Нищо лично, пеликани
Няма такова нещо като лична неприкосновеност. Изпаднеш ли в невъзможност да плащаш сметки и данъци, автоматично се превръщаш в публичен субект. Доходите ти стават обект на “грижи” от страна на държавно назначени синдици. Ето такива мерки е замислила държавата, за да се преодолее едно “невъзможно положение” – че нейните граждани не хранят лакомите й структури и скачените с тях частни “контейнери” чрез безобразно раздути сметки за вода и парно или подплатени с неизвестно какви основания данъци от всякакво равнище.
Много интересно наистина като как ще се получава оцеляването на въпросните длъжници. Защото синдиците щели да прибират половината заплата на длъжника, за да я разпределят към кредиторите му. Известно е защо хората трупат дългове, например към фирмите за комунални услуги. Огромната част от работещите българи получават заплати доста под “средните” (коя зоология роди това животно “средна заплата”!?) и дори ако желаят да бъдат изрядни платци, въпросното упражнение просто надвишава финансовите им възможности. Те обаче имат множество философски възможности да правят екзистенциален избор. Да ядат или да си светят. Да се лекуват или да се топлят. Да се обличат или да се къпят. Да заведат децата си на море или да си осигурят поредната порция надежда за бъдеща пенсия в размер, близък до екзистенц-минимума…
Държавата не пропуска да хвърли и въдичка – десетгодишна абсолютна давност на дълговете, нямало да гони и наследниците да ги изплащат. Направо се полага началото на нов вид спорт – криеница “на вързано”. Чухте ли, букмейкъри?
Но в България има и много хора, които нарочно не плащат сметки и данъци, въпреки че имат финансовата възможност да го правят. Просто не обичат да хранят пеликани.
Главният пеликан (държавата) и без това си похапва достатъчно от ДДС и акцизи – най-големият приходен дял в бюджета.
освен това, данъците са заплатата на държавата за услугите, които твърди, че предоставя на народа.
Въпросът е, че не се нуждаем от тези „услуги“, а значи и от самата държава.
Защо тогава плащаме?
Защото държавата ни рекетира.
Какво се прави с рекетьори, сиреч крадци?
Ами, вадиш пушката и стреляш, какво друго…
Добре, че нямаме пушки, Шаркане!
за кого е добре?
За нас хич не е.
Даже ако забравим за миг, че сме анархисти и заради това не смятаме за легитимна нито държавата, нито нейните атрибути (сред които данъците заемат едно от челните места), пак има повод за огромно възмущение, защото НИКОЙ не се е съгласявал да има такива и такива данъци в такъв и такъв размер.
Под „никой“ имам предвид обикновените хора. Ако някой наистина бленува за „нормална държава“ (а ТАЗИ тук си е съвсем нормална), поне би трябвало да се размърда и да поиска ратификация на бюджета на референдум (което пак е полумярка според анархистите, ама все пак е НЕЩО).
Освен това, иззетите данъци се харчат БЕЗ КОНТРОЛ. Такъв контрол може да има ЕДИНСТВЕНО от страна на народа, понеже самата държава декларира, че властва „за негово благо“. Но какво излиза на дело, не на думи? Държавата САМА СЕ КОНТРОЛИРА (вълк вместо овчарско куче).
Ами че същите радетели за демокрация би трябвало първи да рипнат (с пушки или без), когато във ведомството на някой министър се случат злоупотреби, а дори и просто некадърни харчове. Да рипнат и да поискат отставка, съд, затвор, бесило и други хуманни мерки и теглилки. И ако въпросният „народен слуга“ се направи на тапа, съвсем ЗАКОННО би било той да бъде линчуван, барабар с ВСИЧКИ онези лица и оганизации, които го прикриват, защитават, съучастничестват (уха, ама че думичка…).
Само това би било справедливо.
Днес имаше парламентарен контрол. Докато сготвя обяда, слушах. За по-малко от 40 минути думата „справедливост“ и нейните производни бе произнесена от министри и депутати над 30 пъти (точно колко пъти забравих).
Лесно е да се плямпа за справедливост, без да отговаряш лично за погазването й.
За това няма друг илач, освен ПУШКА. Не е задължително да гърми и улучва. Смисълът на концепцията за „въоръжен народ“ (прилагана например в една „окаяна“ страна като Швейцария) не е моментално да се изтребят управниците (макар че такова мероприятия би било едно добро начало…), а да бъдат накарани наистина да служат.
(това е логиката на един демократ. И тази логика, ако човек е последователен, води ПРАВО към анархизма)
Но проблемът с демокрацията е, че политиците СИСТЕМНО НЕ СА СПОСОБНИ да го правят това „служене на ползу народу“. Нито у нас, нито в „нормална страна“. В същата тази Швейцария си има дертове, обаче там и политиците не са професионални, а общественици, дет се вика.
Затова – БЕЗ управници, без апарат, а свободни съвети по местоживеене, по месторабота, по интереси, като тези съвети формират локални сдружения, сдруженията се обединяват във федерации (сиреч са равноправни помежду си и нямат единен команден център с априорни пълномощия да дава заповеди).
Дори апологетите на държавния федерализъм твърдят, че система, при която решенията се вземат на най-ниско, близко до хората равнище, е максимално ефективна. Само че не смеят да направят последната стъпка в собствените си виждания – че федералните центрове в една федеративна държава нямат друга задача, освен да бдят над едрата частна собственост, да защитават банките, да налагат разни стандарти. Тоест, да пораждат социална несправедливост.
Впрочем, за това ще има статия в юнския брой, скоро ще излезе.
та така.
Ако имаха пушки такива като мене, щяха да започнат, като вземат страха на комуналните доставчици. Щом живеем в структура, където има пари и за всяко нещо се плаща, тези като мене искат да плащат това, което са изконсумирали, и нищо отгоре. Най-доброто положение, разбира се, е ако не съществуват пари, защото от стремежа за притежаването им се ражда социалната несправедливост.
ами да решаваме нещата в първопричината – за да изчезнат парите, трябва да махнем капитализма. Махнем ли капитализма – за какво ни е държавата?
Или, ако махнем държавата, капитализма какво ще го крепи?
🙂