Опортюнизъм, сектантство и „модернизъм“

печат

Днешната криза ражда разложение, упадък и девалвация на всички културни, морални и идейни ценности. Във въртопа на този световен декаданс са въвлечени всички класи, партии, организации и движения: монархисти и републиканци, консерватори и либерали, християн- и социалдемократи, фашисти и марксисти, националисти и „интернационалисти“, парламентаристи и „революционери“, „десничари“ и „левичари“.

Изключение не правят и тези, които носят анархистически етикети. От няколко десетилетия насам анархизмът е разяждан от язвите на опортюнизма, сектантството и „модернизма“. Последните не се изключват взаимно. Даже често съжителстват в една и съща личност или организация и тогава тяхната злокачествена амалгама е по-убийствена за една анархистическа организация, отколкото най-злокачествения тумор! Но те не падат от небето.

Опортюнизмът се състои в аморфното, размазано, мъгливо и изплъзващо се, каучуково определяне на програмните, организационни, пропагандни, тактически и стратегически позиции на анархизма, в безпринципността и конформизма (нагаждането към казионния ред и законност), в псевдо-борбата с държавността и капитализма.

В тези си прояви анархистическият опортюнизъм е многолик, но неговата същност е единна: това е уплахата на играещите си на общественици, „анархистически“ еснафи от военнополицейската репресивна сила на властта; от илюзорната непоклатимост на официалния свят и приемането на правилата на наложената от него „игра“.

Това е отказът от нелегалната организационна работа, – в „свободния свят“ под претекста, че имало свобода за легална работа, а при диктатурите, мотивиран с „невиждания терор“, с умората и страха на хората от нечовешките инквизиции и репресии и с липсата на „благоприятна международна обстановка“.

Това превръща анархистическите организации в пенсионерски клубове или в кръжоци на опитомени, полуграмотни несретници, в които се предъвкват беззъби баналности, кастрира се от всяка революционност или се игнорира теоретичното наследство на Прудон, Бакунин, Кропоткин и другите анархистически мислители. Представят собственото си анархистическо недомислие, размазано върху страниците на легални изданийца, като просветителско, „отговорно“ изпълнение на анархистическия дълг към неразбиращото ги и неблагодарно човечество! Опортюнистите се затварят в техния малък, тесногръд, шмекерски и безопасен свят, където всеки търси малка сцена, амвон на параклис, приличащ на клозет. Там всеки едноок иска да играе ролята на папа или патриарх сред сляпото паство на подведомствената му енория. Всяка революционна мисъл или действие, които могат да смутят опортюнистическата летаргия на сектата, се посрещат на нож, като ревизия, ерес, провокация, узурпиране или „реформизъм“.

В тези „анархистически енории“ не може да съществува никакъв сблъсък на идеи, никакво търсене на нови пътища, средства, методи на борба и акции срещу днешното общество. Анархистическите опортюнисти отлагат действителната революционна пропаганда и борба за гръцките календи, като се противопоставят, без избор на средствата, срещу всичко и всички, които мислят, пишат или действат против скъпото на сърцето им блатно спокойствие и стерилното им подвизаване на „общественото поприще“.

Разрив между съзрялата „обстановка“ и незрялостта на идеите и организациите

Живеем в свят, който е бременен със Социалната революция, но в който няма реални сили, инициативи и идеи, годни да организират, да ръководят и да извършат заедно с масите тази революция. В това изоставане на революционното съзнание от съзряващата и узряла революционна действителност е най-голямата трагедия не само за нас анархистите, но и за човешкия род, който утре ще плати с кървава цена своя изход от кризите, от прогнилите структури на днешното общество и от растящите в утробата му ембриони на войните.

Какво да се прави? С какво да се започне?

Първото необходимо, но недостатъчно условие за превръщането на анархизма във фактор на зреещата Социална революция е безпощадната война срещу опортюнизма, сектантството или капитулантството сред анархистите във всичките им форми, по всеки един от въпросите на теорията, пропагандата, организацията и борбата – от детайлните до кардиналните проблеми на революцията. Опортюнизмът и сектантството в анархизма трябва да бъдат бити при всяка тяхна изява. Техните носители трябва да бъдат разголвани, разобличавани и лишени от всякакъв кредит в очите бунтовната и търсеща младеж, в която е залогът и бъдещето на човешкия род, колкото и малобройна да е тя днес!

Тази борба няма да бъде лека, защото опортюнистите, в това число и „нашите“ анархистически, са намазани със шарлан. Те се изплъзват, когато се опиташ да ги притиснеш до стената. Същевременно те нямат морален императив и си служат с всички кални и мизерни средства в борбата с революционерите. Използват подлост, клевети, интриги, задкулисни комбинации и съюзници, към чиято морална и идейна чистоплътност не проявяват особена взискателност.

В очакване на всеочистителната революционна буря, нашият отговор може да бъде само един: ясното и недвусмислено прокламиране на анархокомунизма като непосредствена цел на Революцията, изработването на адекватна на обстановката революционна пропаганда, упорита работа за създаване на революционна организация, която да върши революционна пропаганда и агитация и да бъде в състояние да обсъжда, да изработва и изпълнява планове за революционни акции в днешната „международна и вътрешна обстановка“. Не трябва да забравяме, че различните световни, регионални, двустранни и тем подобни организации, институции, банки, армии, полиции, срещи на „високо равнище“ и т. н., които се опитват да настанят съвременната „цивилизация“ в някакво тихо пристанище, без особени повреди, нямат нито компас, нито мачти, годни да я изведат от бурята, чиито вълни ще я „разбият в скалите“.

Тогава и борбата ни срещу контрареволюцията, в чийто лагер още от днес са се наредили „нашите“ опортюнисти, сектанти и капитуланти, няма да бъде само словесна. •

ФЕРАНТЕ ПАЛА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *