Няма пари!

печат
Защо навсякъде у нас се плаче за пари? От министерства до предприятия. От общини до частни фирми, които бавят плащането на заплати. За тюхкането на „обикновените граждани“ за пари да не говорим. Вярно, около триста хиляди души нашенци на всеки празник пътуват в близка и далечна чужбина, харчат обилно и статистиките на харчовете им сочат „ръст на благосъстоянието на населението в страната“.

Ами останалите няколко милиона – пътници единствено за оня свят?

Не отричаме – парите са лост, който буквално планини повдига. Обаче лостът сам по себе си „не работи“, ако не го държат нечии ръце, много ръце. Мнозинството от тези ръце наистина бутат-дърпат, докато една група ръце само сочат заповедно, а тъкмо в сочещите обичайно пада по-големият дял от концентрираната за дадена цел парична маса. Възнаградени са онези с най-малкото мазоли.

При все това, парите са едно нищо.

Даже в полудялата за пари действителност са нищо и затова настъпват меко казано лоши последици – именно защото парите са „главната ценност“.

Представете си язовир, под него – населено място. Язовирите у нас бяха част от напоителната система. Преди да я съсипе приватизацията на 1990-те, тя беше на техническото ниво на тази във Франция през 1970-те. Поддържаше се и съответно селското стопанство бълваше продукция, липсваха ежегодни, че и ежесезонни наводнения с щети и жертви.

Виждаме, че водата копае стената на нашия язовир и заплашва да удави населеното място. Какво правим? Кметството иска пари за ремонт. По-горната бюрокрация умува над искането, времето минава, налага се нова оценка – оказва се, че трябват още повече пари заради забавянето на ремонта. Следва нова процедура, нужната сума нараства нататък. И така, докато стената не почне да се срива – чак тогава на юруш бликат спешни мерки по отводняване. Ситуацията временно е овладяна, но след няколко месеца ще се случи същото.

Добре, ами ако кметствата без забавяне биха получили пари – какво се случва? Нали не си представяте, че пристигат камиони, натоварени с пачки, изсипват банкноти на проблемното място, след което парите се разпълзяват като мравки и започват с меки хартиени ъгълчета да копаят, укрепват и ремонтират? Анимационен филм!

Правилно, тези пари пристигат за заплащане на хората, които ще извършат нужните дейности.

Сега въпрос към жителите на условното село, което се намира под условния язовир: единствено срещу заплащане ли ще се хванете за лопати и кирки, за ръчки на булдозери и багери, при положение, че ако не правите нищо, ще изгубите имущество, домашни животни, а може би дори и живота си? Само срещу заплащане ли ще се погрижите превантивно за безопасността си? Нали ако пламне плевнята ви, не пращате молба до пожарната, която да разгледат в едноседмичен срок? Грабвате кофата и гасите – и то без някой да ви плати, без да подписвате трудов договор.

Във всекидневието има маса неща за вършене, като някои от тях, ако не бъдат свършени, ще има много сълзи и ядове. Трябва ли някой да ви плати, за да не плачете? Или по-добре да направите нужното – заедно? Без пари. Просто с труд.

За парите се казва, че били мерило за труда. Помислете обаче какво точно мерят парите на едрия крадец – лихвар, чиновник, политик. Труд? Не, те измерват нивата на наглост – в метри! Измерват положението във властта. Измерват лакомията, безочието, егоизма. Трудът пък остава като загрубяла кожа по ръцете, болки в кръста… и постигната полза: например поправена язовирна стена, липса на страх от бедствие.

Как ще измерите липсата на страх в пари? Чувството за задоволство от свършена полезна за всички работа?

Какво намекваме ли? Нищо не намекваме, казваме право в очите: обикновените хора могат без пари да правят нужното в своя полза, за свое удобство, за своя сигурност. Обратно – властта не може без парите, които използва като конци, за да ги дърпа, а ние да скачаме като марионетки.

Дръпнат – рипаме, даже ако са глупости, за които не ни пука. Не дръпнат – кротуваме в коша с останалите парцалени кукли. Кротуваме и ако в момента към нас се устремила унищожителна вълна.

Толкова ли ни е мозъкът, НАРОДЕ???? Колкото на кукла на конци?

Вярно, ако опитате сами да оправите затлачено корито на река, може да довтасат общински инспектори, за да ви глобят за „самоуправство“. И когато се случи нещо подобно, докато подвивате опашки, се помислете дали същите инспектори ще дотърчат да ви спасяват от наводнението.

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *