Новите концлагери

печат
Бежанските лагери в Гърция – „места за приютяване“

Всички гледаме във вечерните новини хора, мокри и премръзнали, на гръцките брегове, “измамени” от трафиканти в усилието да напуснат своята родина и да избягат от войни или бедност, търсещи по-добра съдба. Информацията никога не минава отвъд тези кадри. Кръгът на емигрантските съдби е много е по-широк. Някои от неговите “прелести” повече или по-малко са добре известни. Куршумите на границите, “избирателният” граничен контрол, масовите задържания, социалното отхвърляне, икономическата експлоатация. Начинът, по който този кръг продължава да се върти, е по-малко известен. Това, което се случва на хиляди хора при престоя до депортирането, никога не излиза на светло, макар в някои случаи да става направо под носа ни. Напълно неизвестен пример е “Центърът за приютяване на бежанците” в Гърция, на мястото на бившето летище. От доста време бежанците са закарвани в тази област, извън полезрението на хората, и наистина е трудно да се издири каквато и да е информация за тях. В царящата атмосфера на пренебрежение и несигурност повечето от тях поради незнанието на езика са неспособни да изложат своята позиция и да разберат обвиненията, както и да се защитават дори на елементарно ниво…

Условията, в които са задържани, са много по-лоши, отколкото онези в нормален затвор. Става дума не за затвор, а за място, подобно на гето за масово въдворяване. Под строга охрана и в абсолютна изолация дори основни човешки права са отказани на затворените. Официално свиждане, ако има изобщо такова, се провежда през стъклени прозорци (като в затвора) и се наблюдава внимателно. Комуникация по телефон не е възможна. Условията за живот вътре в лагерите са мизерни. Храната е недостатъчна и от най-ниско качество (въпреки че е субсидирана). Няма достатъчно тоалетни, всяка една от тях обслужва нуждите на приблизително 150 души. Излизането навън през нощта не е разрешено, дори за да се посети тоалетна, което води до трагично състояние на хигиената в постройките. Дадено е право на всеки задържан на 3 минути седмично, по определен ред, за баня, докато същевремено няма одеяла и други предмети от първа необходимост. Насилието и всевъзможните унижения са всекидневие.

Депортиранията се извършват на кратки процедури. Голям брой хора биват упоявани и връщани в техните страни или другаде със самолет. Тези, които са по-малко дисциплинирани, биват наказвани чрез електрошок. Това, което се случва в Гърция, не е случайно. То се корени в нашата готовност да приемаме расистки идеи, в нашия отказ да се отнасяме с достойнство към тези, които “заплашват” нашето благополучие, въпреки че това благополучие е достигнато с потта и кръвта на същите тези хора, които гоним. Това е логиката на безразличието и цинизма, която създава стандартите за организация на такива лагери за “приютяване” и “приемане”. Тези концентрационни лагери не са създадени без наше знание и отговорността за тяхното съществуване лежи върху всеки от нас. Това е явление, съществуващо в много страни от така наречения “цивилизован” свят. То оформя част от по-широката институция за потискане на хората, отговаряйки на нуждите на всеки местен пазар, в рамките на студената логика на рационалистичната администрация. То може да изглежда по-очовечено от жестокостта на трафикантите, но основата на тази логика, както и да я гледаме е точно същата.

Всичко, което се случва тук, в Гърция, отговаря на изискванията на нашите европейски партньори, на техните модели за “любезност” и “хуманизъм”. Думата “хуманизъм” днес явно е в устата на всеки.

Тази критика не търси елементарен коментар за състоянието и начините за решаване на емигрантския “проблем”. Ние не смятаме, че масовото навлизане на хора през границите на една страна е проблем, имиграцията и нейните причини са отвъд понятието националност. Проблемът не е в присъствието и миграцията на голям брой хора, а в тяхната икономическа експлоатация и маргинализиране.

Ние приемаме факта, че няма нелегални хора и се изправяме не само срещу всички видове съвременни концентрационни лагери, но и против всяко разделяне на света на нации, съюзи, блокове и религиозни противопоставяния.

В един свят на разделения, концентрационните лагери са просто отражение на действителността.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *