Нова война на Балканите

печат

От контролирана независимост към безконтролно кръвопролитие

Често ме питат напоследък ще има ли нова война на Балканите. Какви са последните развития, засягащи бъдещето на Косово? Според BBC посредниците при преговорите между Косово и Сърбия са стигнали до заключението, че не може да се постигне окончателна договореност за статута на Косово преди крайния срок на ООН – 10 декември. Кои са тези посредници? Традиционните медии ги наричат „тройката”: ЕС, САЩ и Русия. След 120 дни опити да определи съдбата на сръбските, албанските и ромските жители на Косово, „тройката” не успя да „постигне споразумение” и да реши „назряващата косовска криза”. Напомняме на читателите, че Косово все още е сръбска провинция, поне по международното право. Тя е „освободена” през 1999 при „първата война на НАТО” – хуманитарна интервенция, чиято цел е да се установи демокрация в тази полуварварска част на света, наричана понякога „Дивата Европа” от цивилизованите ґ западни съседи. Установената демокрация е колониален протекторат с американски военни бази и подобни на Гуантанамо затвори за разпити във „Войната с терора”. Останалите сърби и роми периодично се „прочистват” и изселват в далечни анклави. Голямата част от ромите живее в лагери, построени на отровена земя. Колониалната управа изтегля ромите от три бежански лагера, изградени върху отровени пустеещи земи, за да ги настани в друг лагер – в северна Митровица, – изоставен от французите поради отравяния с олово. Те живеят в страх от очакваните действия на албанското правителство.

Новоизбраното албанско правителство на Хашим Тачи, виден военнопрестъпник от Армията за освобождение на Косово и един от водещите членове на косовския престъпен картел, заплашва да обяви едностранно независимост след крайния срок на ООН. Неговите заплахи са подкрепени от изявления на правителствата на САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия, които настояват, че международната общност (която наистина е международна: в нея влизат хора извън Косово, които решават съдбата на хората в Косово) „трябва да изпълни своите задължения към Косово”. Руският външен министър Сергей Лавров обвинява своите партньори в преговорите в прибързаност: „За съжаление нашите западни партньори възпрепятстват тези преговори с твърденията си, че независимостта на Косово е неизбежна”. На говорителя на НАТО Джеймс Апатурай му омръзва да говори: „Гледната точка на НАТО е…, че процесът трябва да се задвижи още сега, че трябва да се върви към решение”. Подполковник Гросман от К-Фор заявява, че „НАТО ще остане тук колкото трябва – толкова дълго, колкото международната общност сметне, че е подходящо като средство, за да се сложи край на този конфликт”. НАТО като „подходящо средство” за край на конфликта? Александър Симич, съветник на сръбския министър-председател Воислав Кощуница, реагира на това „подходящо средство” така: „Сърбия има законното право да прибегне до война за защита на своята територия, ако Косово обяви независимост”. Това изявление вбесява негово превъзходителство Волфганг Ишингер – европейският член на „тройката”. Как смее Симич! Неговото превъзходителство казва на репортерите, че „не е приемливо и не е допустимо една от страните да прави такива изявления преди доклада на тройката”. Интересно как не намира за неприемливо и недопустимо пратениците на международната общност и НАТО да заявяват – също преди доклада на тройката, – че независимостта на Косово е „неизбежна”. Ишингер не споменава и за Тачи, който с типичната си непредсказуемост изведнъж променя позицията си и уверява ЕС и Вашингтон, че ще изчака и ще обяви независимост след още няколко срещи на международната общност, но не по-късно от началото на новата година. Албанският президент на Косово Фатмир Седждю също заявява, че независимостта ще „стане много бързо”, но отказва да посочи конкретна дата. Колониалният губернатор на Косово Йоахим Рукер е сигурен, че „хората на Косово са достатъчно зрели, за да оставят международните механизми да свършат своята работа”. Под международни механизми той вероятно има предвид предстоящата среща на върха на ЕС на 14 декември, от която се очаква мнозинството страни в ЕС да изпратят сигнал на подкрепа към Косово. Вероятно и на Сърбия ще се предложи „морков” – обещание, че един ден ще бъде приета в Европейския съюз. Също така е доста сигурно, че след тази декларация сърбите и ромите от „сръбския север” на Косово, както и анклавите в централната и южната част на района, ще бъдат нападнати. Ще започне нов цикъл на етническо насилие и в Косово – „най-буйното огнище на раздора в новата история на Европа” – ще избухне с пълна сила регионален конфликт. Международната кризисна група, която силно поддържа независимостта на Косово, в скорошен доклад изразява своята загриженост от евентуален „безконтролен, вероятно кръвопролитен процес към независимост”. Важно е да се отбележи, че обещаната на косовските албанци независимост е „контролирана независимост”. Това означава, че независимостта, която ще се даде на албанците, ще бъде контролирана и ограничавана от силно международно военно присъствие (което в едни по-честни времена се наричаше „окупация”).

Единственият отговор, който мога да дам на въпроса дали ще има нова война между НАТО и Сърбия и между косовските албанци и косовските малцинства, е „да”. Ще има нова война. Ако „международната общност” със своята армия и колониален апарат не остави албанците, сърбите и ромите да определят сами своето бъдеще, войната – или поне „локалното” кръвопролитие (под международен контрол) – и новата вълна на етническо прочистване са неизбежни. Единственият шанс за мир на Балканите е краят на окупацията на Балканите. Както в Косово, така и в Босна. Европейски и американски господа, международни „хуманитарни” НПО, скъпи загрижени членове на международната общност, моля ви, вървете си. И не забравяйте да заберете със себе си и журналистите от BBC. •

Андрей Грубачич

За автора:

АНДРЕЙ ГРУБАЧИЧ е анархист историк от Сърбия, член на анархисткия колектив Freedom Fight, на мрежата „Глобални Балкани” и на редакционната колегия на балканското издание на списание Z.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *