„Нищо по-хубаво от една бира“

печат

Знаете я рекламата: а дали да не стана звезда на футбола? Слава, премии, почитателки… Ама и тежки тренировки, псувни от запалянковците, болезнени травми. Я си седи и пий бирата!

А дали да не стана началник? Тлъста заплата, всички правят каквото им кажа, послушно се смеят на тъпите ми вицове, аз пък правя си каквото искам… Докато не прекаля – и тогава ми се смеят зад гърба, после ме освиркват в очите, току вдигнали стачка, натопили ме в съда, собственоръчно изхвърлили ме като парцал от хубавия кабинет… Я си седи и пий бирата, никакви неприятности!

Ама поне пътешественик да стана бре! Екзотика, красиви гледки, луксозни хотели, любезна прислуга… А като свършат парите? Мърляви пазари, плажен гмеж, пътуване все едно в нашите влакове, но още по-зле, комари като гераци, алигатори като годзили, бандити, туземци, човекоядци… Ааа, не! Да си седя и да пия бирата с ПРИЯТЕЛИ, никакви грижи!

Много красноречива реклама. Излиза, че с приятели може само бира да се пие. Да гледате мачове, като кръшкате от дома с лудналата покрай бебето жена. Да заприличвате на филмови марсианци – къси крака, голямо шкембе, кървави очи, чак инфрачервени. Пием и се смеем.

Кой ли върши някаква работа? Кой плаща тая бира?

Излиза също така, че не си струва да правиш нищо друго, освен да пиеш бира – заради рисковете. Не щем меда, не щем жилото. Искаме бира. От която да не боли глава – самодоставяща се, самозаплащаща се, самоизливаща се в гърлото – и от там, по етапен ред… Най-много да шавнем до полянката да опечем кебапчета, да се замъкнем до пивницата, да се помотаем като мухи без глава в гаража – и там пак ще пием бира!

Ето това е точно, ама чак буквално внушаваното ни от държавата: не се напъвайте, нищо не правете, освен каквото ви кажем – то е за вашето добро, пийте си бирата и си дръжте натежаващите задници във вдлъбката на канапето. Приятелите са бира, бирата е приятел. Животът е една бира – от определена марка, с идеално кръгли, по „германски стандарт“ балончета. И навред валят мацки, сигурно омаяни от късите ни крака и дебелите ни шкембета. А че може да има НЯКАКЪВ ДРУГ ЖИВОТ – това е абсолютно изключено. Няма го в матрицата и туй то!

Та така: смеете се на рекламите, щото хем забавно, хем наивно, но не им вярвате буквално. Обаче на държавниците, на политиците и бизнесмените – вярвате… Явно защото мислите с бирата, не с главата. •

Бираджия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *