Няколко думи

печат

За статията Чий химн е „ИНТЕРНАЦИОНАЛЪТ“?

По повод предложението ми, изразено в статията Чий химн е „Интернационалът“?, публикувана във вестник „Свободна мисъл“, брой 10 от октомври 2013 година, именно точно тази песен да бъде възприета от анархомислещите люде за анархистки химн, бих добавил и следващото съображение. В никакъв случай не бива повече да се допуска тази автентична революционна песен, по право пряко свързана с Парижката анархистка комуна, демагогски да се експлоатира по какъвто и да е начин от разни пишман-лъжереволюционни, тоталитаристични котерии, необуржоазни, реформистски организацийки и вип-себични, квазибунтарни-интелектуалци. Що се отнася до бившите болшевикоиди, пролетарският химн отдавна не им е изобщо нужен, тоест, захвърлиха го като непотребна дрипа, демаскираща политдемагогията им… Самосгромолясването в историческото небитие на авторитарните, марксистко-ленински, социално-менте-революционни постулати, реализирани на практика от параноичния им адепт и практически демиург Ленин и болшевишките му съратници в изфабрикуваната от тях Съветска социмперия и сетне внедрени в други соцнедоносчета, тъй наречените социалистически държави, доведе логически неминуемо до превръщането на техните необятно-овластени наследници от квазикомунисти в най-долнопробно криминални капиталисти, които урбулешки оплячкосаха с чудовищна безпардонност народите в страните на ужким „строящия се“ кьорсокак-комунизъм, така и най-вече българския народ, тъй както и турчин не го е грабил по време на петстотингодишното Османско робство! Примерите за този безпрецедентен хайдутлук са безбройни – затуй онез роптаещи демонстранти, които ентусиазирано скандират „червени боклуци!“, би трябвало час по скоро да коригират възгласа си на „червени хайдуци!“, защото именно точно болшевикокомунистическите хайдуци скроиха кожодерското оплячкосване на двуногия добитък, тривиално наричан от самите тях: „трудещи се маси“. Човешката история не познава подобно повсеместно, еничаро-кърджалийско оплячкосване на цял един народ, а именно българскияйт и то в мирно, невоенно време: като се започне с изгъбосаните милиарди долари от тъй наречените „български задгранични фирми“ и се стигне до Бойко-Борисовата истерично-плутократична кикимора, банкерската акула Цветелина Бориславова – щерка на висш кадър от ПГУ на ДС и бивша снаха на едновремешния тодорживковски, гъзомийнически лакей – политбюровецът Иван Абаджиев – секретар на ЦК на БКП, една от най-богатите жени в България и сив кардинал на ГЕРБ, та погнусени се озовем и до сергейстанишевата настояща, вип-пиар съпруга Моника Йосифова – някогашна благоверна на мегамафиозния банкер Венцислав Йосифов – главатар на бандитската Първа частна банка… Уви – настоящето и близкото бъдеще е траурно-мрачно за трудовия български народ, обречен на безпътица и социално страдалчество. BG-олигархията – кукловодът на всички BG-партийни клики – изглежда на пръв поглед напълно непоклатима. Но кой знае… Може би пък нейде там, в Бъдното, скоро ще заехти химнът на презрените парии и разбунените, социално-угнетени тълпи отново вдъхновено и мощно ще запеят своето Евангелие: „Интернационалът“, но вече под друго название – „Анархокомунистическият химн“! И това ще бъде Ден първи на Световната анархистка революция!

Марин Караиванов – Макар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *