„Няма кебапчета – няма гласуване!“

печат
ПРЕДВАРИТЕЛНИ РАЗМИСЛИ за ПРЕДСТОЯЩИТЕ парламентарни избори

Не се продавай на дребно! Гласът ти е желан от политиците – продай им го скъпо!

Така рекоха братята роми от Пловдив, когато ги питаха дали ще участват в референдума и имат и право, и усет за справедливост.

Направете си сметка: партиите участват в изборите, за да спечелят мнозинство и да съставят правителство на национално ниво, както и да администрират органите на местната власт. После цялата държавна машина се впряга за това, за което е създадена поначало – да осигурява на управниците повече пари, повече имоти и да им брани тези придобивки от посегателствата на конкурентите, но най-вече – от дребните набези на многото живеещи в недоимък, лишения и направо глад граждани. С извинението, че щом са бедни, значи са мързеливи и не заслужават нищо.

Щом партийците се борят за властта, за да лапат, нека поне си платят на избирателите! Защото по закон избирателите хем плащат за гласуването (финансира се от бюджета, а той – от данъците, при това косвените данъци, защото осигуровки и ДДС се вземат от всеки), хем после служат за дойни крави (държавата е доилният апарат), за да пълнят гушките на политиците. Законът е обявил търговията с гласове за престъпление. Откъде-накъде?! Нали искат от нас, гражданите, да вярваме, че пазарната икономика е нещо добро? На пазара всичко е стока – включително и гласоподаването. Нали ни омайват със заклинания, че конкуренцията е причина за по-високо качество на стоки и услуги? Нека партиите се конкурират, нека предлагат по-висока цена за стоката, от която се нуждаят, за да победят в надпреварата за кормилото на властта!

Така или иначе после ще си избият „инвестицията“ от гърбовете ни, заедно с кожата и костите, с лихвите и „пропуснатите ползи“. Даже безплатно да им дадем вота си, пак ще ни тупат като брашнен чувал. Това е логиката на капитализма. Трупането на богатство не им е нужно само за охолен живот. Пак същата конкуренция, войната за пазари, поръчки и субсидии – тя гълта средства. Богатствата са боеприпасите в тази война. Излишни патрони в бой няма. Затова при криза, когато битките стават по-ожесточени, от населението се дере повече – за „патроните на бизнеса“. Те са по-ефективни от обикновеното джепане за калашник, ама пак пари струват. С пари се взема власт. С власт се вземат пари.

Богатите не могат да спрат да ни ограбват. Горките – да им съчувстваме, що ли?

Няма да издържим да бъдем постоянни донори на тия вампири. Революция? Хубаво, ама кураж откъде? Щом няма кураж, поне да поощрим търговията с вот. Може пък да настържем от нейде кураж, да спестим за АК-47 втора ръка, да вземем (безплатно) и брошурка от анархистите, където пише що е революция и как тя да стане така, че махайки едни кръвопийци от шията си, да не допускаме други да си забият там зъбките.

Помни, народе – не се продавай на дребно! Гласът ти е желан от политиците – продай им го скъпо! •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *