Около ареста на приятелите в Аахен (ФРГ)

печат

(продължава от миналия брой)

Никой не ни каза, че зад стените има други стени. Други стени, други затворници и други надзиратели… Нищо не ни говореше, че свободата не е нито от едната страна, нито от другата страна на стената, а преди всичко е вътре в нас самите… …Че не е достатъчно да прескочим една стена, защото има друга и още много други…

IV.

На 28 юни 2004 г., близо до германско-холандската граница, по пътя, който води за Аахен (Екс-ла-Шапел), полицията решава да прави проверка в паркинга на една бензиностанция. В момента на обиска на багажника на една от колите, един от пътниците вади револвер и стреля във въздуха, преди да побегне с двамата си съучастници, вземайки една от колите с нейните собственици за заложници. Придружаващата ги млада жена е арестувана на място. Тримата мъже, преследвани от полицията, разменят изстрели с нея и предизвикват катастрофа. Тогава освобождават заложниците и взимат втора кола. Скривайки се в един гараж, те са обсадени от полицията, преди да се предадат.

Тези трима мъже са Габриел Да Силва, испански анархист, беглец от испанските затвори от октомври 2003 г., където прекарва 20 години, от които – 14 в режим на пълна изолация (FIES), Хозе Фернандец Делгадо, испански анархист, наскоро избягал от затвора, където прекарва 23 години, и Барт Де Гейтър – белгийски анархист, бивш член на Черният кръст на град Гент. Жената е Бегоня Да Силва – сестрата на Габриел, живуща в Германия.

Тримата приятели са незабавно обвинени от прокурора на Аахен в опит за убийство (девет пъти) и вземане на заложници (два пъти). В тяхната кола полицията намира карта на град Дрезден с отбелязани на нея оръжейни магазини – четиримата са обвинени в неколкократен опит за грабеж. Полицаите се възползват от случая, за да обискират на 4 август 2004 г. дома на две другарки, участващи в борбата срещу затворническия режим в града, под претекст, че те са търсили адвокати за задържаните. На 12 октомври 2004 г. Бегоня е освободена под гаранция и накрая, през декември, прокурорът предава всички на съда със следните обвинения: Бегоня за „насилствена съпротива“ срещу ареста и грабеж на банка на 18 юни с. г. в Карлсруе, заедно с Хозе; всичките четирима са обвиняеми за „въоръжена съпротива“ срещу полицията (на бензиностанцията) и затова, че са планирали един или повече грабежи в Дрезден; тримата мъже (Хозе, Габриел и Барт) са обвинени в отвличане, кражба на автомобил с утежнения, тежки нарушения на правилата за движение, нараняване на едно лице и четири опита за убийство (заради четирите изстрела срещу преследващите ги копои), кражба на втори автомобил и двоен опит за убийство (след смяната на колата и трите изстрела срещу преследвачите им).

За нас не е важно какво реално са направили или не са. Сигурно е едно – че тези приятели анархисти защитават свободата си със средства, които са счели за необходими за момента, и че винаги е оправдано да се търсят пари в касите на врага, където ги има в изобилие.

Когато пресата бълва с пяна на уста тиради срещу ЕТА, когато става дума за испанци, или за опасните „криминални престъпници“ – анархисти, това се прави, за да се отрече очевидното: терористи са държавите и компаниите, които избиват с бомби и глад цели народи, експлоатират или убиват всяка година в затворите, на улицата или на работните места хиляди свои жертви, разрушават и замърсяват в несъизмерими мащаби или модифицират необратимо живите същества. Най-големите престъпници са тези, които ежедневно налагат собствените си закони, които са един от инструментите за защита на техните печалбарски и господарски интереси.

Ако нашите приятели са анархисти и „престъпници“, то тяхното единствено „престъпление“ е, че са дръзнали да се изправят срещу един свят, в който свободата и равенството могат да бъдат изтръгнати само чрез борба с всички организирани и въоръжени слуги на системата на господство и потисничество. Ние не признаваме нито „вината“, нито „невинността“ и оставяме с удоволствие тези категории на мършите в тоги и техните сводници. Не крием, че сме съучастници на нашите приятели. Съучастници в техния гняв, въоръжен с кураж и воля, съучастници в техния стремеж към безгранична свобода, в името на която те са прескочили оградите на затворите и са се опитали да намерят необходимите средства за постигане на тази най-възвишена цел.

м. април 2005 г.

Свободолюбиви съучастници

В ПАМЕТ НА СОЗЕ

Созе Тарио Гонзалец загива на 2 януари 2005 г. Въпреки смъртта, властите отказват да предадат трупа на близките му, докато те не подават официална жалба… Освен здравето, свободата и живота си, Созе дължи и данък за своята смърт и тяло на държавата… Тя докрай не може да му прости, че написа своята книга „Бягай човече, бягай“, в която поименно назовава своите инквизитори, датите и местата на мъченията. Защото той дава лицата и имената на бунтовниците и на бунта… Дава глас на хората, останали отречени и безгласни… Той описва с точност до милиметър недрата и механизмите на чудовищната машина на карцерите… Свидетелство, изпълнено с чувства, емоции, мисли и събития, които има куража да събере и да публикува… Книга, която отваря очите на мнозина и повдига завесата за други… Книга, която разголва този символ на „Справедливостта“, представяна като жената с везните и с превръзка на очите; всъщност една проститутка, която се подлага срещу пари и без скрупули на тези, които ѝ платят и пожелаят…

Това е книга, която е „Аз обвинявам“ на Зола за нашето време. Ние обвиняваме, ние говорим и разказваме за всичко, което те крият, затварят, премълчават, манипулират, отричат…

Да, Созе… Сводниците на тази Дама, снабдена с везни, с превръзка и с един меч, не са ти простили, загдето разкри, че тя, в действителност, е една проститутка, която работи за пари и обслужва властта!… Ние всички знаем, че тази „дама“ служи на интересите на силните и богатите, колкото и кални и престъпни да са те, или точно защото са такива… Справедливостта! Що е това Созе?… Когато, след толкова години, те пускат „на свобода“, ти може би си вярвал, че хората, които знаят всичко това и виждат нещата като теб, ще действат както ти мислиш… Много по-сложно е обаче на практика да обединим и да координираме „аз“ и „ти“, „ние“ и „вие“, отколкото на теория. Това е едно уравнение на Времето и Условията…

Казват, че който се надява, се обезверява,… а ти си излязъл изпълнен с надежди и съмнения, с мечти и с кошмари, с илюзии и с проекти… Накрая, „кристалната сфера“ се разбива в ръцете ти, а с нея – и твоите надежди, мечти, проекти и илюзии… и ти си се затворил в себе си: сам в твоята самота, с твоите спомени и съмнения… Безнадежден и самотен… Ние те изоставихме сам, Созе…

Невъзможно е да се сподели това, което не е съпреживяно и почувствано, както не може да се покаже онова, което не е видяно или преживяно от самия теб. Зли езици ми говорят, че си намерил убежище в алкохола и в наркотиците. Други се оттеглят в подлостта и страха, в конформизма и думите – кой тогава може да критикува твоето убежище?

Аз зная какво ти се е случило, но най-вече знам защо и заради кого… Това се нарича самота, страх, необщителност, съмнение… Бягство вътре в себе си, в дълбочина, изпреварващо… То е „страничен“ резултат от затвора, от мъченията и от безсилието… Но ние всички сме бегълци, Созе – просто повечето хора не знаят защо и от какво бягат… Бегълци от свободата, от живота и от ангажиментите… Звучи парадоксално, но ние, които бяхме в затворите, успяваме с душата и със сърцето си да избягаме от нашето его, за да стигнем свободни до нивото на идеите, на страстите и на желанията… точно, за да не усещаме живота между стените, затворниците и тъмничарите. Ние сме родени в един нов свят…

Никой не ни каза, че зад стените има други стени. Други стени, други затворници и други надзиратели… Нищо не ни говореше, че свободата не е нито от едната страна, нито от другата страна на стената, а преди всичко е вътре в нас самите… Така и никой не можеше да ни убеди, че бягството е многолико и непрекъснато, че не е достатъчно да прескочим една стена, защото има друга и още много други… Да, Созе, не ставаше дума да прескачаме стените, а да ги срутим… Не ставаше дума да избягаме (по един или друг начин), а да се бием, споделяйки страдания и радости…

Но всеки процес има нужда от време и от усилия, от сълзи и от усмивки, от паузи и от настъпления… Благодаря Созе, че показа какво са „Справедливостта“ и затворите… Че свали наочниците на някои и отвори очите на други… Благодаря ти, че беше мой приятел и за всичко, което никога не бих могъл да кажа с думи… Ще продължа да го доказвам на дело.

Смърт на държавата и да живее Анархията!

20 февруари 2005 г.

Габриел Да Силва от затвора в Аахен (ГФР)

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *