Окупирай България

печат
Хиляди хора в над 1500 града по света „окупираха заедно“ на 15 октомври. Броят на хората беше различен – от петдесетина хиляди в Лисабон до 80 души в Йоханесбург. Събитията преминаха основно в шествия и мълчаливи бдения, на някои места се стигна до „улична война“. Чуха се интересни предложения, например това да се премахне анонимността на банковите сметки, както е премахната анонимността на хората. Ето как изглеждаха нещата през очите на журналистите:
„Проблемът е, че месеци след началото на протестното движение (а то започна на 15 май в Мадрид), то все още няма никакви ясни политически послания и следователно – никакви резултати. Всяко едно движение без резултати е провал. А причината за провала на това е липсата на ясна идея. Протестиращите имат кауза – те знаят, че не харесват начина, по който изглежда бъдещето им и са доста убедени, че банките и политическия елит са виновни за това. Какво обаче предлагат в замяна, все още не е ясно.“
Решен да проверя дали наистина е така, се вдигнах до градинката между Народното събрание и Университета, за да видя българската „окупация“. Бяха се събрали може би стотина души, повечето извън кръга на редовно абонираните за подобни събития – поздравления за организаторите! Те заслужават поздравления и за друго – техниката беше на ниво, макар и с някои проблеми в началото, градинката беше украсена с лозунги, раздаваха се брошури на минувачите, не се виждаха бутилки и нетрезви физиономии. Като цяло мероприятието протече в позитивен дух на надежда и оптимизъм за бъдещето.
Любопитно беше присъствието на „опозицията на опозицията“ в лицето на Емил Хърсев, който по покана на участниците взе микрофона. Човекът се опита да оправдае съществуването на банките с помощта на клишетата, които е специализиран да разказва и които повечето от протестиращите слушат едва ли не откакто са се родили. Бързо обаче му стана неудобно да продължава под освиркванията и репликите на публиката.
Останалите хора се изказаха в духа на доброто пожелание – хубаво било, че са се събрали, това било истинската демокрация, трябвало да продължат мирните протести. Дори откровени привърженици на парламентарната борба като Чавдар Кръстев се изказаха в подкрепа на събитието, пазейки се да не рекламират своето начинание. Някои хора изказаха лични проблеми, други обърнаха внимание на това, че много се говори „против“ и твърде малко „за“. Дойдоха хора от Македония, които дадоха своето движение (виж статията „Ненасилие срещу насилието“ от септемврийския брой) за пример как с постоянство и желание може едно движение да набере сила. Изказаха се конкретни предложения – за протести, за реформи, за автономия. Но единственото решение, зад което застанаха почти всички присъстващи, беше да продължат.
Две седмици по-късно отново се събраха в градинката до парламента. Този път не успях да отида, но организаторите разпространиха резюме на мислите, изказани на срещата. Хората (или поне част от тях) настояват за „пълна децентрализация на обществото и право на гражданите да установяват правилата“, „децентрализацията на властта“, „обществена ангажираност“ вместо „политика“, „Не само търговия, а и производство!“, „безплатен софтуер за всички“. Според тях „За да бъде ефективно движението срещу глобалния корпоративен капитализъм, няма нужда да подписва програми с точки и подточки“, „Нужно е обществото да си възвърне публичните пространства като градинки, площади, университети – тези места трябва да бъдат места не само за отмора и удоволствия, но и за диалог и вземане на решения от НАС за НАС!“, „Хората са най-важни, не парите!“ Отново – единственото решение, което е обявено, е участието в глобалния призив за действия на 11.11.11.
Ако се върнем на написаното в медиите, ще видим, че те отново са прави… донейде. Движението има твърде ясни политически послания, особено в западните страни – добре се вижда против какво протестират хората, особено в градове като Ню Йорк и Лондон. Постигат се и резултати – едновременната мобилизация за протест на стотици хиляди хора по цял свят определено е резултат. Наистина обаче не е ясно какво искат от властта, нито с какво ще я принудят да отстъпи. Може би, когато станат ясни отговорите и на тези въпроси, дори журналистите ще станат от компютрите и ще тръгнат на „окупация“. •
Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *