа колко непрактична беше тяхната първоначална програма, колко неприложимо е Кейнсианството в глобализираната неолиберална среда, при това в рамките на ЕС.
Правителството на Сириза показа колко е неуместно:
да се съгласиш да изплащаш дълга и в същото време да искаш увеличение на минималната заплата;
да приемаш приватизацията, но да искаш държавата да бъде представена в частните предприятия;
да искаш финансиране от кредиторите, но да не приемаш условията на Меморандума, който собственоръчно си подписал на 20 февруари 2015 г.;
да се увлечеш в преговори, отстъпвайки от основните си позиции и приемайки увеличаване на ДДС, намаляване на доходите на хората, съкращения и увеличаване на безработицата;
Смятайки че изнудва кредиторите, правителството на Сириза отказа да плати поредната сума от заема. В същото време обаче лично те подписаха споразумението от 20 февруари, в което изрично се казва, че не може да има отказ от плащане и още по-лошо – че при отказ гръцките държавни активи могат да бъдат блокирани и разпродадени.
Едно е сигурно – кредиторите смятат правителството на Сириза за ненадежден партньор, който не знае как да се справи с гръцката криза. Референдумът, който правителството ще проведе на 5 юли, за приемане или отхвърляне на условията на кредиторите, не е нищо повече от планирана политическа катастрофа, украсена с конспиративни теории за държавен преврат.
Реалността обаче е друга – правителството на Сириза ще се срине под натиска на собствената си тежест. Референдумът няма никаква стойност, защото на 30 юни изтече крайният срок и страната официално е в състояние на фалит. При това положение няма как да има нови предложения и преговори с кредиторите. Какъвто и да е резултатът от референдума, той не може да предотврати банкрута на Гърция и излизането на страната от Еврозоната, нито пък може да спре евентуално падане на правителството от власт.
При евентуален резултат „Да“ на референдума, правителството ще падне от власт много бързо, тъй като те самите агитираха да се гласува с „Не“.
Ако пък мнозинството от хората гласуват „Не“, тогава правителството ще спечели малко време, но така или иначе ще бъде крайно неподготвено и неспособно и да се справи с последиците от финансов банкрут и изключване от паричния съюз. Рано или късно, това правителство със сигурност ще падне от власт.
Но какъвто и да е резултатът, референдумът е по-скоро отвличане на вниманието, тъй като изборът между евро и драхма няма да реши проблемите. Ние от „Революционна борба“ много пъти сме казвали – излизането на Гърция от Еврозоната и връщането на драхмата не премахва дълга и в никакъв случай не отменя ангажиментите, подписани в Меморандума. Нещо повече – тъй като Меморандумът забранява конвертирането на евро в каквато и да е национална валута, дългът не само няма да намалее, но ще се увеличи.
Също така, въвеждането в обращение на обезценената драхма ще доведе до срив в покупателната способност на трудещите се и влошаване на стандарта на живот. От всичко това ще последва още по-голямо обедняване, тъй като въпросът с избора на валута не решава нищо. В голяма заблуда са всички, които си мислят, че излизането от паричния съюз и оставането в ЕС е някакво радикално решение на проблемите. В момента излизането на Гърция от Еврозоната е цел на самите кредитори, защото това принизява страната до най-обикновен протекторат на ЕС. Само по този начин Гърция ще може да бъде разпродадена и ще изплати дълговете си.
Решението на проблемите е пряко действие „отдолу“, решението е в създаване на Революционно движение, което ще събори Държавата и Капитала и ще премахне дълговете. Така страната от само себе си ще излезе от ЕС, НАТО и пазарната икономика и ще поеме по пътя към общество, изградено на принципите на свободния комунизъм, изградено от федерации, асамблеи, работнически съвети и комуни. Политическият провал на Сириза, финансовия банкрут на държавата и излизането от Еврозоната ще имат непредвидими последици – дори за самите кредитори. Такъв обрат може да доведе до различни възможности за действие пред революционните сили, а в перспектива – и до бъдещата ни победа.
Не на Референдума!
Не на дилемата „евро или драхма“!
Единственото решение е Социалната революция на въоръжения народ!

Никос Мазиотис, член на „Революционна борба“
28 юни 2015 г.
затвора Коридалос, Атина
превод за Без Лого: П-16

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *